Съдът признава, че има опорочени доказателства, и се съмнява в показанията на основния свидетел, но въпреки това налага тежки присъди.

Специализираният съд излезе с 264 страници мотиви за присъдата по делото за подкуп срещу бившия кмет на столичния район "Младост" Десислава Иванчева, заместничката й  Биляна Петрова и предшественика й Петко Дюлгеров, пише вестник СЕГА.

На 17 април, точно година след показната акция по задържането им, съдия Иво Хинов ги призна за виновни и им определи сурови наказания - 20 години затвор за Иванчева като извършител и 15 г. за Петрова и 12 г. за Дюлгеров като помагачи. Макар и съдия Хинов да се ползва сред колегите си с име на справедлив и принципен магистрат, мотивите към присъдите му дават незадоволителни отговори на голяма част от най-спорните моменти и пораждат нови въпроси.

Прокуратурата и горните съдебни инстанции ще трябва да им отговорят, ако искат да разсеят съмненията за процес, който е повлиян политически или други мотиви.

Кои са най-спорните моменти от присъдата на Иванчева?

1. Искали ли са подкуп Десислава Иванчева и Биляна Петрова на 16 март 2018 г.?

От срещата на двете жени с Петко Дюлгеров от този ден има 3-часов запис. В него няма искане на подкуп. Прокуратурата твърди, че такъв разговор е бил воден извън заведението, където тримата са се видели. Въпросът е ключов, тъй като според обвинението от тази дата с посредничеството на Дюлгеров започва притискането на бизнесмена Александър Ваклин да даде подкуп. Двамата се срещат 3 дни по-късно и в записа от 16 март Дюлгеров му разказва какво си е говорил с Иванчева и Петрова. 

Съдът се съгласява с твърденията на защитата, че от СРС-тата не се установява корупционно изявление на Иванчева и Петрова, както и че няма сведение тримата да са се срещнали пред заведението и там да са коментирали подкупа. "Но това само означава, че липсват преки доказателства за инкриминираното корупционно изявление", сочи съдът. И се позовава на "достатъчно косвени доказателства", от които както неговото съществуване, така и елементите му са несъмнено установени. Защото "всяка една друга възможност е обективно невъзможна".

Косвените доказателства били и от различен източник - показанията на Ваклин, периодът, намеците, които Дюлгеров прави по телефона на Ваклин на 17 и 19 март. "Видно от записа на СРС, записаният разговор е само част от реално проведения. Така съвсем очевидно липсват началото и краят му, не е ясно каква част от разговора в заведението е останал незаписан, не е ясно и дали са провеждани разговори извън това заведение, при напускането му", пише още съдът. 

Освен това Дюлгеров винаги казвал истината на Ваклин за срещите си с двете подсъдими. "Няма основание да се приеме, че само относно срещата от 16 март 2018 г. това не е така", смята съдът.

Най-важно за съда е, че последвалите събития доказват корупционното искане от 16 март. Има и много "последващи корупционни изявления на Иванчева, както записани със СРС, така и записани от нея самата в нейното тефтерче, от които е несъмнено, че в определен момент на миналото е имало и едно първоначално корупционно изявление". 

2. Притискан ли е Дюлгеров да уличи Иванчева

По време на съдебния процес Дюлгеров се отказа от обясненията си, дадени при задържането, в които разказва за схемата на подкупа. Твърди, че не е имал адвокат и че е бил подложен на натиск от КПКОНПИ и служебния си защитник.

Съдът обаче приема, че Дюлгеров е променил своята защитна позиция - първоначално, в досъдебната фаза (поне в началния ѝ момент), е приел, че в негова полза е да признае деянието, а след това, в съдебната фаза, е приел, че в негова полза е да не го признае. Според съда, ако е бил подложен на натиск, обясненията му нямало да бъдат объркани и неясни. "Нямаше да омаловажи размера на подкупа само до сумата, която действително му е била предадена; нямаше и така ясно и категорично, с нотка на недоумение, да отрече обвинението за половин милион евро", смята съдията. А и Дюлгеров нямало да се оплаче от натиск едва година по-късно.

Въпреки това съдът твърди, че е взел предвид "основно останалите източници на доказателствени сведения", но не и самите обяснения на Дюлгеров от досъдебното производство. "Всичко, съдържащо се в тези обяснения, е в много по-подробна и изчерпателна степен посочено в показанията на Ваклин; както и в още по-детайлна степен установено от материалите от СРС. Поради което тези обяснения, макар и допустими и относими, все пак не са необходими за установяване на фактите по делото", пише съдът.

3. Каква точно е ролята на предприемача Александър Ваклин - провокатор или жертва

Александър Ваклин, от когото прокуратурата твърди, че е искан 500 000 евро подкуп, е ключовият свидетел на обвинението, т.е. жертвата на потенциалното престъпление, и присъдата почива основно на неговите показания. Защитата го определя като провокатор.

За съда Ваклин е и двете. Съдия Хинов приема, че той извършва провокация към подкуп за част от сумата по обвинението. Това е забранено по закон, но този "детайл" не е коментиран в мотивите. Съдът го нарича още "фактически агент на държавното обвинение" и го приема за добросъвестен свидетел, въпреки че отбелязва, че в един от ключовите моменти по делото е излъгал. Става дума за срещата на Ваклин с неизвестен мъж в районното кметство на 9 февруари 2018 г. Докато Ваклин чака пред кабинета на Иванчева, между двамата се провежда следния разговор:

Неизвестен: "Ти не знам дали знаеш, аз имам оферти (не се разбира). Специализираната прокуратура за 15 000 лв…( не се разбира) те да я направят…. (не се разбира)…. Мен целта ми е …. (не се разбира)."

Ваклин: "Имам нещо предвид, ааа… Добре, не може ли да намериме някакъв топъл контакт към…. Ако искаш утре, като се…" 

Неизвестен: "Ми айде, да се чуеме и ще". 

Ваклин: "Да. Щото аз имам нещо предвид, но ми е трудно."

Неизвестен: "И на мене ми е трудно… ми споменаха някви цифри примерно на кв.м, върху РЗП-то".

Ваклин: "И аз така чух. На мене, на жена ми тя ѝ беше смятала РЗП-то и…".

В мотивите е записано, че "особено безпокойство буди невъзможността съдът да установи самоличността на събеседника на Ваклин – и по-скоро дали това се дължи на съзнателно поставени пречки в тази насока". По време на разследването прокуратурата не е направила нищо, за да установи това лице. Ваклин пък свидетелства, че става дума за случайно срещнат непознат. Съдът не приема това за вярно заради тона и съдържанието на разговора. Но в мотивите няма и намек за лъжесвидетелстване.

Най-тревожно за съда е, че за тази среща липсва видеозапис. Ваклин обяснява, че той не включва и не изключва СРС-тата, които работят постоянно. "След като има видеозапис от срещата му със свидетеля Русев, която се провежда веднага след срещата с това лице, буди недоумение как е възможно да няма такъв видеозапис от минутите преди това", пише съдия Хинов. И допълва, че прокуратурата носи пълна отговорност за това. Изводът на съда е, че тайнственият човек и укритият запис са "сериозен аргумент в подкрепа на тезата, че е налице неправомерно вмешателство в доказателствения материал".

Съдът приема, че тази среща няма общо с предмета на делото, а е случаен разговор с незначителна информативна стойност за делото. Затова и дори да е имало видеозапис, това нямало да промени присъдата, тъй като съдът приема, че в репликите на Ваклин и събеседника му се обсъждат клюки и слухове. От друга страна обаче, укриването на този събеседник за съда е индикация, че "част от релевантните доказателства умишлено са укрити от съда, а това означава и от защитата".

4. Доколко убедителни доказателства излизат от специалните разузнавателни средства (СРС)?

През цялото време телефоните на тримата подсъдими и на Ваклин са подслушвани, а срещите им записвани и на видео. Това поражда притеснения дали присъдата не почива само на доказателства, събрани със СРС, пише самият съдия. И сам си отговоря, че е направил изводите си "въз основа на останалите доказателства по делото, най-вече на показанията на Ваклин, като материалите, събрани със СРС, имат само допълнително и спомагателно значение". Според съда осъдителна присъда би имало и без СРС-та. 

Освен показанията на Ваклин има разпитани и общински служители, правени са три експертизи на тефтерчето на Иванчева, инвеститори от района на "Младост" са друга група свидетели, на която съдът разчита. Въпреки това твърдение обаче СРС-тата са ползвани, за да бъде аргументирана вината на тримата, и без тях реално едва ли прокуратурата би спечелила делото.

В мотивите пише още, че "нищо от материалите, събрани с експлоатация на СРС, не сочи, че част от тях са били изтрити, респективно по друг начин не са включени в доказателствената съвкупност, с едно изключение - тайният събеседник на Ваклин. Несъмнено са налице съществени празноти – като липсват записи за срещите от 16 март (относно момента, когато е направено инкриминираното изявление), от 31 март, от 11 април. Въпреки тяхната липса въз основа на останалите доказателства съдът установи съдържанието на тези изявления по несъмнен начин".

5. И все пак - има ли подкуп?

От мотивите на съда излиза, че не е нужно подкупът да е получен, за да има престъпление. Самото му получаване не е криминализирано. За съдията е достатъчно, че парите са поискани. Самото им вземане може да се брои за утежняващо обстоятелство. Хинов обаче приема, че парите не са докоснати от Иванчева и Петрова, тъй като техните ръце "светят" на необичайни места от маркиращото вещество, с което са белязани 70-те хиляди евро.

За съда е проблем и това, че освидетелстването на двете жени се е забавило прекалено - направено е часове след задържането им. "Всяко едно съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимите", пише съдът и приема, че не е установено дали Иванчева и Петрова са докосвали парите. В същото време обаче за съда незнайно откъде е ясно, че те са знаели, че подкупът е оставен от Дюлгеров в колата им. 

Съдът разсъждава и върху вероятността парите да са подхвърлени. И я отхвърля. "Колкото и невероятна да изглежда вероятността от такова подхвърляне, ако все пак се е осъществило, то по никакъв начин не се е отразило на крайния съдебен акт", пише в мотивите.

6. Осигурила ли е показната акция по задържането доказателства за присъдата

Съдът е категоричен, че служителите на КПКОНПИ са нямали място по време на акцията. Въпреки незаконното им присъствие обаче следствените действия не се приемат за опорочени. Един вид - те са били там само като маскирани статисти и не са пипали нищо. Съдията подчертава, че за охраната на Иванчева са били достатъчни двама полицаи. 

При ареста на Иванчева и Петрова правилно са сложени белезници. Но това, че двете подсъдими са били арестувани на публично място и в присъствието на множество служители на СДВР, КПКОНПИ, спецпрокуратурата, част от тях и маскирани, не е от толкова съществено значение, за да обуслови извод, че са третирани унизително в разрез с Евроконвенцията. В същото време съдът приема, че "прокуратурата не е положила необходимите усилия да защити правата и законните интереси на двете към момента на ареста им". 

Унизителното третиране на Иванчева е по време на претърсването на колата й и държането й с белезници.

7. Защо е толкова сурово наказанието?

Съдът не намира никакви смекчаващи обстоятелства за Иванчева и Петрова. За Дюлгеров това е влошеното му зрение, което има опасност дори да загуби, "като не следва да се забравя, че това не му е попречило успешно да посредничи на двете страни в корупционното правоотношение". В мотивите се говори за "предходна корупционна активност", която не е по делото, и очевидно прокуратурата не е опитала да докаже.

Според съда Иванчева трябва да получи максималното наказание - 30 години, Петрова - по-ниско, а Дюлгеров - по-малко от това на Петрова. "Но съдът наложи на Иванчева наказание в среден размер и съответно по-леки наказания на другите двама подсъдими. Мотивите за това съдебно решение в никакъв случай не може да се нарекат убедителни. Но все пак, ако се касае за съдебна грешка, то тя е изцяло в полза на защитата. Ако е допусната такава евентуална съдебна грешка, то тя е породена от убеждението, че наказанието от 30 години лишаване от свобода се явява прекомерно", пише в мотивите.