На 5 август 1948 г. в местния вестник на Валпарайсо, Индиана, САЩ, се появява снимка, на която се виждат четири деца на веранда, над които има надпис „4 ДЕЦА ЗА ПРОДАН“.

Децата изглеждат объркани, а зад тях се вижда бременната им майка, която закрива лицето си. Описанието на снимката гласи:

„Голям надпис „ЗА ПРОДАН“ в чикагсксия двор на г-жа и г-н Шалифу разказва трагичната история на семейството, принудено да напусне дома си. Без да имат друг избор, шофьорът на въглища и неговата съпруга решават да продадат четирите си деца. Г-жа Лусил Шалифу обръща глава встрани от камерата, а под нея стоят децата ѝ, които гледат учудено. горното стъпало са Лана, 6 г., и Рей Анн, 5 г. Под тях са Милтън, 4 г., и Сю Елън, 2 г.“

Роднините не могат да повярват, че това е истина. Те смятат, че на Лусил ѝ е платено да позира за снимката. За жалост обаче майката съвсем не се шегува.

В рамките на две години всичките ѝ деца, включително това, което на снимката е в утробата ѝ, са разпродадени на различни семейства.

Рей Анн и Милтън са продадени на 27 август 1950 г. на семейство Зоитман. Имената им са сменени на Бевърли и Кенет.

Въпреки че от една страна децата се спасяват от нищетата на биологичното си семейство, както и от безотговорното и нехуманно отношение, те не попадат на по-добро място.

В новия си дом са заключвани с окови в барака и са принуждавани да работят с часове в полето. Милтън си спомня, че новият му „баща“ често се обръщал към него с „робе“.


Рей Анн и Милтън са продадени на 27 август 1950 г. на семейство Зоитман.Източник: Rarehistoricalphotos

За разлика от Рей и Милтън, които не са легално осиновени, техният най-малък брат – Дейвид, е осиновен от Хари и Люела Макдениъл, които живеели на няколко километра от тях.

Новото семейство на момчето се оказва строго, но за сметка на това изключителнто сърдечно. След години Дейвид разказва, че си спомня как се качвал на колелото си, за да „покара“ и отивал при брат си и сестра си, за да ги види и отвърже от бараката.

17-годишна Рей Анн преживява нещо ужасно. Един ден тя остава сама вкъщи, откъдето е отвлечена и изнасилена. Това довежда до нежелана бременност, а плодът на нейните насилници я изпраща в дом за бременни, където тя остава, докато бебето се роди. След като го осиновяват, Рей се завръща в дома си.


Рей Анн показва роклята, с която е била продадена като дете. Това е единственият предмет, който има от живота си с биологичната си майка. Източник: Rarehistoricalphotos

Милтън няма по-добра съдба. Докато расте върху съзнанието му остава траен белег от побоите, гладуването и цялостното насилие от страна на новите му „родители“ и той започва да получава нервни сривове и изблици на гняв.

По-късно съдът го обявява за заплаха за обществото и така той прекарва дълги години в клиника за душевно болни хора – алтернатива, която сам избира пред изправителен дом.

Децата не успяват да разберат какво се е случило с Лана и Сю Елън, но след години успяват да подновят контакта си с тях. Оказва се, че Лана е починала през 1998 г. от рак, но Сю Елън е още жива. Тя е отгледана в семейство недалеч от родния си дом. Според нея биологичната ѝ майка „трябва да гори в Ада“ за стореното.


Сю Елън и Рей Анн се събират след толкова години в родния си дом, 2013 г. Източник: Rarehistoricalphotos

Останалите ѝ деца са на същото мнение, само Дейвид, най-малкият, оправдава постъпката ѝ.

„Тогава всичко е било въпрос на оцеляване. Кои сме ние, че да съдим? Всички сме хора. Всички правим грешки. Може да е мислела за децата си, може да не е искала да умрат“, смята той.

След като продава децата си, Лусил се омъжва отново и ражда още четири дъщери.

Когато продадените ѝ деца я откриват след години, те срещат една непозната, която не съжалява за нищо от миналото.