На 10 ноември станаха 31 години от падането на комунизма в цяла Източна Европа. Някои бивши соц страни са далеч напред, а в България още се оправдават с комунизма и са си избрали вече 10 години да ги води слабообразован бивш охранител, дошъл в политиката от криминални среди

Това пише Иван Бакалов в E-vestnik

Един католически свещеник в интервю разказа, как докарал през 2012 възрастния си баща с кола от Италия, и като минавали през селата, баща му казал – „Така изглеждаше Италия след войната“ (виж тук) – повече от 20 години след падането на режима. Тук война не е имало, само опустошителна българска глупост.

Толкова години са достатъчен период да се вдигне една държава от нищото. А тя не беше в нищото през 1989 г. Икономиката й, вместо да тръгне нагоре да се развива, тръгна надолу.

След 33 години еднолична власт на Тодор Живков, когато най-после идва краят на онзи режим, всички очакват свобода и развитие. Вместо това започва ликвидация на селското стопанство с ликвидационни съвети, разпад на икономиката, затваряне на производства, загуба на работни места. Нито една бивша соц страна не извършва такива глупави реформи. Останалите без работа обеднели българи тръгват по-чужбина. Около една четвърт от населението вече е навън. От близо 9 млн. население през 1989 г. сега в България има реално около 6,5 млн, от които си дават труда да гласуват между 3 и 3,5 млн..

Всъщност през тези 31 години, докато се опитваха да разградят комунизма, разградиха  държавата. И започнаха да я наричат Територията.

В този „цветущ” период, българите си избраха за лидер Бойко Борисов – завършил милиционерско училище пожарникар, и бодигард, усвоявал занаята покрай криминална групировка. Как в разпадащата се държава видяха точно в него Спасителя?

„Имаме късмет с Борисов“,

каза неотдавна един анализатор.

В този „късмет“ вярват освен клакьорите и феновете му, също и множество други партии – демократични, националистически, всякакви. Четири пъти на избори досега на него не му достигат депутати в парламента да направи правителство. Дори през 2009 г., когато има 116 депутати. На всички следващи избори той печели между между 85 и 97 депутати. Винаги се намират по няколко партии да го подкрепят като премиер вече 11-та година. Дори при онова прекъсване от година и половина през 2013-2014, когато Борисов не е премиер, пак той дърпа конците. Показателно е как шеф на фалирала голяма банка тича на тайна среща с бившия премиер в гаража му да търси помощ.

За повече от десетилетие доминиране на Борисов в политиката стана болезнено ясно, че за него демократичната парламентарна република е само фасада, както за Живков беше фасада социализмът. Корупция и облагодетелстване, каквито при Живков не е имало. Първият партиен и държавен ръководител е всеки ден на първите страници на вестниците и с обилни репортажи в телевизиите, както и при Живков не е било. Уж демократични и независими институции, подменени и нагласени със задкулисни схеми. И вече 11 години болното общество не може да се отърси от Борисов. Той ни пазел от комунистите и Путин… „Ама кой ще дойде, като го свалим?” По подобен начин при свалянето на Тодор Живков на пленума на 10 ноември са се чули изказвания – „Ама кой ще изберем, дайте да отложим…”

В сегашния динамичен свят 10 години управление е сравнимо с 33-годишната власт на Живков. Борисов вече се е разложил във властта, както се случи с Тодор Живков за повече години.

Не може да има развитие на България, докато не бъде демонтиран моделът „Борисов”.

Така ли си представят бъдещето у нас – с обиколките на Говорещия врат от джипката? С мутри с плакати „Гешев е радост”?

Някои си обясняват злополучно положение днес не с модела „Борисов”, а с „комунистите“.

Вече 31 години с комунизма се оправдават

И защото нямало лустрация. Наистина ли толкова наивни хора живеят в Територията?

Страната влезе в ЕС и НАТО с президентът с псевдоним Гоце, даден му от ДС. Обсебените на тема комунисти и ДС у нас си представят лустрацията като забрана на хора свързани с бившия режим въобще да работят и да живеят в България.

Иконата за антикомунистите – Иван Костов – когато имаше пълна власт да извърши лустрация и да отвори досиета, не го направи. Следващият премиер-цар просто отстрани от листите за изборите хората с досиета.

А към идването на Борисов на власт повечето номенклатурчици сиви кардинали от миналото вече бяха измрели или в дементна възраст.

Вече 10 години от 2009-а насам Борисов държи властта и громи „комунистите”. И?

Дори 10 години са достатъчно дълъг период една държава да дръпне напред. За толкова време разрушени от Втората световна война държави станаха водещи в Европа. Тук пропагандата обяснява, че минималната заплата се удвоила. Само че, дали ще взимаш 150 или 300 евро, в Европа е все мизерия. И емиграцията продължава.

След войната България е изплащала репарации и за 10-15 години при управление на комунистите е успяла да индустриализира, да строи пътища, язовири, жп линии, заводи и нови градове.

Оказва се, че след падането на комунизма България не може да построи един язовир или голям индустриален проект. Въпреки че получава милиарди от различни фондове. И моделът „Борисов” вместо да привлича, отблъсква чуждите инвестиции. При правителството на „комуниста” Станишев бяха стигнали рекордните 9 млрд. евро (2008), а при Борисов удариха дъното до 650 млн. евро (2016).

След това „успешно” развитие вече 31 години, днес не виждат проблем с Борисов, а в „комунистите“. Такъв народ си заслужава съдбата.