Държавата трябва да изясни как ще се осигурят и ползват маските, заяви адвокат Мария Шаркова в интервю с Доротея Дачкова за вестник СЕГА.

- Адвокат Шаркова, как се вписва в общата картина на карантината ни забраната, в сила от днес, да излизаме без маска? Нали уж маските не пазеха? Хем няма истински защитни маски, хем ще ни глобяват с 5000 лв., ако нямаме.

- Всяка мярка, която се взема, трябва да отговаря на няколко стандарта. Сред тях са необходимост и пропорционалност. Преценката се извършва след анализ на наличните достоверни данни. Данните за това дали маските осигуряват предпазване на здравите хора от заразяване са противоречиви. Със сигурност заразните хора трябва да носят маски, защото този вирус се предава по въздушно–капков път. Хората, изложени на голям риск от заразяване (например медицинския персонал), трябва да носят предпазно облекло, включващо и маски с определени характеристики, ръкавици и други. Предполагам, че необходимостта от носене на маски от всички е продиктувана от обстоятелството, че не се знае кой може да е болен.

От друга страна се съобщават и някои негативи от тази мярка - например, че се създава по-голямо усещане за сигурност, което е фалшиво, или че човек по-често си пипа лицето, когато е с маска, което не бива да се прави. Както при всяка мярка, и при тази трябва да се преценяват ползите, рисковете, интензитета й и т.н.

Нормално е да се срещаме с противоречиви данни за ползите и рисковете от налагане на различни мерки, защото всички сме в нова ситуация и вероятно с години ще се анализира коя държава например е предприела правилната тактика и кои мерки са били най-ефективни. (Интервюто е взето преди днес на обяд здравният министър да отмени снощната си заповед за задължителните маски)

- Трябва ли да бъдат осигурени истински предпазни средства на нормални цени, преди хората да бъдат задължени да ги ползват?

- Трябва да има условия за спазване на взетите мерки, да. В чл. 63. ал. 1 от Закона за здравето е предвидено при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. В ал. 4 е предвидено, че държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.

Добре е да сме наясно какви точно маски да се носят - колко слоя, за еднократна употреба или и такива, които могат да се ползват многократно. Как да дезинфекцираме последните, през колко време? След колко време еднократните трябва да се изхвърлят, а тези за многократна употреба да се перат? Дали това ново задължение сега няма да доведе до още по-голям недостиг на предпазни средства в лечебните заведения, където са категорично необходими?

- Адекватни ли са действията на министъра на здравеопазването в пандемията? Имаме купища заповеди, писани като че ли на коляно и  оставят отворена вратата за интерпретации.

- Правя уговорката, че ние юристите сме напълно запознати с това колко е трудно да регулираш толкова динамично развиващи се събития, да работиш в извънредна ситуация и да се налага да изготвяш в условията на спешност различни нормативни актове, административни актове и т.н.

В същото време прецизността, яснотата на съответния акт, са задължителни, не за да изглеждат или за да звучат добре, а за да са наясно адресатите му със своите права и задължения от една страна, а от друга - за да не се създават условия за противоречиво тълкуване, различно прилагане и произвол.

Заповедите, с които в момента се създават различни задължения и ограничения, са изключително много на брой, трудно се проследява тяхната последователност, има разпоредби, които взаимно си противоречат и често се използват изрази, които не са ясно дефинирани (например възрастни, групови форми на дейност, съоръжения на закрито/открито и т.н). Забелязах, че за част от заповедите например е допуснато предварително изпълнение 13 дни след издаването им. Други заповеди се допълват чрез прессъобщения или от органите на МВР (например образците на  декларации, които се използват за преминаване през т.нар. КПП не са утвърдени със заповед на МЗ).  

- Има ли опасност от произвол при налагането на глобите? Ще бъдат ли изобщо събрани? Кой ще ги събира?

- Нека да поясним нещо за читателите. По отношение на част от актовете, които се издават във връзка с прилагане на мерките, не се спира тяхното действие при обжалване. Такива са заповедите, с които се налага принудителна изолация и/или лечение на заразоносители, болни, контактни, хора, завръщащи се от различни държави.

Друга група – например наказателните постановления, с които се налагат глоби, влизат в сила след изтичане на срока за обжалването им, съответно ако бъдат обжалвани, ако бъдат потвърдени от съответния съд.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение сроковете за обжалване и на двете не текат, т.е. те няма да влязат в сила до края на извънредното положение. Разликата е, че при първите, макар да не са влезли в сила, те създават задължение за своя адресат, без да се изчаква влизането им в сила на основание чл. 61, ал. 3 (подлежат на незабавно изпълнение). В момента се разглеждат дела за спиране на изпълнението на индивидуални административни актове, но в рамките на това производство не се контролира законосъобразността на акта, а само дали са налице условия за спирането му.

Не се разглеждат дела за обжалване на индивидуални административни актове и тези за защита срещу неоснователни действия на администрацията, което определено лишава гражданите от съдебен контрол върху част от мерките, които се предприемат. Ако някой обаче счита, че правата му са нарушени и е претърпял вреди от такива актове, може в последствие да търси обезвреда по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

- Съдебният контрол на практика липсва в момента. Нито заповедите на министъра могат да се атакуват, нито карантината, нито глобите. Проблем ли е това?

- Съществуващите стандарти за защита на човешките права включват задължително възможност за осъществяване на съдебен контрол на налаганите ограничения. Въобще, всеки гражданин, който търпи някаква намеса в правната си сфера, трябва да има право на т.нар. due process, т.е да се спазва стриктно съответната процедура и мерките да се налагат по предвидения ред, форма, от компетентен орган и т.н. Всичко това трябва да подлежи на контрол, за да се ограничи произволът.

- Кое е най-притеснителното в искането на правосъдния министър някои части от конвенцията за правата на човека да бъдат "изключени" за времето на извънредното положение?

- Не виждам причини за това искане на министъра, освен ако няма намерение да нарушава тази конвенция. Конвенцията предвижда възможност за ограничение на отделни права при наличие на конкретни условия, достатъчно е те да се спазват. Ясно е посочено кои човешки права в никакъв случай не подлежат на ограничение или дерогация. Конвенцията не може да се възприема за пречка, тя е гарант, че всички ограничителни мерки ще отговарят на възприетите международни стандарти за законоустановеност, пропорционалност, ненасяне на вреда и необходимост. Човешките права и общественото здраве не са в конфликт, те не следва да се противопоставят. Легитимно предприетите мерки за осигуряване на общественото здраве са призвани да защитят човешките ни права, като например правото ни на живот. 

- Въведените досега мерки пропорционални ли са на опасността?

- Добре е на този въпрос да отговорят епидемиолози, вирусолози, специалисти, които са се обучавали на това как се действа при кризи, бедствия, извънредни ситуации. Пропорционалността означава да предприемаме такива действия, които по своята сила и интензитет да съответства на целите, които искаме да постигнем. Така например, за да установим периода на поставяне под карантина на контактни лица, трябва да знаем какъв е инкубационният период на дадено заболяване и няма да е пропорционално, ако ограничим този човек за по-дълго време. Други ограничения трябва да са съобразени с начина на разпространение на заболяването – едно е да се предава по въздушно–капков път, съвсем друго да се предава само чрез директен контакт, сексуален контакт и т.н.

Проучванията за леталитет, рискови групи и т.н. също позволяват да се диференцират различните мерки спрямо отделни групи от населението. Виждате, че все още се дискутират въпроси за начина на изследване, използвани методи, обхват и т.н.

За някои от мерките ще знаем дали са били пропорционални, едва след като приключи всичко и ние разполагаме с повече и по- ясна информация за този вирус.

- Има ли проблем с комуникацията на министерството, щаба, медицинският съвет, правителството в тази извънредна ситуация?

- По-скоро бих отговорила така: има противоречиви сигнали, които се излъчват от щаб, "контра щаб", включително някакви спорове между отделни специалисти, които сякаш са повече на лична основа и изглеждат като някаква отколешна вражда.

Аз съм стажувала в Центъра за контрол и превенция на заболяванията в Атланта (CDC) малко след края на епидемията от ебола в Африка и в разгара на епидемията от Зика в Южна Америка. Наясно съм колко е трудна комуникацията в такива случаи, както и че всички въвлечени специалисти са поставени в една много тежка и динамична ситуация. 

Трябва да отчетем обаче, че противоречивите сигнали само объркват и фрустрират гражданите, едва ли не ги поставят в състояние да взимат различни страни и съответно да критикуват една мярка, да не спазват или да спазват друга и т.н. Не съм наясно защо трябва да се създадат две отделни структури (визирам щаба и медицинския съвет), които да водят задочни спорове чрез медиите, вместо да се създаде единна структура, в която да се привличат различни специалисти, пък дори и те да са на противоположни мнения. Далеч по- добре е да изчистват противоречията си по между си, като излъчват еднопосочни послания, отколкото "да се късат на изпити от телевизионния екран", да се обвиняват в лобизъм и т.н.

- Разходка в парка не може, но на църква – може. Защо държавата да не може да се намеси в това?

- Нито са ми ясни причините, поради които не може да се ограничи и дори прекрати посещението на храмове, нито мога да си обясня упорството на представителите на Светия синод да продължават да създават сериозни рискове за общественото здраве. Тук вече имаме флагрантен пример за непропроционалност - забрана за разходка в паркове и градини, дори при спазване на всички правила за безопасност и продължаващо посещение на храмове с целуване на икони, взимане на причастие с обща лъжица и т.н. Това не само е абсурдно от епидемиологична гледна точка, но демотивира останалите хора да спазват въведените правила.

Вместо тези "духовни" хора да мотивират чрез личен пример спазването на въведените мерки, да окуражават миряните в тези трудни времена, в момента те се явяват един сигурен източник на зараза. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Конституцията свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.

Не искам моята сигурност и тази на близките ми да бъде застрашавана от поведението и упорството на тези хора и имам легитимни очаквания държавата в лицето на нейната изпълнителна власт да предприеме съответните мерки, вместо да се кръсти от телевизионния екран.

- Онкооперациите са планови, нали? Но пък колкото повече се бавят, толкова повече пациентите са заплашени от влошаване. Има ли други такива недомислици, породени от извънредното положение?

- Няколко пъти ми е задаван този въпрос. В една от своите заповеди, министърът на здравеопазването забрани цитирам "приема и провеждането на планови операции". Първо, не е ясно кой прием е забранен, предполагам, че се касае за целия планов прием на пациенти или само за приема на пациенти, на които им предстои планова операция.

В същото време всеки пациент има право на достъпна и своевременна медицинска помощ, а има състояния, които не са спешни по смисъла на медицинския стандарт по спешна медицина. Такива са например плановите хоспитализации по повод провеждане на лъче или химиотерапия, проследяване ефекта от дадено лечение, извършване на операция за премахване на злокачествено новообразувание, което при забавяне може да метастазира. Всички знаем, че колкото по-рано се диагностицира и съответно лекува такова заболяване, толкова повече се увеличава преживяемостта и  възможността за пълно излекуване на пациента.

Но трябва да се признае, че съществува риск от разпространяване на КОВИД–19 като вътре-болнична инфекция, заради високата му контагиозност и начин на предаване и пациентите не бива да бъдат излагани на прекомерен риск. Трябва да се прецени и какви диагностично-лечебни дейности могат да бъдат отложени във времето, за да не се създадат допълнителни условия за претоварване на лечебните заведения. Ето защо ми се струва, че трябва да бъдем по-прецизни при определяне на това кои операции могат и трябва да бъдат отложени, при какви условия ще се извършват някои планови операции и т.н.