На 18 ноември 1978 г. светът е потресен от шокираща новина.

913 души, включително 276 деца, извършват масово самоубийство в джунглата на Гвиана, а американският конгресмен Лио Райън и четирима негови придружители са били застреляни при опита си да се качат на самолет на пистата в Порт Каитума.

Преди събитията от 11 септември 2001 г., това е най-голямата масова загуба на живот за Съединените американски щати, пише dir.bg. Тя е останала в историята като "клането" в Джоунстаун, въпреки че става въпрос за масово самоубийство. 

Това е историята на "Народния храм"

Всичко започва на 13 май 1931 година в щата Индиана. Тогава в семейството на ветеран от Първата световна война се ражда син - Джим Уорън Джоунс. Родителите се борят отчаяно с последствията от Голямата депресия, а малкият Джим израства в барака без вода. Съучениците му го описват като "странно дете, обсебено от религията и смъртта", а самият той изучава Сталин, Маркс, Мао Дзедун, Ганди и Хитлер много внимателно. 

През 1949 г. 18-годишният Джим Джоунс се жени за медицинската сестра Марселин Болдуин и двамата се преместват да живеят в град Блумингтън. Там младият Джим присъства на реч на Елинор Рузвелт за тежкото положение на афро-американците, която силно го впечатлява. Две години по-късно Джоунс става член на Американската комунистическа партия, а през 1952 г. станал пастор в Методистката църква Съмърсет, в един не особено заможен бял квартал в южен Индианаполис. Той тайно посещавал няколко афроамерикански църкви в района и канел хората, които срещал там, на свои собствени служби и в дома си.

Три години Джоунс успешно проповядвал на сбирки на Петдесетниците, привличайки огромни тълпи със своите изцеления и чудеса. Този успех му позволил да основе своя собствена църква с идеята да разпространява "апостолски социализъм". Така през 1955 година пастор Джим създава своята църква, наричайки я "Народния храм". 

През 1965 г. Джоунс, семейството му и около 140 последователи се преместват в градчето Юкая в Калифорния. Причината - пасторът имал видение за ядрена атака в Средния запад, затова потърсил "по-сигурно място". 

Три години по-късно обаче семейството му се разпаднало, а паството му се стопило до едва 68 души. Причината била, че Джим създал правила, които самият той не спазвал. Използвал и най-различни наркотици, за да контролира настроенията си. Но пасторът станал партньор на "Последователите на Христа" - религиозно движение, което имало милион и половина членове. Благодарение на ниския контрол на църковната администрация, Джоунс бил в състояние да проповядва идеите си и кръщавал новите членове в святото име на социализма.

Увеличавайки влиянието на "Народния храм", Джим Джоунс се отдръпнал от християнството и Библията казвайки, че Библията служи на белите мъже да държат жените и цветнокожите в подчинение. Започнал и да твърди, че той е прероденият Исус, Ганди, Буда и Ленин. До 1973 г. паството му било достигнало 2500 души. 

"Социалистическият рай" в Гвиана - Джоунстаун

Година по-късно Джим Джоунс получил разрешение от правителството на Гвиана да започне изграждане на комуна върху 300 акра държавна земя в джунглата на южноамериканската държава. В дивата пустош пасторът основава селище, наречено "Джоунстаун". Последователите, пристигнали там, пък му поверяват цялото си налично имущество.

Пасторът провъзгласява новосъздадения град за "социалистически рай". Следвайки примера на СССР, той не разрешава никой да напуска новосъздадения "рай" и обявява, че той и хората му са най-чистите комунисти, които някога са съществували. Близо 70 процента от хората в Джоунстаун са бедни чернокожи. Тези, които се опитват да си тръгнат, са спирани насила. Много хора са обезпокоени от това, че Джим Джоунс е постоянно дрогиран, но го толерират заради борбата му в помощ на социално-онеправданите.

Двойнствеността и лицемерието на пастора си проличали и в ученията му за сексуалните взаимоотношения. Той вярвал в сексуалната освободеност, но бил привърженик на брака. Той атакувал браковете без сексуална свобода като контрареволюционерски; всеки съпруг/а, който проявявал ревност към изневярата на половинката си, бил порицаван публично. В същото време проповядвал за добродетелите на целомъдрието и безкомпромисно се ровел в сексуалния живот на последователите си. Всеки от тях трябвало да признава за сексуалните си занимания и фантазии, а на жените било разрешено публично да се оплакват от сексуалните неумения на съпрузите си.

През 1977 г. американският конгресмен Лио Райън прочита една статия в "Сан Франциско Екзаминър". В нея един баща, на име Сам Хюстън, разказвал за смъртта на сина си Боб, който бил прегазен от влак. Според бащата, причината за смъртта му било решението на Боб да напусне "Народния храм". Хюстън бил разтревожен и от изчезването на двете си внучки, които според него били изпратени в Гвиана.

През следващите шест-осем месеца конгресмен Райън продължил да се сблъсква с култа на пастор Джоунс под формата на статии във вестниците и директни молби, отправени към него от загрижени семейства, чийто роднини били изчезнали в гвианската джунгла, за да се присъединят към култа. Говорело се за злоупотреба със социални осигуровки, нарушения на човешките права и че хората са държани в Джоунстаун против волята им.

През юни 1978 г. Райън прочел част от клетвената декларация на избягалата от Джоунстаун Деби Блейки, която твърдяла, че комуната редовно провежда репетиции за масово самоубийство. Хората се нареждали на опашка и на всеки се давала малка чашка пълна с червена течност, която трябвало да изпият и която щяла да ги умъртви до 45 минути. Очевидци разказват, че всеки един от тях си изпивал течността в очакване да умре. Джоунс обаче им казал, че всъщност това не е отрова, а тест за лоялността им. Наричал го подготовка за "революционно самоубийство". 

Пасторът споделял с последователите си своето параноично убеждение, че американското правителство крои заговор да унищожи всеки, който е замесен в "Народния храм". Той бил приучил последователите си да търсят в него спасение. През годините им бил показвал много "заплахи", от които после ги спасявал, и те се били научили да имат доверие на човека, когото наричали Отеца.

"Революционно самоубийство"

На 17 ноември 1978 г. Лио Райън пристига в Гвиана, придружен от група журналисти и притеснени близки на хора от "колонията", за да проверят какво се случва в Джоунстаун. На делегацията била сервирана вечеря и изнесена музикална програма от членовете на "Народния храм". Журналистите интервюирали Джим Джоунс, докато конгресменът и личният му асистент разговаряли с някои от членовете на култа, които били издирвани от близките си. 

На следващия ден 15 последователи на пастора поискали помощ от конгресмена, за да напуснат Джоунстаун. Пасторът изпада в параноичен пристъп, защото знае, че мечтата му вероятно ще се разпадне. Когато Лио Райън и "отцепниците" се запътват към самолета, който трябва да ги отведе в САЩ, групата е нападната от членовете на "Народния храм". Райън, трима журналисти и един от избягалите са застреляни.

Междувременно в Джоунстаун - пастор Джим дава заповед на последователите си - да се съберат заедно и да изпият или да си инжектират смъртоносен коктейл от цианид, сок и седатив. 

Първи били бебетата и малките деца - над 270. Отровата била налята в устите им с помощта на спринцовки. Гледайки умиращите си деца, родителите също взели фаталната отрова. В последния момент неколцина променили решението си, но били застреляни от въоръжената охрана, която заобикаляла тълпата. От приблизително 1100-те души, които се предполага, че са били в Джоунстаун в онзи момент, умират 913. Джоунс избира лесен да си отиде от този свят - с куршум в главата.

Когато на 19 ноември 1978 г. гвианските служители на реда пристигат, за да задържат убийците на конгресмена и спътниците му, се натъкват на ужасяващата находка - труповете на стотиците мъже, жени и деца. 

Държавният департамент на САЩ пък решава да засекрети над 8000 документа, касаещи клането в Джоунстаун.