Гледали сте класиката на Серджо Леоне „Добрият, лошият и злият, нали"?

А попаднахте ли на нискобюджетното нашенско римейкче Дългия, Късия и Дебелия? Ако не сте, хвърлете едно око на списъка със „70-те български знаменитости", сглобен в някой гараж с части втора ръка от родната издънка на едно голямо световно бизнес издание, пише Евгени Чертовенски във Всеки ден.

Какво свързва късия Магърдич Халваджиян, дългия Слави Трифонов и дебелия Любо Нейков? Ами местата им в челната десетка, съответно 1-во, 2-ро и 7-о. А, и това, че се показват по телевизията. Както и почти всички участници във „Великолепната 70-орка", които явно са подреждани според единствения критерий колко често гледаме мутрите им от малкия екран.

Интересно защо са пропуснати приматът патриот Динко Вълев, наркомускулът с базедова болест Митьо Очите и абитуриентката с татко - любител на аналните ласки, Каролина-Клер. Те напълно отговарят на основния принцип в подреждането - нямат общественозначими постижения в живота си, но за сметка на това са редовни гости из де що има сутрешен блок и включване от мястото на събитието.

Иначе авторите на класацията са се постарали да замажат впечатлението за телевизионно тъпоумие, като са написали срещу имената на избраниците си някакви условни професии, в които дори страдащи от тежка форма на синдром на Аспергер могат да открият елементарната подмяна. Иво Сиромахов, чучнал се на 63-та позиция в таблицата например, е отбелязан като „писател".

Макар всички да са наясно, че населението го познава единствено по наклепаното с грим клоунско лендзене и клозетните гаври с известни личности в „Шоуто на Слави". Това е все едно да определиш Адолф Хитлер като „художник плакатист", или Иван Славков като „инженер по топлотехника". Такива са, ама не е там работата, нали?

За да станеш известен, очевидно се изисква или да играеш 30 години в театъра, или 3 години в киното, или 3 дни да стържеш пармезан и джинджифил по телевизията. Иначе няма как да си обясним присъствието в класацията на цели четирима рицари на черпака начело с очарователно злобния оправяч на закъсали шкембеджийници Иван Манчев.

Нека цялото телевизионно войнство процъфтява начело със Сашо Кадиев, Ненчо Балабанов и Мария Силвестър, ама поне Христо Явашев да го имаше някъде, а? И как е възможно, за бога, Григор Димитров да е преди Христо Стоичков? 8 години номер 50 срещу 50 години №8, вие шегувате ли се? Или Бате Ицо трябва на стари години да зареже Мариана и да изплющи някоя мулатка, за да се сетите кой е?

Истината е, че за да се захванеш с подобна класация, трябва да имаш ясни критерии, а не просто да вадиш имена със затворени очи от телевизионната програма. Както е в оригиналното подреждане в САЩ, което има само един признак, но напълно обективен - парите. На Васил Божков, Валентин Златев и останалите ултрабаровци поне милионите им са истински, не като писателските умения на Иво Сиромахов.

Автор: Евгени Чертовенски