24,1% от избирателите биха гласували за ГЕРБ на предстоящите избори. На второ място е БСП с 18,1%, следвана от „Има такъв народ”, която получава 15,2% от гласовете. Четвърти остават „Продължаваме промяната”, вземайки 14,3%. ДПС получава 9,2% от гласовете, а „Демократична България” - 7,4%

Данните са от социологическо проучване на агенция ЕСТАТ, проведено чрез пряко лично интервю сред 993 пълнолетни български граждани, подбрани по пол, възраст и тип населено място през периода 23.10 - 31.10.2021 г. Изследването е финансирано и проведено по поръчка на Дарик радио.

Служебният кабинет се харесва повече от последния редовен, сочат данните.

Кабинетът на Стефан Янев получава 37,2 % подкрепа, докато последното правителство на Бойко Борисов подкрепят 22,9 % от запитаните. Според 29,6 % и двете управления са еднакво слаби. В нито една група, освен сред симпатизиращите на ГЕРБ кабинетът „Борисов“ не е оценен по-високо от този на Янев.

Поскъпването и инфлацията са основна слабост на служебното правителство, а далеч по-назад остават мерките срещу Ковид или тяхната липса, кадровата политика и гражданството на Кирил Петков. Затягането на мерките срещу Ковид дразни преди всичко младите, нерешилите за кого да гласуват и избирателите на ИТН и “Възраждане”.

На първи тур на президентските избори 49,7 % заявяват, че ще гласуват за Румен Радев.

В последните дни подкрепата за сегашния държавен глава се увеличава с 2-3 пункта. На първия тур Радев има добри позиции не само сред партиите, които го подкрепят, но и сред избирателите на ДБ, ВМРО, Възраждане и нерешилите.

Подкрепата за Анастас Герджиков възлиза на 27,3 %, а на трето място остава Лозан Панов с 8,3 %.

На втория тур се очаква активност от около и под 40 на сто или около 2,2 милиона избиратели. За Румен Радев ще гласуват 62,2 %, а за Анастас Герджиков – 37,8%.

Сегашният президент преразпределя благоприятно гласовете на почти всички кандидати, които се очаква да отпаднат от балотажа – 40 на сто от Карадайъ, 58 на сто от Панов, 88% от Костадинов и 85% от нерешилите.

Положителните оценки за кампаниите на кандидатите почти преповтарят електоралните нагласи – предизборната кампания на Румен Радев получава подкрепа от 38 % от запитаните, а тази на Анастас Герджиков повече одобряват 21,5 %. Агитацията на Радев е по-харесвана от всички, освен от симпатизантите на ГЕРБ.

Най-дразнещи пък са кампаниите на Луна и Мустафа Карадайъ, като особено чувствителни към тях са поддръжниците на ИТН, “Възраждане”, ВМРО и ДБ. Делът на критичните към кампанията на сегашния държавен глава е сравнително нисък, особено като се отчита степента на политическа поляризация.

За президент ще гласуват около 2,5 милиона души в страната. Най-слабо е желанието да се гласува в София и сред младите, а най-голямо – сред пенсионерите и на село. Мобилизацията на привържениците на Герджиков е с няколко пункта по-висока от тази на подкрепящите Радев. Ако регистрираните нагласи се запазят през следващите 10 дни, сравнително слабо ще бъде участието на избирателите на ДПС, ИТН и ИБГНИ.

Равни дялове застъпват двете противоположни тези – дали Румен Радев трябва да бъде преизбран за президент, или не. Подкрепата за Радев обаче е добре изразена сред избирателите на всички партии, застанали зад него, както и сред нерешилите. Идеята за смяна на държавния глава се застъпва от електората на партиите, издигнали собствени кандидати, както и от хората между 40 и 60 години.

Намерение за участие в парламентарния вот заявяват 4 на сто повече, отколкото по отношение на президентския, което прави около 2,65 милиона души.

58% казват, че със сигурност ще гласуват на предстоящите парламентарни избори, а тези, които със сигурност няма да отидат до урните на 14 ноември, са 12,6 %.

Структурата на активните избиратели е почти напълно идентична с тази за президентските избори.

На 14 ноември 24,1 % от избирателите биха гласували за ГЕРБ.

На второ място е БСП с 18,1%, следвана от „Има такъв народ”, която получава 15,2% от гласовете. Четвърти остават „Продължаваме промяната”, вземайки 14,3 %. ДПС получава 9,2 % от гласовете, а „Демократична България” - 7,4%. Под прага от 4% остават останалите партии.

Интрига за първото място като че ли към момента отсъства и ГЕРБ е вероятен победител. Разликите между следващите три политически сили са сравнително малки, като всяка от тях би могла да бъде както втора, така и четвърта. Данните са устойчиви във времето, като единствено БСП леко увеличава резултата си в последните дни от провеждането на изследването.

ГЕРБ са най-влиятелни в малките градове и сред хората между 50 и 60 години.

БСП запазва традиционните си позиции сред пенсионерите, на село и сред лицата с основно образование. ИТН са най-силни сред избирателите под 30 и в областните центрове. „Продължаваме промяната” доминират сред хората между 40 и 50 и висшистите. ДБ е с висок дял в столицата, сред 20 – 50 годишните и завършилите университет.

Половината от всички и две трети от гласуващите очакват редовно правителство след изборите. Това е по-скоро желание, отколкото реална перспектива, с оглед на така фрагментирания вот. Най-малко във формирането на стабилно мнозинство вярват негласуващите и нерешилите, както и най-младите избиратели.

Всички интервюирани поставят на първо място като участник във властта „своята“ партия. Като сума от всички посочвания, на първо място се нарежда „Продължаваме промяната”. ПП е най-желан партньор във властта за електората на всички партии, освен за този на ГЕРБ, предпочитащ ДБ, за ДПС, посочващи БСП и за ВМРО, приоритизиращи ГЕРБ.

Бойко Борисов, Кирил Петков и Стефан Янев са най-желани за премиер на редовен кабинет, като последният вероятно се радва на „бонус“ от заеманата в момента позиция.

Посочванията на Кирил Петков за премиер и на ПП за управляваща партия намаляват чувствително след решението на Конституционния съд от 27 октомври. Въпреки това Петков е предпочитаният премиер на избирателите на Румен Радев, Лозан Панов, Костадин Костадинов, на жените, на 18 – 40 годишните, на висшистите и на софиянците.