6 необичайни места, на които са се родили бебета
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Чудеса се случват всеки ден. Някои са малки, а други - големи. Създаването на нов живот е едно от тях, независимо къде и по какъв начин става то
Деца се раждат всеки ден, в някой дом, в някоя болница, някъде по света. Обаче колко жени могат да се похвалят, че са родили на концерт на "Меtаlliса"?
На 7 май легендарната метъл група свири в бразилския град Куритиба, където Джойс М. Фигейро роди своето момченце Луан Фигейро. Тъй като не успяла да стигне до болница навреме, се наложило да даде живот на бебето си под звуците на музиката им. За щастие, детето се появи на този свят съвсем здраво, а майката има история, която да разказва дълго време, сподели Dir.bg.
Това обаче не е единственият подобен случай. Деца проплакват за първи път и на други необичайни места, някои от които страшни. Сега ще ви представим шест от тях, които не само ще ви заинтригуват, но и ще ви покажат значението на думата "сила" от друг ъгъл.
В самолет
Сигурно се чудите коя жена въобще би се заела мястото си на самолет в последните месеци на своята бременност. Ражданията в летателните апарати се случват рядко, но определено не са нещо ново. През януари тази година, жена от Гана (Западна Африка) се качва на самолет за САЩ. Това, което със сигурност не очаква е, че момченцето ѝ ще се появи на борда му. След успешното раждане всички пътници аплодират майката и доктора, който помага с процеса. Майката и новороденото ѝ кацат във Вашингтон, където получават допълнителна медицинска помощ.
В хеликоптер
Ако раждането в самолет ви се струва странно или страшно, представете си го в хеликоптер. В мигрантския лагер на остров Лампедуза откирават бременна жена с положителен тест за Covid-19. Веднага я качват на хеликоптер за Сицилия, където се очаква да роди, но бебето няма търпение да види света и се ражда по време на въздушното пътуване.
На самолетоносач на американския флот
Да, тук със сигурност може да си зададете въпроса как от флота допускат бременна жена да участва в операция. Всъщност, никой не е знае за тази бременност, дори и самата майка, която разбира за нея чак когато идва моментът да роди. За щастие, това не се случва под кръстосан огън и историята завършва със щастлив край. След това войниците оставят майката и бебето на най-близкия бряг, където ги посрещат лекари.
В мазето на украинска болница
Светът е видял много войни, като деца са се раждали и преди по време на такава. Обаче никой не предполагаше, че през 21 век ще се случи отново. Заради руската инвазия в Украйна много жени са принудени да родят не в стаите на здравните завения, а в техните мазета. Не само това, правят го в страх - уплашени както за своя живот, така и за този на отрочетата им. Изисква се истинска сила за подобно нещо.
На дърво
През 2000 година в Мозамбик (Източна Африка) има много наводнения, причинени от циклона Идай, които отнемат живота на близо 700 души. Една майка обаче получава най-скъпото - своето второ дете. Тя се качва на едно дърво заедно с 2-годишния си син. Докато се държи за клоните ражда дъщеря си Росита. След два дни жената и децата ѝ са спасени с хеликоптер. Днес Росита е млада дама с мечти и амбиции.
Сред лъвове
Със сигурност никоя жена не би искала да роди на подобно място. За жалост на Мангубен Макауа ѝ се налага да го стори точно там. Докато линейка бърза да я откара в болница, за да роди, те попадат на лъвски прайд, който им препречва пътя. Превозното средство отбива и става ясно, че няма да успеят да стигнат до болницата навреме. Майката ражда докато 12 лъва обикалят возилото и блокират пътя. Сред тях има и три мъжки. Накрая все пак линейката успява да премине и да откара Мангубен и новороденото до най-близкото здравно заведение. В тази история никой не е наранен. Нито хората, нито лъвовете.
Чудеса се случват всеки ден. Някои са малки, а други - големи. Създаването на нов живот е едно от тях, независимо къде и по какъв начин става то. Дори в подобно уязвимо състояние, жената остава силна и в най-напрегнатите ситуации. Това е повод както те, така и ние да се гордеем с тях и да ги уважаваме. Те са скритите ни герои. Толкова скрити, че понякога не го осъзнаваме дори, когато са точно пред нас.