Наталия Киреева живее в Хелзинки. Тя разказва своето виждане за системата и принципите на местните училища, и разкрива защо финландското образование се смята за едно от най-добрите в света

Според международните изследвания, провеждани от PISA веднъж на 3 години, учениците във Финландия показват най-високото ниво на знания в света, пише Жената днес

Те се оказват и най-четящите деца на планетата, заемат 2-ро място в областта на естествените науки и 5-то по математика. Но дори всичко това не дава повод на педагогическата гилдия на се възгордее и хвали. Парадоксалното е, че въпреки високите си резултати учениците прекарват най-малко време в учене.

Средното задължително общообразователно обучение във Финландия включва две степени:

– Долен курс (alakoulu), от 1 до 6 клас;

– Горен курс (ylakoulu), от 7 до 9 клас;

В допълнителния 10 клас учениците могат да подобрят оценките си. След това децата отиват в професионален колеж или продължават обучението си в лицей (lukio), еквивалентно на 11-12 клас в традиционния смисъл на думата.

7-те принципа на средно образование във Финландия:

1. Равенство

Училищата

За финландците няма нито елитни, нито „слаби“ училища. В най-голямото училище в страната учат 960 ученици. В най-малкото – 11. Всичките разполагат с абсолютно еднакво оборудване, възможности и пропорционално финансиране.

Почти всички училища са държавни, има около дузина частно-държавни. Разликата между тях е в това, че във вторите родителите правят частично заплащане в замяна на по-големи изисквания към децата им. Общо взето, това са „педагогически“ лаборатории, следващи избрана педагогика: Монтесори, Френе, Мортан и Валфдорска педагогически системи на Щайнер. Към частните се отнасят и учреждения с преподаване на английски, немски, френски.

Следвайки принципа на равенството, във Финландия съществува паралелна образователна система „от детската градина до университета“ на шведски език. Не са забравени и интересите на саамския народ, който в северните райони може да се обучава на родния си език.

Доскоро на финландците им е било забранено да избират училището на децата си. По правило те са били записвани в най-близкото такова. Днес тази забрана е премахната, но повечето родители продължават да следват стария принцип, уповавайки се на идеята, че всички училища са еднакво добри.

Предметите

Задълбоченото изучаване на едни предмети за сметка на други не се приветства. Тук не смятат, че математика е по-важна, например, от изкуството. Напротив, единственото изключение за създаването на класове с надарени деца могат да бъдат склонностите им към рисуването, музиката и спорта.

Родителите

Какво работи родителят (какъв е социалният му статут) учителите разбират последни и само в случай на необходимост. Въпросите на учителите, анкетите, касаещи местоработата на родителите, са забранени.

Учениците

Финландците не подреждат учениците си в класове според способностите, талантите или предпочитанията им за бъдещо развитие.

Освен това за тях не съществуват „лоши“ и „добри“ ученици. Сравняването на учениците един с друг е забранено. Както гениалните деца, така и тези с големите дефицити в интелектуалните способности са смятани за „особени“ и учат наравно с всички останали. В общия колектив се обучават и децата в инвалидни колички. Единственият различен клас, който може да бъде обособен, е този за деца с проблеми в зрението или слуха. Финландците се стараят максимално да интегрират в обществото онези, които имат нужда от особено отношение. Не е случаен и фактът, че разликата в нивото между слабите и силните учащи е най-малката в световен мащаб.

„Бях възмутена от финландското образование, когато моята изключително надарена дъщеря беше лишена от по-специално внимание. Но, когато проблемният ми син започна да ходи на училище, моментално ми хареса всичко.“, разказва впечатленията си майка имигрантка от Русия.

Учителите

Няма любими или омразни учители. От своя страна те също не изпитват особени симпатии към „своя клас“, нямат „любимци“, нито пък ненавиждат шумните и невъздържани деца. Всякакви отклонения от нормата завършват с прекратяване на договорите на подобни учители. Финландските учители трябва единствено да си вършат работата като наставници. Всички в трудовия колектив са еднакво важни: и „физиците“, и „лириците“, и учителят по трудово.

Равенство в правата на възрастния (учителя, родителя) и на детето.

Финландците наричат този принцип „уважително отношение към ученика“. На децата от 1 клас им се обясняват техните права, в това число и правото да се оплачеш“ от възрастните на социалния работник. Това стимулира финландските родители към разбиране, че детето им е самостоятелна личност, която е забранено да бъде обиждана с думи или да й се прилага физическо насилие. Педагозите не могат да унижават учениците, заради характера на учителската професия, приета във финландското законодателство. Главната особеност се състои в това, че учителите сключват договор само за 1 учебна година, с възможно (или не) удължаване и освен това получават високо заплащане (от 2 500 евро, като помощник, до 5 000 – като учител по предмет).

 

2. Безплатно образование

Освен самото обучение, безплатни са още:

– Обедите.

– Екскурзиите, музеите и цялата извънкласна дейност.

– Транспортът, който превозва детето, ако най-близкото училище се намира на разстояние, по-далеч от 2 километра.

– Учебниците, всичките канцеларски материали, калкулаторите и дори лаптопите и таблетите.

– Всякакво родителско финансиране, за каквито и да било цели, е забранено.

3. Индивидуалност

За всяко дете се съставя индивидуален план на обучение. Индивидуализацията касае съдържанието на използваните учебници, упражнения, количеството класна и домашна работа и отделеното време за тях, а също така и преподавания материал.

Учениците от един и същи клас изпълняват упражнения с различна степен на трудност, след което биват оценяване според това как са се справили. Ако се справят добре със своето упражнение с начална сложност, получават отлична оценка. Утре ще получат по-трудна задача и ако не се справят, отново получават по-лесна.

Във финландските училища, наред със стандартното обучение, има две уникални разновидности на образователния процес:

1. Поддържащо обучение на ,,слабите“ ученици – това, което при нас е прието да правят частните учители. Във Финландия частните учители не са популярни, защото учителите доброволно се справят с допълнителната помощ по време на час или след него.

2. Коригиращо обучение – отнася се за обичайните общи проблеми, свързани с усвояване на материала, например заради неразбирането на неродния финландски език, на който се води обучението, или във връзка със сложности при запомнянето, с математически навици, а също така с асоциалното поведение на някои деца. Коригиращото обучение се провежда индивидуално или в малки групи.

4. Практичност

Финландците обичат да казват: „Или се подготвяме за живота, или за изпити. Ние избираме първото“. Затова и в местните училища няма изпити. Контролните тестове се правят по усмотрение на учителя. Съществува само един задължителен стандартен тест след завършването на средното образование, но неговите резултати не са от голямо значение нито за учителите, нито за самите ученици. Не се налага предварителна подготовка, безсънни нощи, притеснение и чувство за настъпване на края на света.

В училище се преподава само онова, което наистина ще е полезно на детето в живота. Устройството на доменната пещ, например, няма да е полезно, затова и не се изучава. Малчуганите от най-ранна възраст знаят какво е портфолио, договор, банкова карта. Могат да изчислят процента на данъка от полученото наследство или от получения доход, да си направят визитка в Интернет или да изчислят цената на стоката след няколко намаления.

5. Доверие

На първо място е доверието към училищните работници и учителите: няма проверки: комисии, методисти, както и изисквания за обучение на обучаващите. Образователната програма, по която работят, важи за цялата страна, но в действителност представлява само общи препоръки. Всеки учител използва онзи метод, който смята за най-подходящ.

На второ място е доверието към децата в класната стая: по време на час всеки може да прави нещо сам. Например, ако в час по литература се прожектира филм, който не е интересен на ученика, то той спокойно може да чете книга. Смята се, че детето само избира кое ще му е по-полезно.

6. Доброволно обучение

Учи се само онзи, който иска. Педагозите правят всичко по силите си, за да привлекат вниманието на детето, но ако у него липсва всякакъв интерес, то просто ще бъде ориентирано към към бъдеща практически полезна, „несложна“ професия и няма да бъде „стимулирано“ с двойки, никой няма да го сочи с пръст или да го заплашва с изгонване от вкъщи. В крайна сметка не всички ще строят самолети, някой трябва да управлява и автобусите.

Може да се каже, че процесът на обучение във финландското училище е мек и деликатен, но това съвсем не означава, че можете да минете между капките. Контролът върху училищния режим е задължителен. Всеки пропуснат час ще бъде наваксан, буквално. Например, за един шестокласник учителят може да намери „прозорец“ в разписанието и да го сложи в час във втори клас, за да седи, скучае и мисли за живота. Ако ще пречи на по-малките – часът няма да се зачете. Ако не изпълнява задачата, дадена от учителя, не работи по време на час – никой няма да вика родителите, да заплашва, оскърбява, обръщайки се към умствената непълноценност или мързела. Ако родителите не са особено заинтересовани от учебния процес на своя наследник, то той просто мирно и тихо няма да премине в следващия клас. Елементарно, нали?!

Да се повтаря една учебната годината във Финландия не се смята за срамно, особено след 9 клас. Освен това в местните училища има допълнителен (незадължителен) 10 клас.

7. Самостоятелност

Финландците смятат че училището трябва да научи детето на най-важното – да бъде самостоятелно в бъдещия успешен живот. Затова децата се учат да размишляват и сами, а не да получават знанията си наготово. Учителят не разказва уроците – всичко се съдържа в учебниците. Важни са не заучените формули, а умението да ползваш справочници, текстове, Интернет, калкулатор – да привличаш нужните ресурси към решението на текущите проблеми.

Освен това педагозите не се намесват в конфликтите на учащите, предоставяйки им възможност всестранно да се подготвят към жизнените ситуации, да развият способността да отстояват себе си.

Макар, че учебният процес е еднакъв за финландските училища, той е организиран по много различни начини.

Кога и колко се учи?

Учебната година във Финландия стартира през август, от 8-ми до 16-ти, като няма общ начален ден за различните училища. Краят на м. май бележи последния учебен ден. През есенния срок има 3-4 дни и 2 седмици коледна ваканция. Пролетният срок включва 1 седмица февруарска „ски“ ваканция (финландските семейства, като правило, отиват заедно да карат ски) и великденска ваканция.

Обучението е петдневно и е само първа смяна. Петък е по-кратък.

Какво се учи?

1-2 клас:

Изучава се родния (финландския) език: четене, математика, природознание, религия, (съгласно вероизповеданието) или концепция за живота (за онези, които не се интересуват от религията), музика, изобразителни изкуства, трудово и физкултура. В един час могат да се изучават едновременно няколко дисциплини.

 

3-6 клас:

Започва изучаването на английски език. В 4-ти клас се въвежда още един чужд език по избор: френски, шведски, немски, руски. Въвеждат се допълнителни дисциплини – свободни предмети, като всяко училище предлага свои такива: машинопис, компютърна грамотност, дърворезба, хорово пеене. Почти във всички училища има свирене на различни музикални инструменти. За 9 години от обучението си децата имат възможност да изпробват всичко – от дудука до контрабаса.

В 5-ти клас в програмата се включват биология, география, физика, химия, история. От 1-ви до 6-ти клас обучението се води от един учител почти по всички предмети. Физкултурата се състои от някаква спортна игра, 1-3 пъти в седмицата, в зависимост от училището. След часа, душът е задължителен. Литературата, в привичния за нас смисъл, не се изучава, по-скоро това е четене. Учителите по различните предмети се появяват вече в 7-ми клас.

7-9 клас:

Финландски език и литература (четене, културата в съответния край), шведски, английски, математика, биология, география, физика, химия, основи на здравето, религия (концепция за живота), музика, изобразителни изкуства, физкултура, предмети по желание и трудово, което не се разделя на момичета и момчета. Всички заедно се учат да варят супа и да боравят с резбарски лък. В 9 клас има 2-седмично запознанство с „трудовия живот“. Децата си намират любимо „работно място“ и с голямо удоволствие отиват „на работа“.

Кой се нуждае от оценката?

В страната е приета 10-бална система, но до 7 клас се прилага само словесната оценка: посредствено, удовлетворително, добре; отлично. От 1 до 3 клас бележките в какъвто и да било вариант отсъстват.

Всички училища са присъединени към държавната електронна система „Уилма“ – нещо като електронен дневник на училището, към който родителите получават личен код за достъп. В него учителите нанасят оценките, записват пропуските, информират за живота на детето в училището; психологът, социалният работник и медицинската сестра също оставят информация, която може да касае родителите.

Оценките във финландското училище нямат онази зловеща стойност и касаят самия ученик. Те се прилагат като мотивация на детето в достигането му на поставяните цели и за самопроверка, за да може, ако желае, да си подобри знанията. Оценката по никакъв начин не влияе върху репутацията на учителя, училището и не влошава показателите за региона.

Дребните неща в училищния живот:

– Територията на училищата няма заграждения, няма и охраната на входа. Повечето училища имат система за автоматично заключване на входната врата. Влизането в сградата е възможно само съгласно разписанието.

– Не е задължително децата да седят на чинове, могат да седнат и на пода. В някои училища в класната стая има диванчета и фотьойли. В помещенията за най-малките ученици са постлани меки мокети.

– Няма въведена униформа, както и каквито и да е било други изисквания към дрехите на децата. Всеки може да влезе в час дори по пижама. Изискват се пантофи, но повечето деца от малките и средните класове предпочитат да тичат по чорапи.

– При хубаво време уроците често се провеждат на чист въздух около училището, направо на тревата или в специално поставени, като амфитеатър, пейки. По време на междучасието учениците от долните класове задължително се извеждат навън, дори само за 10 минути.

– Домашните са голяма рядкост. Децата имат нужда от почивка. И родителите не трябва да помагат за домашните, вместо това учителите препоръчват семейно посещение в музей, разходка в гората или басейн.

– Методът „изпитване на дъската“ не се прилата, децата не са карани да преразказват материала. Учителят поставя набързо задачата на урока, след това ходи между учениците и им помага за изпълняването на задачите. Същото прави и помощник-учителят (има такава длъжност във финландските училища).

– В тетрадките може да се пише с моливи и може да се трие колкото си пожелаеш. Нещо повече, учителят също може да провери заданието с молив!

Общо взето така изглежда средното образование във Финландия. Може би на някой ще му се стори нередно. Финландците не претендират, че са идеални и не лежат върху стари лаври. Те непрекъснато проучват как училищната им система съответства на измененията, които настъпват в обществото. Например, в момента се готвят реформи, предполагащи разделянето на математиката на алгебра и геометрия и увеличаването на часовете за изучаването им, а също така отделянето на литературата и обществените науки като отделни предмети.

Едно обаче е сигурно. Финландските училища са се справили с най-важното – децата не крещят през нощта от нервно изтощение, не мечтаят час по-скоро да пораснат, не изпитват ненавист и страх към училището, не измъчват себе си и цялото си семейство, докато се готвят за поредния изпит. Спокойни, разсъдливи и щастливи, те четат книги, безпроблемно гледат непреведени филми, играят компютърни игри, карат кънки, велосипеди, съчиняват музика, театрални пиеси, пеят. Те се радват на живота. И между всички тези занимания успяват и да се научат как да се справят с него.