„Защо не иска да се оженим?“ – чуди се младата жена и задава този въпрос първо на приятелката си, после на майка си и накрая на психолога. Но не и на приятеля си.

А дали, ако се осмели да го попита направо, ще чуе искрен и правдоподобен отговор?

За да помогне на жените да се ориентират в сложната мъжка психология, известният руски психолог Олга Маховска се опитва да разбули някои от „тайните“ на съвременния мъж. Тя подлага на дисекция мъжките вярвания, митове и ментални нагласи, които създават психологическите пречки за женитбата. Но смята, че е честно и да им даде думата. „Кое ви пречи да се ожените?“ пита тя в поредица от интервюта неженени мъже и в разговорите си с тях селектира интересна колекция от повтарящи се симптоми на този феномен.

Подбрахме част от мъжките откровения от книгата на Олга Маховска „Мъжът като загадка“, изд. „Гнездото“, които най-вероятно никога няма да чуете от половинката си. И ще откриете изключително интересна и… полезна информация.

1. „Мозъкът на жените е устроен по-различно.

Мъжът мисли за бъдещето, а жената не го може. Тя живее „тук и сега“ и човек никога не може да знае какво ще ѝ се случи утре. Много жени следват принципа „очи, които не се виждат, се забравят“. Демонстрират ти любов и вярност, очите им блестят, сърцето прелива от нежност… Но малко да се отдалечиш, и вече изгарят от страст към друг. Липсва им стратегическо мислене. Тяхното мислене е ситуативно.“

2. „На жените им дай всичко наведнъж, и то веднага.

Обича те, а в замяна иска дете, къща, кола, гаранции за материално благоденствие. И ако не ѝ ги дадеш, веднага те обвинява, че си безчувствен и я лишаваш от нужното внимание. „Ако ме обичаше, щеше да направиш всичко за мен!“ Жената не разбира, че у мъжа чувствата се развиват бавно и трябва да му бъде дадена възможност да ги осъзнае, да си изясни кое как да прави.“

3. „Жената е прекалено развита в емоционално отношение. 

Тя преживява много дълбоко всяко нещо, долавя хиляди нюанси и подробности, които мъжкият мозък по никакъв начин не може да види. И точно тази прекомерна емоционалност пречи на мъжа да гледа напред. Тя сякаш му казва: „Дръж се за мен и ще видиш колко лесно и хубаво ще бъде!“ или „Само с мен можеш да бъдеш щастлив!“. Фактически тя го ограничава, не му позволява да вижда по-далече от носа си. А после се чуди защо се е запуснал, изтегнал се е на дивана и ѝ е обърнал гръб. Ако на един мъж не му позволяват да изследва света около себе си и да върви напред, той се отпуска и губи интерес към живота. Защото домашното ежедневие и домакинството изобщо не са неща, които го вълнуват. Той се чувства като затворник, окован с вериги. И започва да се носи по течението, става апатичен, надебелява… А когато разбере, че вече нищо не може да се промени и не може да удовлетвори изискванията на жената, става един наистина нещастен човек.“

4. „Жената си мисли, че щом роди, целият свят трябва да падне в краката ѝ и да започне да я боготвори.

Но раждането на детето не прави на мъжа толкова силно впечатление, както на жената. Него от малък го подготвят за друга мисия. Той също иска да го зачитат, но не като баща и глава на семейство, а като автор на някоя оригинална идея или феноменална способност. Мъжът иска да промени целия свят! А жената иска да дари на света дете, да бъде самата Дева Мария!“

5. „Жените са меркантилни.

В днешно време жените още от първия ден най-безсрамно започват да се интересуват колко печелиш, какво работиш и какво положение заемаш. Когато разговаряш с жена на първа среща, може да се почувстваш като на интервю за работа. Задава ти въпроси един след друг, внимателно оглежда как си облечен, а освен това поръчва най-скъпите ястия и наблюдава как ще реагираш. И в един момент може да стане и да си тръгне просто защото решава, че няма смисъл да си губи времето с теб. Ние очакваме от жените топлина и грижа, а вместо това получаваме студенина и прагматизъм… Това е много неприятно. Достатъчен ни е прагматизмът и сметките в бизнеса.“

6. „Зависимостта е заложена в женската природа.

Нейното мнение зависи от хиляди неща – от времето, от приятелките ѝ, от майка ѝ, от колежката… По цял ден дрънкат глупости и събират купища отпадъци, като обвивки от бонбони, а после се прибират вкъщи и изсипват тези боклуци на мъжете си. Много пъти съм мислил за това и стигнах до извода, че жените се нуждаят от някой психолог или психотерапевт, който поне веднъж в седмицата да се ангажира да ги изслушва. Не мога всеки ден, прибирайки се от работа, да се занимавам с подобни глупости и да ги посрещам с ентусиазъм. Разбирам да е дете, да ходи след родителите си и да им досажда с въпроси, но когато една зряла жена напълно сериозно те пита: „Как мислиш, дали не е опасно да правим секс при пълнолуние?“, направо губя дар слово и, извинете, всякакво желание. А това е поредният начин да се измъкне от изпълнение на съпружеските си задължения. Вместо да чете списания и да тича по салоните за красота, по-добре да се поинтересува какво да направи, за да се чувства мъжът ѝ добре.“

7. „Светът е така устроен, че в него да доминира мъжът, а жената да се подчинява.

 Но медиите направиха жените твърде агресивни. И тъй като са слаби и податливи на внушения същества, в момента, в който някой им докаже, че не е хубаво да слушат мъжете си, те правят всичко възможно, за да спрат да се подчиняват. Дори това да влиза в противоречие със здравия разум. За съжаление, всички ние се превърнахме в заложници на така наречената западна цивилизация, която ни отне статута на мъже. Дори четох някъде, че според последните проучвания нивото на хормоните при мъжете рязко се е понижило. Ако мъжете престанат да се борят за своите жени, ако поколение след поколение губят мъжкото в себе си, какво ще стане с генофонда на нацията? Жените в днешно време са обременени от непосилни ангажименти и все повече заприличват на мъже, а мъжете – на жени. Привличането между половете се губи. И в края на краищата вече нито мъжете, нито жените гледат на любовта и брака като на най-важното нещо в своя живот.“