Никой не проверява за пестициди доставките от трети страни

Искат стандарт за училищата и детските градини

Близо 89% от плодовете и зеленчуците, които ядем са вносни, а родното производство е напълно смачкано. Това заяви пред „Труд” Чавдар Маринов, изпълнителен директор на Българската асоциация на организациите на производители на плодове и зеленчуци.

В официалната агростатистика се отчита увеличение на производството и търговията с български плодове и зеленчуци, защото е включен и реекспортът от Сърбия и Македония, което изкривява данните, посочи той.

„Ще ви дам само един пример – у нас има заявени 6 000 дка с круши, а реално има само петима производители. На практика всеки, който има някаква градина я заявява във Фонд „Земеделие” и така се изкривяват данните. Това обаче не са градини, които отговарят на добрите земеделски практики. В една градина се правят от 26 до 34 пръскания на година, което, разбира се, са разходи за фермера. Но те не го правят”, посочи Маринов.

Ябълките на пазара са основно внос от ЕС и то най-вече от Полша, обясни председателят на асоциацията. Те влизат на цена 34 евроцента за килограм, пакетирани плюс транспорт. Другият голям внос идва от Сърбия и Македония и даже се предлага за български по пазарите. Причината е слабият митнически контрол, категоричен беше Маринов.

По оценки на Център за икономически анализи на селското стопанство около 60% от реализираните домати чрез различните търговски канали, извън преработката, идват от внос, докато при пипера и краставиците импортът представляват приблизително 35 на сто.

Данните на националната статистика отчитат, че за десетте месеца на миналата година вносът на пресни зеленчуци е нараснал с 11,7% за година и стига 226,7 хил. тона, а този на пресни плодове -с 9,4%, до 255,3 хил. тона. Увеличението при зеленчуците се дължи основно на ръст на доставките на домати с 8,9 хил. тона или 13,7%, на чушки – със 7,4 хил. тона или 36,4% и на краставици – с 6,2 хил. тона или 43,7%. Съществено повишение има и при вноса на моркови и репи (с 18%), зеле(с 8,8%), лук (с 9,2%) и тикви(с 26,8%).

Според Чавдар Маринов вносните плодове и зеленчуци, които идват от страни извън ЕС, са опасни, защото там приетата допустима норма за остатъци от пестициди е по-висока. Затова големите вериги изискват сертификат Global G.A.P., който гарантира качеството на продукта от полето до крайния потребител, посочи Маринов.

По думите му вносът, освен на пазара, отива и в детските градини и училищата. „6 пъти предлагаме на министерство на земеделието такъв сертификат да се изисква за плодовете и зеленчуците, които се предлагат в училищата и детските градини, но ни отказват. На практика набутваме пестициди на децата си. Сега Българската агенция по безопасност на храните прави само качествен анализ – една ябълка например да няма петна по-големи от 3 милиметра, но това не е достатъчно”, допълни председателят на асоциацията.

Тази зима

Цените най-високи от 2 години насам

През тази зима цените на основните зеленчуци се очертават да бъдат по-високи, отколкото през предходните 2 години. Причините са нарасналите разходи по цялата верига – от първичното производство до търговията, обясняват експерти.

По данни на Държавната комисия за стокови борси и тържища в сравнение със същия период на 2018 г. се наблюдава значително поскъпване на картофите и вносните домати – съответно с 31,7% и 50,3%.

Средните цени на едро на домати през зимните месеци на 2017 г. са били около 1,95 лв./кг (цена на дребно– 2,85лв./кг), докато тази зима стигат 2,15 лв./кг на едро и 2,75 лв. за кг по магазините.

При краставиците през миналата зима цената по борсите е била – 3,10 лв./кг, а за настоящия сезон се прогнозира на нива около 2,35 лв./кг.

През 2018 г.

Над 2,5 млрд. лева взеха фермерите

Над 2,5 млрд. лева общо са изплатените средства в сектор „Земеделие“ през 2018 г., показва отчетът на Министерство на земеделието, храните и горите. От тях 1,521 млрд. лева са директните плащания, обвързаното производство, зелените плащания и други.

Общо 305 млн. лв. са всички преходни национални помощи. Водещите са в тютюнопроизводството и в животновъдството.
Самият министър Румен Порожанов призна, че в момента най-голямата диспропорция между производството и преработката е в зеленчукопроизводството и овощарството, като предстои тази година да бъдат предложени нови схеми за подпомагане в този сектор.

Данните на земеделското министерство към момента сочат, че 56% от бюджета на Програмата за развитие на селските райони е договорен, като сумата надхвърля 1,6 млрд. евро. Тази година ще започне прием по девет схеми от програмата за още 141 млн. евро, сред които за малки производители, иновации, широколентов интернет в селата, ремонт и реставрация на храмове и др.

Тодор Джиков, председател на асоциацията на картофопроизводителите:

„Схемаджии“ прибират субсидиите без да произвеждат

Български картофи няма на пазара след януари

200 000 тона е недостигът на картофи родно производство у нас на година, съобщи за „Труд“ председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите Тодор Джиков.

У нас се произвеждат 150 000 тона картофи на година, а консумацията е около 350 000 тона. Това показва, че едва 35-40 процента от картофите у нас са български, а останалото е внос, допълни той. След януари месец на пазара на практика български картофи няма. Внасят се обаче полски, които се пакетират у нас в чували и се продават като български по борсите, посочи той.

Вносът е основно от европейските страни – Франция, Германия, Белгия. Причините за липсата на българска стока са няколко – от една страна намаляват площите, на които се отглеждат плодове и зеленчуци. Картофите се гледат предимно в планинските и полупланинските райони. 60% от земята на България е именно такава, но държавата и ръководството на земеделското министерство нямат политика за подпомагане на тези райони, допълни Джиков.

Друг проблем са „схемаджиите“ по директните плащания. Според регистрите на БАБХ, наблюдаваните от нея площи с картофи в страната са 40 хиляди. В същото време в регистрите на фонд „Земеделие“ се плащат субсидии върху 120 хиляди дка с картофи, което означава, че никой не знае защо останалите 80 хиляди декара не са под контрола на БАБХ, коментира председателят на асоциацията.

Това са мними картофопроизводители. Хвърлят нещо на нивата, прибират си субсидиите, но те не отглеждат реално продукция. В същото време заради многото декларирани площи, се намалява ставката, защото се дели на повече декари, обясни Тодор Джиков.

Недостиг

Едва 35% от месото в колбасите е наше

Голяма част от стоките в големите хипермаркети е вносна. Снимка: Пламен Стоименов

Салами и кренвирши масово се правят от вносно месо, показват данните на земеделското министерство. Едва 35% от вътрешното потребление на пилешко месо е от родно производство. Подобна е и ситуацията при свинското – само 39 на сто. Това се дължи на вноса за нуждите на преработвателната промишленост, обясняват от ведомството.

Българското производство на свинско месо е било около 78-79 000 тона през 2017 г. Потреблението обаче достига 180 000 тона. При пилешкото са произведени около 90 000 тона месо при нужни – около 160 000 тона.

България не само внася, но и изнася сравнително големи количества пилешко месо – 30,3 хил. тона за 2017 г. Наблюдава се увеличение на дела на българското производство във вътрешното потребление на телешко месо до 64,2% (при 49,3% за 2016 г.).

Вътрешното потребление на агнешко месо в страната се задоволява почти изцяло от местно производство – 90%.

Една трета от сиренето – с чуждо мляко

Увеличават се доставките на кашкавали

Вносът на сурово мляко ще се увеличава и през следващите години 30% от млякото, което се преработва в мандрите у нас ще бъде чуждо. Това показва анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA). Според данните през последните години в страната се увеличава вносът не само на млечни суровини, но и на млечни продукти, като особено голямо увеличение се наблюдава при вноса на различни видове кашкавал. Най-често български фирми купуват мляко от страни в региона като Румъния и Унгария, но значителни количества се внасят от Холандия и Италия, защото там има сериозен излишък на сурово мляко.

До 2022 година експертите очакват импортът на млечни продукти да се увеличи дo 11,5 хиляди тона годишно. Анализът показва, че от 10 години страната ни внася повече млечни продукти, отколкото изнася, като тази тенденция ще се засилва в бъдеще.

През миналата година сме изяли 11 504 тона сирене с палмова мазнина, показват окончателните данни на земеделското министерство.

Все пак данните сочат, че консумацията на сирене с растителни мазнини намалява през последните години. За цялата 2017 година у нас са произведени и съответно изконсумирани 13818 тона фалшиво сирене, а през 2016 г. – 14 559 тона.