1. Изпуснати възможности зa пътуване.

С възрастта пътуването става по-трудно, особено ако имаме семейство и издържаме други хора освен себе си.

2. Ненаучен чужд език.

Един ден ще се ядосвате на себе си, ако сте учели чужд език в гимназията, а не помните нищо от наученото.

3. Да останем в нездравословна връзка.

Всеки, който си е тръгнал от неблагоприятна връзка, поглежда назад и му се иска да го е направил по-скоро.

4. Да не използваме слънцезащитен крем.

Бръчки, брадавици и рак на кожата могат да се предотвратят, ако се грижим за тялото си.

5. Пропуснати възможности да гледаме любимите си музиканти.

„Ще гледам Нирвана следващия път, като минават през града”. А защо не сега?

6. Страх от изпробване на нови неща.

Един ден ще погледнем назад и ще си кажем: От какво ме беше толкова страх?

7. Да пренебрегнем грижата за тялото си.

Много от нас прекарват времето си на дивана. Едва когато станат на 40,50,60 години или нагоре, разбират какво са изпуснали.

8. Ограничаване до приписвани от обществото ни роли.

Много малко неща са толкова тъжни, колкото един стар човек да си каже: “Е, навремето така не правехме”.

9. Да се застоим на лоша работа.

Разбира се, трябва да си плащаме сметките. Но ако не направим план как да си подобрим положението, един ден ще се усетим, че сме прекарали 40 години в ад.

10. Мързелуване в училище.

Не само оценките са определящи за нашата съдба. Един ден би ни се искало да сме обръщали повече внимание на ученето само по себе си.

11. Да не осъзнаем собствената си красота.

Много от нас прекарват младежта си недоволни от начина, по който изглеждат, а в действителност това е времето, в което са най-привлекателни.

2. Страх от изричането на „Обичам те”

Когато остареем, няма да ни е грижа дали са отговорили на любовта ни- ще е от значение само, че сме споделили чувствата си.

13. Да не се вслушваме в съвета на родителите си.

Когато сме млади, не искаме да се вслушваме в родителите си, но горчивата истина е, че те са прави за повечето от нещата в живота.

14. Да прекараме младежките си години, насочени само към себе си.

Откровено казано, един ден ще се срамувате от това.

15. Да се тормозим за това, което другите мислят.

След 20 години няма въобще да ви е грижа за тези хора.

 16. Да не инвестираме в мечтите си. 

Да подкрепяме другите е похвално, но не и когато самите ние не блеснем с успех.

 17. Да живеем с миналото. 

Старите хора поглеждат назад към времето, когато са се опитвали да си стъпят на краката, и виждат само изгубено време.

 18 . Да таим гняв към най-близките ни хора. 

Каква е ползата от това да изживяваме гняв отново и отново?

19. Да не се застъпваме за себе си.

Старите хора не търпят нападки от никого. Не трябва и вие.

20. Да не сме станали доброволци.

Е, вероятно няма да съжалявате, че не сте били доброволци в стила на Игрите на Глада, но животът, в който не сме допринесли с нещо добро, е много тъжен.

21. Да пренебрегваме грижата за зъбите си.

Мийте зъбите с четка, използвайте конец за зъби, ходете редовно на преглед. Един ден, като сложите протези, ще е много по-лесно.

22. Да не задаваме въпроси на своите баби и дядовци преди смъртта им.

Много от нас осъзнават прекалено късно какъв страхотен източник са били нашите баба и дядовци. Те могат да ви обяснят за всичко, но само ако ги попитате на време.

23. Да работим прекалено много.

Никой не поглежда назад от смъртното легло, за да види, че е прекарал повече време в офиса, а напротив, иска му се да е прекарал повече време със семейството си и приятелите си.

24. Да не се научим да готвим перфектно поне едно ястие.

Именно това ястие ще направи всички вечери и празници по-специални.

25. Да не се наслаждаваме на момента.

Младите хора постоянно бързат, но да спрем и да се насладим на момента е добро нещо.

26. Да не завършим започнатото.

Незавършено дело: ”Мечтаех да стана медицинска сестра, дори се записах и на уроци, но тогава…”.

27. Да не овладеем поне един парти трик.

Ще ходите на стотици, ако ли не и хиляди партита през вашия живот. Няма ли да е страхотно да сте в центъра на вниманието?

28. Да се оставим да бъдем водени от очакванията на околните.

Не позволявайте на хората да казват: “Ние не правим така!”

29. Да не оставим приятелствата да се развиват по реда на нещата.

Хората се отдалечават. Придържайки се към това, което е било, вместо да приемем, че нещата са се променили, може постоянно да ни тревожи и натъжава.

30. Да не си играем достатъчно с децата ни.

Когато остареем, разбираме, че желанието на детето се променя бързо от това, да си играете, към това, да не му се мяркаме пред очите.

31. Да не поемаме рискове (особено в любовта).

Спомняйки си, че поне веднъж сме повярвали в някой- пък и дори да са ни предали- ще е утешаващо, когато остареем.

32. Да не създаваме контакти в младежките си години.

Социалният кръг може да изглежда ненужен, когато сме млади, но на по-късен етап осъзнаваме, че така се печелят много работи и кариери.

33. Да се тормозим прекалено много.

Както Том Пери пее в една песен: „Повечето от нещата, за които се безпокоя, така и не се случват.”

34. Да се заплитаме в излишни разправии.

Кой има нужда от това?

35. Да не прекарваме достатъчно време с любимите ни хора.

Недостатъчно време с любимите ни хора. Времето, прекарано с тях, е толкова ограничено, затова направете така, че да се запомни.

36. Да не споделим талантите си с другите.

Не всеки съжалява за това, но много възрастни хора биха искали поне веднъж да почувстват тръпката, която се изпитва, когато застанеш пред публика и се докажеш със своите таланти.

37. Да не показваме признателността си.

В началото може да е трудно да го осъзнаем, но в последствие разбираме, че всеки момент на тази земя- от най-обикновения до най-вълнуващия момент-е дар, който сме щастливци да споделим.