На 6 август светата църква почита едно от най-значимите евенгелски събития – явяването на Иисус Христос пред тримата си ученици – Петър, Яков и Йоан.

Това събитие се случило, за да предпази апостолите от тъгата и съмнението при вида на Христовото страдание и да укрепя вярата им в Бог.

Църквата устанавила отбелязването на този велик християнски празник още в първите векове на християнството, за да ни напомня, че Господ е навсякъде – в нас, с нас и около нас.

В традицията на българите 6 август е популярен като Преображение Господне. Старо народно поверие е, че в нощта срещу Преображение небето се отваряло и пред небесната врата заставал Госод. Този, който успеел само да го зърне, бил щастлив и това, което си е пожелал – се сбъдвало. Но за да видиш Бог, трябвало да си чист като утринна роса – в помислите и в делата си.

В някои селища Преображение се осмислял и като ден, граничен между лятото и есента и свързан с “преобразяването” на слънцето и живата природа. В Родопите вярват, че Господ “прибрязнувал” - пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба. На този ден “времето започва да се преобразява” - слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята.

На днешния ден своя имен ден празнуват Сотир и Спас, както и всички, чието име е свързано с името на Иисус Христос - Христин, Христина, Християн, Християна, Христо и т.н, както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла. Бъдете здрави, щастливи и успешни!