Една поема за обезкосмяването и борбата на жените с естествената им растителност стана хит в социалната мрежа, пише Ureport.

За броени дни стихотворението на индийката Наина Катариа, публикувано във Facebook, бе харесано от над 36 хиляди души и беше споделено от близо 9000.

„Косматата“ поема била вдъхновена от едно излизане на авторката с мъж на кино.

„Гледахме тази реклама на самобръсначки за жени, когато отбелязах, че звездите не трябва да подкрепят такива продукти, защото изпращат послание, че една жена трябва да си ги купи, за да изглежда красива. Той отвърна с „О, Боже, твърде голяма феминистка си“.

Коментарът я навел на размисъл за нереалистичните стандарти за красота, налагани на жените и как те трябва да крият естествените си дадености от мъжете.

И ето какво се е получило (в превод от английски):

Когато мъж ми каже
че съм хубава,
не вярвам.
Вместо това превъртам дните от гимназията
когато без значение колко съм добра
бях винаги момичето с мустака.
Не знае той какво е
да израстеш във майчиния дом
където тялото ти е единственото,
което гордо слави бащината Х
докато майчината Х отзад жалее
недамското си неприличие.
Не знае той тийнейджърката
запълваща ъглите си с
напразните утехи да
е обичана каквато е – един ден.
Не знае той притворството.
Не знае за света, който
ти казва: „бъди себе си“
и ти продава светла и очарователна палитра
в същото шибано време.
Не знае той за топла кола маска и за лазер
чиято единствена цел е
да замени невинната ти кожа
със нейната си марка женственост.
Не знае той за veet и bleach
дето изтръгват здравата ти козина
в името на хигиената
Хигиената, която съблюдавана от мъж
го прави гей и немъжествен.
Не знае той как буйни вежди се дресират
и как едната вежда гине тихо
с едничка цел да спази красотата.
Ни за мъчителните чудеса, що стават
отвъд вратите с надпис
„САМО ЗА ЖЕНИ“.
Така че нарече ли ме един мъж хубава
Му хвърлям една усмивка; усмивка, която остана
след всичко, което лентата откъсна
И предизвиквам го
да чака
докато руното ми израсте наново.

Ето и оригиналът на стихотворението на английски:

When a man tells me
I’m beautiful
I don’t believe him.
Instead, I relive my days in high school
When no matter how good I was
I was always the girl with a moustache
He doesn’t know what it’s like
to grow up in your maternal family
Where your body is the only one that
Proudly boasts of your father’s X
While your mother’s X sits back and pities
It’s unladylike-ness
He doesn’t know the teenager
Who filled her corners with
Empty consolations of
Being loved for who she was- someday.
He doesn’t know hypocrisy.
He doesn’t know of the world that
tells you to ‘be yourself’
and sells you a fair and lovely shade card
in the same fucking breath
He doesn’t know of the hot wax and the laser
whose only purpose is to
replace your innocent skin
with its own brand of womanhood
He doesn’t know of the veet and the bleach
That uproot your robust hair
in the name of hygiene
Hygiene, which when followed by men
makes them gay and unmanly
He doesn’t know how unruly eyebrows are tamed
and how uni brows die a silent death
All to preserve beauty
And of the torturous miracles that happen
Inside the doors marked
"WOMEN ONLY"
So when a man calls me beautiful
I throw at him, a smile; a smile that remained
After everything the strip pulled away
And I dare him
To wait
Till my hair grows back.