Концепцията за енергийно саниране е тотално сбъркана. Първият проблем е корупцията

Аферата за 2,5 млрд. приключи, а за новата няма кандидати. Това написа във Фейсбук Григор Лилов. Коментарът му е по повод програмата за саниране на жилищни сгради.

За блока, в който живея, одобреният проект (класиран на първо място в община „Овча купел”, но неодобрен окончателно) е 1 милион и 340 000 лева. Частна фирма под наш контрол (вместо на кмета на общината, който е формален), за същото саниране и със същата дебелина на изолацията предлага, вкл. и смяна на стъклопакета на стълбищата, цена от 260 000 лева. Разликата е над милион!

Т.е. стойността на корупцията, образно казано, можем да приемем за 1 милион лева най-малко, което е 77% от крайната цена. Без тази на фирмата-изпълнител по държавното саниране, която например си калкулира според одобрения проект смяна на целия стъклопакет в блока, макар че всички апартаменти вече са се обзавели с ефективен такъв. И си калкулира неизвършена дейност, понеже редица жилища са се изолирали самостоятелно, но се пресмятат за част от проекта и се заплащат.

За държавното саниране ориентировъчната цена е 300 лева на квадратен метър разгърната площ на блока.

Разгърната площ…

Разгърната вместо площ на външните стени!

В частното саниране цените (в София) започват от 62 лв. и стигат до 90 лева на квадрат в зависимост от вида стиропор. Но е на реален квадрат външна стена вместо на имагинерен (изчислен спрямо площта на жилището), с което стойността фиктивно се надува няколко пъти.

Ще отбележа, че разгърната площ на блока винаги е значително по-висока, често пъти с пъти спрямо площта на външните му стени!

Но пък такъв подход яко стимулира корупцията и затваря устата. Защото ако някой разбере, че едно поставяне на нискокачествен стириопор се оценява по 300 метра на квадратен метър, публичният скандал ще бъде огромен, колкото и на българите да не им пука как се разходват държавните пари.

Отговорност носи и ЕК, която одобри тези методики и подход и субсидира санирането у нас. Явно най-висшите чиновници в Брюксел са си представяли санирането като процес, подобен на онзи в западноевропейски държави – например в Германия. Не са допускали, че е едно голо облепване със стиропор и затова са приели за мерна единица площта на жилището, респективно разгърната площ на блока, а не външните стени на сградата. За тези под тях, които са им поднесли документите, няма сила да ме убедиш, че не са намазали от корупцията.

Ще отбележа, че по досегашната програма срещу огромната сума от 2 милиарда лева са санирани само 1963 блока! Само 1963 блока – капка в морето! На средна стойност по 1,013 милиона лева на блок.

По допълнителната програма за 1.15 милиарда безплатно саниране са одобрени едва 756 сгради в цялата страна (69 в София, 32 в Пловдив, 31 във Варна, 29 в Бургас, 23 в Кюстендил и т.н.). Средно се пада по 1.521 милиона лв. на сграда. Средно, защото в Русе например са по 3 млн. лв. на блок. (21 млн. за 7 блока)=

Вторият проблем са връзките и могъществото на съответния кмет като приближен до централните власти. Това обяснява сегашният скандал с одобрените и неодобрените проекти и много общини, които се считат за прецакани. Като цяло панелките и ЕПК-то са си едни и същи в който и да град, където и да е в страната. Обаче при едни общини излезе, че санирането ще има огромен ефект на енергийно спестяване и проектите трупат почти максимален брой точки за ефективност, а при други – значително по-малко. Най-потърпевши са Стара Загора, Русе, Плевен, Велико Търново, Благоевград и Видин, както и някои райони на столицата. Тези разлики не могат да се обясняват с разликите в поддържането, както дърдорят експертите и също означават корупция.

Третият проблем е какво цели така наречената държавна програма за саниране?

Ами тя не цели нищо!

Защото по досегашната програма има санирани дори няколкоетажни блокчета за сметка на големите. Ефективността на разхода на държавни пари изискваше съвсем по-различен подход. Първо трябваше да се санират най-големите блокове, за да се спести повече енергия и намали въглеродният отпечатък вместо според прищевките на разни комисии на местно и по-централно равнище. Първо трябваше да се санират онези, което са с отопление на парно. Защото парното е газ или въглища, а газът и въглищата са въглеродни квоти. И знаем какво става с цените на синьото гориво.

Какви са резултатите от тази програма?

В мащабите на страната мизерни като ефект, в мащабите на корупцията 1 милиард и 540 милиона лева. И с допълнителната програма за 756 сгради сумата скочи на почти ДВА И ПОЛОВИНА МИЛИАРДА ЛЕВА.

Какви ще са резултатите от поредната нова програма със самоучастие в размер на 20% от стойността на проекта?

Никакви.

Както вече посочих, ако живущите сами и изцяло си направят санирането, то ще излезе толкова по стойност, колкото излиза частично платеното държавно. А в редица случаи, както с примера, който дадох в началото, може и да е по-евтино. С допълнителна екстра: истински контрол на качеството от самите живущи вместо такъв на книга от кметовете.

Реално тези 20% са заплащането за фирмата, а другите 80% – над милион, са корупцията.

И последна бележка за онези, които считат, че не ги касае нито държавното саниране, нито частното, понеже или са в нови блокове, или сами са си го направили. Касае ви: намаляването на разхода на енергия в национален мащаб работи за намаляване на заплащаните въглеродни квоти, което е плюс за икономиката, работи за намаляване на вноса на енергосуровини – т.е. намалява разходите за обществен транспорт и води до по-бавно поскъпване на тока.