Бащата води съдебни дела за установяване на бащинство

Пламен Борисов - адвокат на Велико Минков разкрива историята на съдебните битки, които биологичният родител води за установяване на бащинство на 6-месечния си син. Детето се отглежда от родителите на Пейо Пеев, който бе жестоко убит от Габриела Славова в съучастие с нейната майка.

Ето за какво пише адвокат Пламен Борисов:

Хора, моля ви да се постараете да разберете сложният текст по-долу, защото този проблем може да дойде до главата на всеки

Резултатът от един ДНК тест може да излезе за един ден, а дело за оспорване на бащинство със сигурност трае с години.

Времето, което отнемат тези процедури, не може да е неизвестно за следните държавни институции:

- Министъра на труда и социалната политика Министерство на труда и социалната политика,

- Председателя на Държавна агенция за закрила на детето,

- Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане и

- Омбудсмана на Република България

И четирите административни държавни структури заедно и поотделно носят отговорност за правата на децата.

И четирите институции трябва да са наясно, че в момента грубо пренебрегват правата на 6-месечния син на Велико МИнков, защото с бездействието си ще му нанесат непоправима травма.

В какво се изразява тази травма ли? Биологичният баща на 6-месечното дете Велико Минков заради неадекватния закон, който регулира установяването на произход, заради неадекватната процедура, по която се разглеждат делата за произход, заради бездействието на гореизброените институции - вече близо година не успява да стане юридически баща на детето си. Биологичният баща Велико Минков е предприел своевременно всички предвидени в закона процедури за да стане юридически баща на детето си:

- още преди да се роди детето е предприел е процедура да го припознае;

- още преди да се роди детето е завел е иск за оспорване на бащинството и за признаването му като баща, защото след като в резултат от предприетата процедура по припознаване е научил, че в 9-я месец от бременността си, майката на детето е сключила граждански брак с бащата на по-голямото си дете и този мъж по силата на предвидената в закона презумпция за бащинство (която казва, че юридически баща става съпруга на майката, независимо от биологичната реалност);

- още преди Пейо - злощастният баща по презумпция да бъде убит от майката и бабата на детето, Велико Минков се е обърнал към териториално компетентните отдели за закрила на детето, за да ги сигнализира, че биологичното му дете е в риск и, че трябва да предприемат мерки за защита на правата му;

- след като злощастният баща по презумпция Пейо бе убит и на майката и бабата на детето бяха повдигнати обвинения за умишлено убийство, Велико Минков поиска от териториално компетентната ДСП Красно село да приложи Конвенцията за правата на детето и да разпореди с административна заповед ДНК експертиза, която да отговори на въпроса дали Велико Минков е биологичен баща на вече 6-месечния си син. И след като се убеди в резултат от теста, че това е така, да го настани временно при биологичния баща Велико Минков докато траят бавните съдебни процедури.

Разпореждането с административна заповед на такъв тест е изцяло в защита на правата на вече 6-месечния син на Велико Минков защото докато процесът свърши на всички инстанции, бебето може да стане тийнейджър. Това не е шега, защото процесуалното поведение на майката, показва яростна съпротива срещу придобиването на статут на баща на 6-месечния и син от Велико Минков. Макар и от следствения арест или от затвора, майката може да бави делото с години. Ето повече от половин година от подаването на исковата молба (преди раждането на детето) още няма насрочено първо открито заседание на съда - какво ли ни чака занапред?!

Докато бащата види сина си и сина бащата - очевидно ще минат години и това вече е травма и за детето, и за бащата. Но още по страшната перспектива е, че в резултат от дългото време, което ще изтече и въпреки че ДНК-теста ще покаже, че Велико Минков е баща на детето, съдът може да реши, че тъй като детето не познава биологичния си баща и не е раснало с него, че е в най-добър интерес на детето да не се променя произхода му, защото (видите ли) е свикнало без него.

Който не вярва - да прочете неадекватната норма записана в чл.62 ал.5 на Семейния кодекс: "Трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето." Сиреч, съдът може да реши, че не е в интерес на детето баща му Veliko Minkov да му стане баща.

Две неща може да направи министър Шалапатова за 6-месечното дете:

1. Да даде зелена светлина - по йерархия на ДСП-Красно село да удовлетворят молбата на Велико Минков и да направят административно ДНК-тест, да се позоват на обоснованото правно очакване, че един ден делото за произход логично ще бъде спечелено от биологичния баща и да настани детето временно при него, докато трае процеса и

2. Да предложи, чрез МС законопроект, по който при спор за произход за де прави незабавно ДНК-тест и да се постановяват до дни от съда привременни мерки в зависимост от резултатите от ДНК-теста, като се премахне възможността съда да преценява дали е в интерес на детето биологичния му баща да му бъде и юридически баща.

Дано министърът направи и двете неща.

Пламен Борисов, адвокат