Захари Дамянов е абсолютен световен шампион в карате киокушин. В интервю за boec.bg той сподели как се е запалил по карате, какво му е коствало и разбира се за бъдещите планове и цели, които си е поставил. Насладете се на страхотния Захари.

Добре си познат на всички фенове на бойните спортове. Би ли ни разказал малко по-подробно за теб и за това как започна тази голяма любов към киокушина?

– Бях доста буйно дете и като повечето си връстници се захласвах много по филмите с боеве. Затова родителите ми решиха да ме запишат, заедно с брат ми, да тренирам карате. Прецениха, че трябва да насочат енергията ми към нещо полезно, за което съм им безкрайно благодарен. Влязох за първи път в залата точно преди 20 години. И от тогава карате е част от моя живот. Извървях дълъг път, наситен с много упорити тренировки и лишения. Но усилията винаги се възнаграждават.

В края на миналата година покорих върха в карате, спечелвайки най-тежкия и престижен турнир в Япония – Световното първенство без категории. В момента съм действащ абсолютен световен шампион, тъй като турнирът се провежда веднъж на четири години. Печелил съм четири пъти Европейското първенство в категория над 90 кг, съответно през 2009 г., 2010 г., 2013 г. и 2014 г. Четири са и шампионските ми титли от Откритото първенство на Америка без категории в Ню Йорк (2008 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.), от където имам и награда за най-висок боен дух. Печелил съм и Откритото първенство на Америка с категории (2007 г.).

Как се става толкова голям шампион какъвто си ти?

– С много всеотдайност, търпение, упорит труд в залата, воля и постоянство. Силата на духа също е от първостепенно значение.

Да прескочим в близкото минало, когато напусна клубът на Емил Костов и беше изключен от IKO. Какво доведе до това ти решение и защо?

– Предпочитам да гледам в бъдещето. Не съм от хората, от които ще чуете лоша дума за когото и да било. Не забравям добрините, но в крайна сметка поемането по своя собствен път е част от израстването на всеки човек. Не приемам да бъда съден за това. А колкото до IKO, вие сам го казахте – това бе мое решение. Преминах в Българската карате киокушин федерация и затова членството ми в IKO бе преустановено.

Как се чувстваш в БККФ?

– Много добре. Вече имам свой клуб – „Нихонто“. С подкрепата на федерацията тренировките са безплатни. Щастлив съм, че залата е пълна и има голям интерес към заниманията. Удовлетворен съм, че по този начин продължавам да работя за развитието на спорта във Варна и в национален мащаб. Както знаете вече съм треньор и на националния отбор към Българската карате киокушин федерация.

Трудно ли беше решението да прекратиш състезателка кариера и да започнеш съвсем ново амплоа, такова на треньор?

– Категорично не. Смятам, че естественият ход на нещата бе да спра да се състезавам, когато съм на върха и да се концентрирам върху това да предам опита и знанията си на по-младите състезатели.

Преди известно време се впусна в едно предизвикателство „100 боя за един ден“. Какво не ти достигна, за да го завършиш?
– Определено краткият времеви период между световното първенство и това предизвикателство оказа негативен ефект. Все още не се бях възстановил физически от тежките тренировки и боеве на световното първенство.

Какво предстои пред теб и какви са ти целите с новият клуб, който отвори преди броени дни във Варна?

– Предстои ми много работа. Всеотдаен съм във всичко, което правя и затова ще дам максимума от себе си за моите ученици. Дай Боже един ден именно от моята зала да излезе следващият световен шампион по карате.

На какво искаш да научиш всеки влязал в твоята зала?

– Бих желал да предам на учениците си най-вече ценностите, които аз научих от карате. А именно – доблест, чест, уважение към противника и хората като цяло. Искам да науча младежите да вярват в себе си, във възможностите си, да не се отказват пред трудностите и никога да не се предават.

Какво ще пожелаеш на всички твои фенове?

– Желая най-вече на тях и техните близки да са живи и здрави, защото това е най-важното. Всичко друго се постига.