Вие разбирате ли кога събеседникът ви, ви лъже?

Или ви е трудно да прецените? Ако да, прочетете следващите редове и се запознайте с "малките" начини да хванете кога искат да ви метнат.

1. Избягва да ви гледа в очите

Човек, който лъже, неосъзнато (или осъзнато) изпитва чувство за вина от това, което прави. Струва му се, че другият сякаш ще успее да види през него и да разбере истината. Ето защо избягва контакта с очи. Вместо това, погледът му се измества върху пода или някъде встрани. Може би върху някоя част от тялото ви. Върху масата... или чашата с кафе. Навсякъде другаде, но не и върху лицето ви, от страх да не срещне очите ви.

2. Нервничи

Лъжецът изпитва напрежение, когато се намира в близост до този, от когото се опитва да скрие истината, когото се опитва да заблуди. И това напрежение се отразява на поведението му – изчервява се, поти се, говори бързо, играе си с нещо между пръстите на ръцете си... Цялото му същество е като опъната струна, която ще се скъса, ако я дръпнеш малко по-силно.

3. Излъчва негативизъм

Хората, които често лъжат, изглеждат така, сякаш носят огромен товар на плещите си. И вероятно точно така се чувстват. Вътрешното напрежение, което лъжата създава, се отразява на настроението им, на цялостното им усещане за света и за самите тях. Отразява се дори на лицето им. Лъжата е болест, която те яде отвътре. И единственият начин да се спасиш от нея е, като я унищожиш,... казвайки истината.

4. Заема отбранителна позиция

Очаквайки да бъде разкрит, да бъде разобличен, лъжецът започва да се защитава, да се оправдава, дори когато никой не го напада. Нещо повече, за него абсолютно важи максимата: „Нападението е най-добрата защита”. За да не се остави да бъде притиснат в ъгъла, той ще направи всичко възможно да притисне другия, да измести тежестта на разговора, да смени посоката...

5. Променя темата на разговора

Това е продължението на казаното малко по-горе. Тъй като разговорът около лъжата го изнервя, човекът, който лъже, ще се опита да смени темата. Да заговори за нещо друго. Да привлече вниманието на събеседника си върху нещо, което обикновено няма никаква връзка с предходното.

6. Запазва осезаема дистанция

Лъжецът се чувства некомфортно, когато е обект на нечие внимание. Топлото ръкостискане, приятелското потупване по рамото, сърдечната прегръдка – всичко това за него е заплаха, че може да се почувства твърде добре, твърде спокоен и да сподели повече от това, "което трябва”, да сподели нещо, което ще разкрие лъжата му.

7. Историята му няма край

Човек, който лъже, ще украсява до безкрай историята си, опитвайки се да вплете лъжата си в нея, опитвайки се да я замаскира, да я прикрие. Тази история обикновено е изплетена от безкрайно много лъжи – всяка от които се опитва да прикрие предишната. И историята се раздува... дотам, че накрая, ако се наложи, лъжецът просто не може да я повтори в същия й вид.