Наскоро идентифицираната 512-годишна гренландска акула може да е най-старото живо гръбначно в света.

Въпреки, че учените са открили 5.5 -метровата риба в Северния Атлантически океан преди месеци, нейната възраст едва наскоро е разкрита в изследване, публикувано в списание Science.

Но доколко е надеждно това датиране? В статия под заглавие "Не, учените не са откривали 512-годишна гренландска акула" изданието Live Science заяви, че е трудно да се направи такава оценка, пише OFFNews.

Гренландските акули имат най-дълга продължителност на живота от гръбначните животни, така че може би не е изненадващо, че точно от този вид е най-старият съществуващ екземпляр гръбначно животно. Но фактът, че това същество може да се е родило най-рано през 1505 г. е забележителен. "Това определено ни казва, че това създание е изключително и трябва да се счита за едно от най-старите животни в света", заяви морският биолог Юлиус Нелсън (Julius Nelson), чиито изследователски екип изучава дълголетието на акулата, цитиран от Inhabitat.

Гренландските акули (Somniosus microcephalus) обитават Арктика и Северния Атлантически океан и могат да достигнат 7 метра дължина и тегло до 1200 кг по данни на Greenland Shark and Elasmobranch Education and Research Group (GEERG). Те са бавно движещи се риби, плуващи с около 0.3 м/секунда и се срещат на дълбочина до 2800 м, съобщава GEERG. Те се хранят предимно с риба, макар че са намирани и останки от елени, полярни мечки, лосове в стомаха на вида. За да се справят с живота в мразовитите дълбоки води, живите тъкани на гренландските акули съдържат високи нива на триметиламин N-оксид, което прави плътта им токсична. Но когато месото ферментира, то може да се консумира, известно  в Исландия като ястие, наречено Kæstur hákarl.

Дали наистина гренландските акули могат да преживеят няколко века, според проучване, публикувано през август 2016 г. в списание Science и което се припомня сега?

Но анализът на учените на 28 женски гренландски акули не идентифицира нито една от тях да е на възраст над 500 години. Анализ на тъканта на очите предполага, че акулите могат потенциално да бъдат на 512, според проучването. Но от разгледаните двете най-стари акули се оценяват на 335 и 392 години.

За да определят възрастта на много видове акули, учените използват костни структури като калцирани прешлени, разчитайки пръстените, които се образуват във втвърдената тъкан със застаряването на акули. Но гренландските акули са "меки" акули, чиито прешлени не се втвърдяват достатъчно, за да се образуват издайническите възрастови маркери, така че учените прибягват до нов метод за определяне на колко години са акулите, разказва Юлиус Нелсън, автор на изследването за акулите от 2016 г.

Учените използват радиовъглеродно датиране за измерване на въглеродните изотопи абсорбирани от тъканите на окото на гренландските акули, прилагайки го на акули, хванати като съпътстващ улов, съобщиха авторите на изследването.

За да определят възрастта на акулата, учените използват математически модел, който анализира лещата и роговицата на окото на акулата и свързва размера на акулата с възрастта й. Гренландските акули растат с около един сантиметра на година, което позволява на учените да пресметнат възрастта на конкретен екземпляр. Възможността за определяне на възрастта на този мистериозен вид акула е сравнително нова.

"Ихтиолозите са се опитвали да определят възрастта и дълголетието на гренландските акули в продължение на десетилетия, но без успех", заяви Стивън Кампана (Steven Campana), експерт по акулите от Университета на Исландия. "Като се има предвид, че тази акула е хищник на върха на хранителната верига в арктическите води, е почти невероятно, че не знаем дали акулата живее в продължение на 20 или на 1000 години".

Тъканта им показва диапазон за възрастта на акулите - най-малко на 272 години и до 512 години, а най-вероятно средната продължителност на живота им е 390 години, разказва Нилсън.

"Важно е да се има предвид, че има известна несигурност с тази оценка", коментира Нелсън. "Но дори и да са в най-ниската част на изследваната възрастова група - най-малко 272 години - това все още прави гренландските акули най-дълго живеещите гръбначни, известни на науката".

Както дълголетни да са гренландските акули дори не се доближават по дълголетие до хидрите - сладководни полипи. Този непретенциозен вид безгръбначни непрекъснато регенерират собствените си клетки и се смята, че могат да живеят вечно при подходящи условия.

Създанията, които плуват в дълбините на океана са изключително трудни за наблюдение в естествената им среда и все още има какво да се научи за много от видовете, макар и известни на науката в продължение на десетилетия - а гренландските акули не са изключение, заяви Нелсън.

"Почти всичко в тяхната биология е загадка", заключава биологът.