Над една трета от младите висшисти пък още живеят при родителите си

58 процента от младите хора в България на възраст между 25 и 29 години получават пари от родителите си, а 35 процента от завършилите висше образование живеят при тях. Това сочат данните от Годишния доклад за младежта за 2019 г. Документът беше приет от Народното събрание със 76 гласа "за", 30 "против" и 9 "въздържал се", предава dir.bg

В доклада са използвани данни от Националния статистически институт, Евростат и други национални и международни проучвания, като резултатите показват, че младежката безработица и броят на отпадналите от образователната система младежи бележат трайно намаляване.

Статистиката отчита, че само 23 процента от младежите споделят домакинство с партньорка или съпруга, а едва 4 на сто живеят сами. Отчита се висока зависимост на младежите от материалното подпомагане от страна на родителите до късна възраст. Социолозите отбелязват, че тенденцията се запазва в годините и при други проучвания. Впечатление прави и фактът, че половината от младежите с личен доход над 1000 лева също получават материална помощ от родителите.

От една страна това може да се дължи на народопсихологията на българите, че трябва да помагат до късна възраст на децата си, но от друго може да е сигнал за невъзможност на децата да се справят с финансите, които получават, работейки.

Същевременно 71 процента от младежите не са семейни, а 81 на сто нямат деца.

Тревожна е тенденцията на висок дял млади хора, които не четат книги, се отбелязва в доклада. Според документа, 41 процента от младите хора посочват, че не четат книги, а едва 18 процента четат над шест книги през годината, като повечето са момичета.

Статистическите данни отчитат, че България следва общата за Европейския съюз тенденция на застаряване на населението. Младите хора постоянно намаляват, като най-тревожна е тенденцията във възрастовата група от 15-24 години. Запазва се нивото на миграцията на младите хора от малките населени места към градовете, като повече от три четвърти от младежите живеят в градовете и само една четвърт в селата.

Данните показват, че 75 на сто от младите в България посочват, че са напълно удовлетворени или по-скоро удовлетворени от начина си на живот. Младежите, които са в тежко социално положение, са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниският им социален статус.

Наблюдава се тенденция към повишаване на броя на завръщащите се младежи в България след завършване на образованието си в чужбина. Голям е делът на младежите, които не проявяват интерес към политиката.

По отношение на програмата за превенция на хронични незаразни болести, са реализирани дейности, насочени към ограничаване на рисковите фактори, свързани с начина на живот (тютюнопушене, нездравословно хранене, ниска физическа активност, употреба на алкохол и други). Използвани са различни образователни методи и форми на обучение: беседи, лекции и дискусии.

Радостин Танев /ГЕРБ/ посочи, че почти сто процента от младите хора имат достъп до интернет и до мобилни устройства. За съжаление, има една част - няколко процента, които все още нямат такъв достъп, каза той. И коментира, че това е проблем в контекста на онлайн обучението.

Иван Ченчев от "БСП за България" призова за специален дебат в парламента за българската младеж. Той отбеляза необходимостта от нов закон за младежта, какъвто от левицата многократно предлагали, но не стигал до пленарната зала. Ченчев каза, че БСП няма да подкрепи доклада заради притеснителните данни в него. Той отбеляза големия дял на учениците, заминали в чужбина - 7500 през 2019 г. Обърна внимание и че, според документа, 81 хиляди души никога не са ходили на училище.

Ако тази армия от 81 хиляди души не бъдат обхванати от образователната система в следващите години, те ще бъдат проблем на цялото общество, коментира и Севим Али от ДПС.