Адвокат Марин Поповски публикува интересен коментар относно строителството на горски пътища у нас. Ето и пълният текст без редакторска намеса: 

Пореден ден в страната на беззаконието и поредната истина, която крещи в лицата ни, но унесени от десетилетна дрямка така и не успяваме да положим усилия да потъркаме поне сънливите си очи, камо ли да прогледнем… През 2019 г. по груби сметки Държавните предприятия, стопанисващи държавния горски фонд, са изразходвали близо 30 милиона лева за „строителство“ на горски пътища и транспортна техническа инфраструктура!

До тук добре, но от тук нататък какво следва, когато дръпнем завесата. Първо всеки здравомислещ човек ще си каже, че разходът на такива средства за горски пътища (там няма полагане на асфалт) не допуска вероятността да има непроходими горски пътища или най-малкото да са обезпечени фирмите, добиващи дървесина да работят в безопасни условия на труд и при минимален разход на средства за извоза и транспортирането на дървесината от гората.

Ако всичко това е вярно, то съвсем логични и на място са следващите ми въпроси, пред които ръководителите от Министерството на земеделието, храните и горите запазват хладнокръвно мълчание, а именно:

Защо в условията си за участие в търгове за продажба и добив на дървесина държавните горски и ловни стопанства продължават да вписват в забележка, ЧЕ направата на пътища в обекта е за сметка на изпълнителя или направата на пътя е калкулирана в цената на дървесината (т.е. уж по евтина дървесина, за да ви останат пари, да си направите сами пътищата)?

Защо продължава да важи забраната за извоз на дървесина при дъждовно време, ако в действителност са построени здрави пътища и в този смисъл продължават да бъдат налагани парични санкции на фирмите при транспортиране след всеки кратък валеж?

Защо се прекратяват договори и се задържат стотици хиляди левове гаранции за изпълнение при забава в изпълнението на графика, при все че на практика не е осигурен достъп на фирмите до обектите, при все че мостовете са разрушени и при все, че след така наречените от вас „ремонти“ след две преминавания на тежкотоварния автомобил коловозите стават дълбоки по 1 метър?

За тези, които не са запознати – „строителство“ на пътища в горски територии в действителност означава загребване с багер на почва от насип и разстилането ѝ върху съществувало някога трасе на път, което на практика позволява преминаване на тежкотоварни автомобили в сухо време за не-повече от няколко седмици. Всеки собственик на мобилен телефон би могъл да изчисли колко машиносмени на багер следва да бъдат извършени за тези 30 000 000 лева, по мои сметки са около 75 000 за една година или 205 машиносмени на ден, без почивен ден, т.е. 205 багера на територията на цялата страна са работили всеки ден без почивка в горите!

Излишно е да разяснявам абсурдността на ситуацията.

НЕ, цената за направата на пътя не е за сметка на изпълнителя, както посочвате в условията си за участие в търгове, ТЯ е за сметка на нашите баби и дядовци, защото всеки непредвиден разход, направен от фирмата, която е добила дървесината е компенсиран с увеличаване крайната цена за потребителя! Ето за чия сметка е, „уважаеми“ управляващи прахосници на пенсии и средства за лечение!

Защото никой, най-малкото бизнесът е длъжен да прикрива лъжите Ви!

Пътища в горските територии няма! Отново изнемогващият народ понася бремето на лакомията на своите управници.

Ако управляващите не ги е грижа за тежкотоварните автомобили на фирмите, извозващи дървесина, нека проявят загриженост поне за автомобилите на горските стопанства, все пак тези хубави джипове са държавна собственост и са купувани с пари на държавата-Народа…

През 2019 г. Мохамед Амин - председател на Консервативния мюсюлмански форум на Великобритания оттегли членството си от партията след 36 г. в редиците ѝ, веднага след като Борис Джонсън е обявен за победител в конкурса за лидерство.

Г-н Амин добавя: „Моята основна причина за напускане на партията е моралната му неспособност (на Борис Джонсън) да бъде лидер на Консервативната партия или премиер… „Него не го интересува дали казва истината.“

България не е политическа партия, Тя е нация с история и дори да имахме възможност да я напуснем, не бих призовал сънародниците си да го сторят, макар че управниците ни не ги интересува дали казват истината. Има един единствен начин да им покажем несъгласието си с тяхното аморално, обидно, пренебрежително, подигравателно, дръзко и нагло поведение и то е отправяне на ясно послание, като ги заменим час по-скоро с българи, които са доказали се със своите познания, умения и морални качества и които никога не са участвали в политическия живот на страната.