Едва когато пораснем, си даваме сметка, че най-хубавият и безгрижен период от живота ни – детството - е безвъзвратно отминал.

Може би затова мнозина от нас все още обичат да четат приказки или да гледат анимационни филми, пише Обекти. Понякога трябва да се върнем към любимите си приказки като пораснали, защото ще ги преоткрием и ще се изненадаме колко дълбок смисъл се крие в тях. Вижте нашите предложения за размисъл.

1. „Малкият принц” от Антоан дьо Сент-Екзюпери

„Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: „Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“ Те ви питат: „На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?“ Едва тогава смятат, че вече го познават. Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: „Видях една къща, която струва сто хиляди франка.“ Тогава те възкликват: „Колко хубаво!“ (превод от френски: Константин Константинов)

2. „Мери Попинз” от Памела Травърз

„— Мери Попинз, и ние ли ще… — попита Майкъл.

— И ние ли ще… какво? — изсумтя Мери Попинз.

— И ние ли ще сме безкрайно щастливи? — попита той развълнувано.

Една усмивка, малко тъжна и в същото време нежна, се появи на устата й.

— Може би — каза тя замислено. — Зависи.

— От какво, Мери Попинз?

— От вас — каза тя спокойно и занесе кифличките до огъня…” (превод от английски: Елена Коцева)

3. „Магьосникът от Оз”, Лиман Франк Баум

„Дороти така се беше замислила, че не забеляза кога кракът на Плашилото хлътна в една дупка и то се търколи в канавката. Трябваше пак да я вика на помощ.

— Защо не заобиколи дупката? — ядоса се Тенекиеният дървар.

— Не зная — усмихна се Плашилото. — Главата ми е пълна със слама и затова отивам при Оз да му поискам малко мозък.

— О, разбирам — каза Тенекиеният дървар, — но във всеки случай мозъкът не е най-важното нещо на този свят.

— А вие имате ли мозък? — полюбопитства Плашилото.

— Не, главата ми е съвсем празна. Но някога имах и мозък, и сърце. Тъй че след като съм имал и двете, предпочитам да имам сърце. (…)

— И все пак — каза Плашилото — аз ще поискам мозък вместо сърце. Защото глупавият няма да знае какво да прави със сърцето си.

— Аз ще искам сърце — настоя Тенекиеният дървар, — мозъкът няма да те направи щастлив. А щастието е най-хубавото нещо на този свят.” / превод от английски: Анна Каменова/

4. „Алиса в страната на чудесата” от Луис Карол

 „— Би ли ми казал кой път да хвана оттук?

— Зависи накъде отиваш — отвърна Котака.

— Все едно накъде… — каза Алиса.

— Тогаз е все едно кой път ще вземеш — рече Котака.

— …само да стигна някъде. — добави Алиса, за да поясни.

— О, сигурно ще стигнеш — рече Котака, — стига да вървиш достатъчно дълго…” /превод от английски: Лазар Голдман/

5. „Бархетният заек” от Марджъри Уилямс

„- За да си истински, не е важно от какво си направен... това е нещо, което просто ти се случва. Когато в продължение на много, много време едно дете не просто си играе с теб, а истински те обича... тогава ставаш Истински.

- А боли ли? – попита заекът.

- Понякога – отговори Опърпания кон, тъй като винаги казваше истината. - Но когато си Истински, не те е грижа, че те боли.

-А как се случва? Изведнъж, все едно са ти навили пружина – попита заекът, - или малко по малко?

-Не се случва изведнъж - обясни Опърпания кон, - а постепенно. Нужно е много време. Затова не се случва често на тези, които се чупят лесно, имат остри ръбове или трябва да се пазят много внимателно. Общо взето, когато станеш Истински, козината ти се е проскубала, очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото. Но тези неща изобщо нямат значение, защото веднъж станал Истински, ти не можеш да бъдеш грозен, освен за онези, които нищо не разбират.”