На 11 февруари т.г. народните представители приеха изменения и допълнения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които налагат имуществени санкции на търговски дружества с "право на собственост върху земеделски земи" в размер на 100 лева на притежаван декар земеделска земя, ако собствениците на дружеството, респективно акционерите, са лица извън юрисдикцията на ЕС. 

Ако до три месеца нарушението не бъде отстранено, санкцията се увеличава три пъти. Тази разпоредба влиза в сила от 1 май т.г.  Президентът не наложи вето върху закона и издаде указ за обнародване седмица след приемането му от народното събрание (ДВ, бр. 14 от 20.2.2015).

Замисълът на този нов чл. 40а от закона за земята е да приложи въведените от предишното народно събрание ограничения върху собствеността за чужденци извън ЕС - замисъл, който още тогава повсеместно (освен от народните представители на 42-то народно събрание) бе оценен като очевидно абсурден.

За около десет дена след приемането на закона в пресата и медиите се появиха безчет коментари върху недалновидността и непредвидените отрицателни последици от тази разпоредба. Събрани на едно място, отрицателните оценки са с обем около 100 страници.  Единодушието е необикновено за българската преса.

Според тези оценки може да се смята за доказано, че:

-       са наказани най-вече дружествата, чиито акции се търгуват на капиталовите пазари;

-       тяхната обща капитализация на БФБ е над 1,5 милиарда лева;

-       чрез тях загуби ще претърпят институционалните и индивидуалните инвеститори;

-       сред тях едни от най-потърпевшите ще са частните пенсионни фондове, чиито портфейли бяха и без това поставени под заплаха от измененията в кодекса за социално осигуряване от декември м.г.;

-       механизмът произтича от обстоятелството, че глобите ще намалят доходността, ще инкасират загуби за дружествата и ще доведат до отлив на инвеститори, които ще се ориентират към конкурентни пазари;

-       под заплаха е целият оборот на БФБ (който и без това е анекдотично нисък) и всички дружества с публично търгуеми акции, а потенциалната загуба е в трудно изчислим размер, защото ограниченията неминуемо ще доведат до спад на цените не само на акциите (и потенциалния доход на инвеститорите), но и на земята (със загуба за собствениците на земя), а през пенсионните фондове групата на индивидуалните губещи се увеличава до броя на осигуряващите се в универсални и доброволни пенсионни фондове;

-       Сред акционерите във въпросните дружества почти няма чужденци и институционални инвеститори извън ЕС, но начинът на функциониране на капиталовите пазари е такъв, че ако те бъдат изключени, се поставя под въпрос самият принцип на съществуване на дружествата и българския капиталов пазар;

-       трудно изчислими са и загубите вследствие на потенциално влошения имидж на българската юрисдикция в очите на чуждестранните инвеститори;

-       за пореден път се приема закон в ущърб на мнозинството български граждани, без предварителна оценка на въздействията, но с очевидна полза за един-два фонда, които не участват в капиталовия пазар и най-вероятно имат желание да купят земеделска земя на по-ниски цени;

-       разпоредбата противоречи на принципите на свободно движение на капитали в рамките на ЕС, но и в глобален мащаб;

-       В ЕС няма нито една страна, където са приложени такива ограничения и санкции;

-       те са плод или на пълно невежество за това как функционира икономиката, или на съзнателно усилие да се облагодетелстват споменатите малко на брой дружества и потенциални купувачи на земеделска земя.

Този списък от негативни последици от чл. 40а на закона за земята не е пълен. Но той е достатъчен да се предприемат мерки за корекция на създалото се положение, като от санкциите бъдат изключени поне дружествата, чиито книжа са публично търгуеми. Българското законодателство за тези дружества и търговията с техни книжа съответства на нормалната практика и на законодателството на ЕС, и е достатъчна гаранция за прозрачност на собствеността и интересите на инвеститорите. Законопроект в този смисъл е внесен в народното събрание от народни представители от управляващото мнозинство.

Доколкото разбирам една от причините този проект да не е обсъден и приет, че в момента се търси законодателна формула да се въведе процентен праг на собственост (акции) в дружествата, за който да важат санкциите по чл. 40а.

Този опит и това чудене как да се запази вредният замисъл на разпоредбата не отчита следните обстоятелства:

-       Независимо какъв е процентният праг - 50, 33, 15 или 5 - той не може да бъде администриран без риск, разходи и загуби за дружествата.

-       Това би означавало дружествата всеки ден да актуализират своите книги на акционерите сред приключване на търговията, а борсовите посредници да правят подбор или някакво отсяване на инвеститорите. Такъв процес е неосъществим в реално време. И не е ясно доколко ще нараснат разходите за отчетност и как изобщо ще е възможен ефективен надзор върху изпълнението на изискванията.

-       Въпреки това, поради отворения характер на капиталовите пазари, във всеки един момент съществува възможност всеки процентен праг да бъде надминат и законът -  нарушен. Когото това стане, дружеството ще трябва да има механизъм да върне определен брой сделки, анулирайки договори с инвеститори.

-       Иначе казано, дружествата ще трябва предварително - каквото е нормалното изискване на всяка борсова търговия - да уведомят потенциалните инвеститори, че такъв сценарий е възможен; т.е. дружеството ще трябва по определение да отблъсне инвеститорите.

Всичко това е равносилно на законодателен разстрел на борсово търгуваните компании, които притежават земя.