С 53% по-малко туристи отчита русенският музей през изминалата 2020-а година

През експозиционните пространства са преминали 35020 посетители, които са едва 47% в сравнение с 2019-а г., когато обектите на музея посрещнаха 79 062 човека. Появата на COVID-19 рефлектира сериозно върху туристопотока и доведе до необичаен спад на стойностите. За първи път от своето съществуване до сега музеят затвори врати за 92 дни – през март и април и през декември.

Отменени бяха преобладаващата част от пътуванията на круизните кораби по Дунав. Така през 2020-а г. русенският музей посрещна 3157 чужденци за разлика от 2019-а г., когато техният брой бе 23 739. Спад бележат и родните туристи, които през изминалата година са 31 863 човека. Най-многобройни сред тях очаквано са индивидуалните посетители, тъй като груповите посещения в музеите бяха забранени. Най-голям е интересът от страна на пенсионерите и студентите. Тези категории посетители се ползват с намаления на входните такси – по 2 лв. на човек.

Обектът с най-висок интерес от страна на гостите на музея - Ивановските скални църкви бе посетен от 10 659 човека. За сравнение обектът на ЮНЕСКО през 2019-а година имаше над 24 311 посетители. Средновековният град Червен се оказа една от привлекателните дестинации за родните и чуждестранни туристи през изминалите 12 месеца със 7361 човека. От градските експозиции най- посещаван бе Екомузей с аквариум.

Резкият спад на посетители рефлектира и върху приходите на културния институт. От входните такси, които туристите заплащат, всяка година музеят наема допълнителен брой хора, благодарение на които обектите работят седем дни в седмицата без почивен ден от март до ноември. По този начин културният институт осигурява качествена услуга на потребителите на културен продукт, разкрива и нови работни места за екскурзоводи.

Въпреки сериозните предизвикателства на корона кризата, всички хора, на които музеят разчита сезонно, успяха да се върнат в обектите си. Безпрецедентното затваряне на културният институт на два пъти не преустанови работата на музейните служители. Те не само че продължиха да извършват обичайната си фондова, научна и експозиционна дейност, но насочиха усилия към запазване на комуникация със своите публики, въпреки невъзможността за физически достъп до залите. Използвани бяха възможностите на социалните медии като своеобразен медиатор за общуване с посетителите. Така всяка една активност, можеше да бъде проследена и разказана на страницата във Фейсбук – как се извършват идентификация на културни ценности, реставрация на археологически находки, по какъв начин се правят препарати за диорамите в Екомузей с аквариум, как се обработват колекции.

Във виртуална среда се проведе и първата за музея онлайн Национална научна конференция „Захари Стоянов и лицата на Българското възраждане“. Форумът бе включен в програмата на Регионален исторически музей – Русе още в края на 2019-а година. Заради пандемията събитието не бе отменено, а се трансформира. Невъзможността за физическо присъствие на ученици при провеждане на заниманията от образователната програма по „Русезнание“, наложи часовете да се проведат в интернет пространството. Така музеят проведе първия си online урок с ученици от СУ „Йордан Йовков“, посветен на промените в градското пространство на Русе след неговото Освобождение.

Със ограничено присъствие и основно във виртуална среда се случиха проявите в рамките на Международната нощ на музеите през ноември и Нощта на учените. Най-големият форум за музеите у нас - Панаир на музейните изложби също беше проведен като хибридно събитие – приветствията и първата част от програмата, която включваше презентации на изложби от различни български музеи, бяха записани предварително, присъствено се проведе единствено награждаването в конкурса на Министерството на културата за самостоятелна и/или съвместна мобилна изложба. Музеят работи по три международни проекта, които ще увеличат представянето на артефактите по дигитален път и ще създадат образи на наследството чрез добавена реалност.

Въпреки липсата на посетители, през месец април музеят подреди и откри две изложби - „Истории от порцелан. Образи от Великото херцогство Люксембург“ и „Антропология и фотография. 60 години в 60 снимки“ на доц. д-р Васил Гарнизов, преподавател в Нов български университет, които бяха визуализирани и описани в социалните медии. През декември в зала „Русе“ на музея можеше да бъде видяна експозицията на Държавния културен институт към Министерството на външните работи „България, Япония и наследството на цивилизациите“.

Заради пандемията и отмяната на множество събития в града, единствената проява, посветена на юбилея на Мартенски музикални дни, остана изложбата „60 години Международен фестивал „Мартенски музикални дни“, реализирана от Регионален исторически музей – Русе. Трудната обстановка в световен мащаб не попречи на русенският музей през 2020 г. да представи осем изложби, да покаже няколко изложби в други музеи от страната – Свищов, Търговище, Тутракан, Плевен.

Експонати от фонда на културния институт бяха включени в няколко национални изложби и една международна в австрийския замък Шалабург, а самостоятелна изложба с мартеници музеят подреди в Гюргево. По проект на Министерството на културата бе направена и изложбата „Природа в риск“, посветена на заплахите от търговията със застрашени от изчезване растения и животни. След отпадане на ограниченията през пролетта, русенският музей се опита да върне хората в музея с поредица от събития в откритите си експозиции – концерти с класическа музика и джаз на Средновековен град Червен, четене на приказки на римска крепост  „Сексагинта Приста“ и провеждането на традиционния Римски пазар.

Въпреки ниските стойности на туристопотока русенският музей отново е сред лидерите по посещаемост в страната със своите почти 50%. Голяма част от българските музеи реализират успеваемост средно между 25-30%. Надеждите са, че през 2021-а година туризмът в национален и световен мащаб ще се раздвижи, което ще се отрази и на по-високия брой посетители.