Гърция отказва да плати на прогонените българи от Беломорието

Близо 90 000 български бежанци от Македония и Беломорска Тракия и техните наследници все още чакат справедливост, а дълговете на Гърция към тях остават неизплатени повече от 90 години. Това разкри проф. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания при БАН, в интервю за Telegraph.bg.

„Гърците имат дълг към нас, който е свързан с едни имоти, оставени от български бежанци, които гръцката държава трябва да им изплати", обясни проф. Вачков.

Историята на българо-гръцките финансови отношения е изпълнена с несправедливости и едностранни решения. Докато България е изплатила всичките си военни репарации, наложени след двете световни войни, Гърция продължава да не изпълнява задълженията си към прогонените българи.

Репарационната тежест върху България

Според проф. Вачков репарациите са били „дамоклев меч" над българските финанси през целия ХХ век. След Първата световна война на страната ни са били наложени непосилни 2.250 милиарда златни франка – сума, равняваща се на една четвърт от националното богатство.

„Ако трябва да ги изплащаме, както е определено по договора, ние трябва всяка година да харчим цялата приходна част на бюджета само за тях", посочи историкът. След многократни преговори и преструктурирания, през 1930 година дългът бил намален десетократно до 260 милиона златни франка, а след 1931 година плащанията били преустановени.

След Втората световна война България отново е сред губещите страни. „На България определят да плати репарации в размер от общо 70 милиона долара на Югославия и Гърция, като е уточнено, че 45 милиона са за Гърция, 25 милиона за Югославия", уточни проф. Вачков.

Югославия опростила своя дял през 1948 година, а през 1964 година било подписано споразумение с Гърция за изплащане на репарациите в натура. През 2024 година изтекло 60-годишното споразумение, с което България плаща с вода на Гърция.

„И сега може да се каже, че вече сме изплатили репарациите към Гърция", категоричен е проф. Вачков.

Неизплатените дългове на Гърция към българите

Същевременно Гърция продължава да не изплаща компенсациите, които дължи на българските бежанци по спогодбата Моллов-Кафандарис от 1927 година.

„По силата на тази спогодба близо 90 000 българи са прогонени, но все пак се сключва спогодба, която трябва да уреди техните имоти. На прогонените им се дават документи от гръцката държава, че тя ще ги обезщети", обясни историкът.

Той подчерта, че докато около 90 000 българи са били принудени да напуснат Гърция, само около 40 000 гърци са напуснали България. Това е създало значителен финансов дисбаланс, който Гърция е отказала да изплати, използвайки като предлог българските репарации.

„Гръцката страна още през 30-те години заявява, че няма да плати, докато българите не си платят репарациите. Репарациите от Първата световна война не са изчистени, за разлика от тези, наложени след Втората световна война", допълни проф. Вачков.

Снимка: ИИИ на БАН

Скритата цена на съветското присъствие

Отделно от официалните репарации, България е понесла огромни финансови тежести заради съветското присъствие след 1944 година. Само за поддръжката на съветските войски между 1944 и 1948 година страната е изплатила 38 милиарда лева (152 милиона долара по тогавашен курс).

„Това е два пъти повече от репарациите, които ни определя Парижкият мирен договор. В един кратък срок само от 3 години сме изплатили 150 милиона долара обезщетение за нещо, за което нямаме никаква вина, защото не сме участвали в активни бойни действия нито с едните, нито с другите, още по-малко със СССР", поясни проф. Вачков.

В началото на 60-те години, под предлог за защита при ядрена война, България предала голяма част от златния си резерв на съхранение в Москва. По-късно, през 1963-1964 година, за да покрие дългове към западни банки в размер на 200 милиона долара, страната продала 90% от резерва си.

Снимка: ИИИ на БАН

„Това става при абсолютна тайна, никой няма право да го споменава. През 1963 година излиза Закон за държавната тайна, който забранява всички макроикономически данни да се оповестяват публично", разкри историкът.

Проф. д-р Даниел Вачков е директор на Института за исторически изследвания при БАН, главен редактор на списание Bulgarian Historical Review и член на Съвместната комисия между Република България и Република Северна Македония по исторически и образователни въпроси. Автор и съавтор е на 4 монографии и на над 90 студии и статии.