"4200 пациенти в България годишно са диагностицирани с рак на белия дроб"

Това каза проф. д-р Асен Дудов, началник на Клиниката по Медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ "Младост" по време онлайн пресконференция за началото на информационната кампания "Поеми си дъх - за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб", цитиран от News.bg.

Проф. д-р Димитър Костадинов, началник на Бронхологичното отделение към МБАЛББ "Света София", уточни, че чистотата на въздуха била основна причина за заболяването.Така един от най-чистите райони в България е Добрич, а Бургас и Русе са най-натоварените региони, смятат пулмолози. Също Габрово, Видин били с висока заболяваемост, но със спиране на промишлеността се оправил и въздухът. Смолян и Кърджали били сравнително чисти, но там влияели уранови мини.

Събитието е посветено на Месеца за борба с рака на белия дроб, който се отбелязва през ноември и има за цел да повиши информираността сред обществото за симптомите, възможностите за ранна диагностика и съвременното лечение при белодробния карцином. Лице и посланик на кампанията за трета поредна година е актьорът Владимир Пенев.

Дудов обясни, че в страната ни има от години проблем със статистиката и поиска най-после да се въведе такава, в която да са включени всички случаи. Специалистът обаче каза, че пациентите идват късно - в 4-ия стадий на болестта.

Д-р Красимир Койнов, началник на Второ отделение по Медицинска онкология в МБАЛ "Сердика", също добави, че българите се самолекуват и посочи симптоматиката на рака на белия дроб. Контингентът бил от дългогодишни пушачи, които от 15 г. пушат по две кутии или 30 г. по една кутия цигари на ден, включват се хора, които са преустановили, но които са пушели дълго време.

Между 55 и 80 г. е рисковата възраст за рак на белия дроб, каза медикът. Койнов каза, че лекарят трябва да се ориентира дали пациентът работи в замърсена среда, да направи преглед, изследвания, кръвни, рентгенография, корем. Достъпът до лекари в България е лесен, за разлика от повечето развити страни, посочи той. Даде за пример Англия, където за преглед с лекар-специалист минават месеци. "В България достъпът е лесен, таксата допустима - при съмнения се прави скенер, който най-точно дава информация, след което следва хистология и определяне на стадий", поясни Красимир Койнов.

Той коментира терапиите на лечение: Най-старият метод е химиотерапията - половин век единственото лечение. Но има отлив от нея последните 20 г., смята се, че тя е достигнала своите възможности и се търсят нови начини, които да са по-ефективни и поносими - създадени са нови лекарствени направления, таргетната терапия и имунотерапията. Последното - блокират се клетъчни генетични нарушения, които спират развитието на злокачествения процес, за съжаление тези генетични операции са малко, но техният брой непрекъснато нараства.

Имат обаче бърз прогрес, в САЩ се лекуват ¼ от пациентите в напреднал стадий. Имунотерапията дава възможност на имунната система да се бори със заболяването. "Смята се, че имунотерапията е начало на края на рака", добави Койнов.

България има скромен опит от 5 години с метода, но се смята, че лечението е високоефективно, което води до ремисии, обясни още специалистът.

Интересна била ситуацията и по време на коронавируса и сега се откривали по време на леченията начални туморни образования в белия дроб, каза Костадинов.

По думите му се затваряли всички звена и всички лекари работили вече само в лечението на пациенти с коронавирус - ако се наложи да се затвори хирургията - ще има пациенти, които 7 - 8 месеца няма къде да отидат, анализира лекарят.

Проф. д-р Светлана Христова, Началник на Клиниката по Обща и клинична патология към УМБАЛ "Александровска", посочи, че се увеличават аденокарциномите, а не клетъчните, което не е добре, тъй като ракът на белия дроб се разпространява по-бавно. Лекари смятат, че това увеличаване на хистологичните варианти е свързано с производството на пушенето на цигари с филтър, тъй като чрез тях може да се проникне по-дълбоко в белите дробове, където да окажат въздействие, обясни специалистът.

Ако се говори за съвремието и таргетното лечение - това е молекулярно-генетичният анализ за търсене на клетки с цел да се спре нейният растеж, посочи Христова. Това се извършва на специални уреди в лабораториите, другият вариант - е изследване на молекулярна кръв. В страната обаче има проблем, тъй като тези изследвания трябва да се извършват в специализирани лаборатории, но не са включени в клиничните пътеки на НЗОК, обясни Светлана Христова.

В заключение проф. д-р Асен Дудов каза, че единственият вариант за лечение на рак е екипността при лечението му.