На 04 април - Лазаровден в община Русе най-много са празнуващите, които носят името Лъчезар – общо 231 души. На този ден имен ден празнуват още: Лазар, Лазарин, Лазарина, Елизар и други.          

Православната Християнска Църква посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър. В празничния календар той има подвижна дата. Заема винаги съботата една седмица преди Великден. Характеризира се с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая - лазаруване, кумичене и боенек.

На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в носии, закичени с венци и китки, лазарките тръгват на групи да обикалят селските домове. През цялото време те пеят празнични обредни песни, като изпълняват и своя ритуален танц, наричан най-често "боенек". Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака за здраве, плодородие и благополучие на дома. После тя дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички.

Възпроизвеждането на ритуала за Лазаровден в днешно време е „доста трудна задача” и сега тази традиция е най-жива  в населените места около София - в Бистрица, Симеоново и Лозен, заяви за БТА Иглика Мишкова - уредник в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

Всички българи трябва да познават по-добре народните традиции, каза Мишкова, помолена да коментира как българите днес празнуват Лазаровден и Цветница, и дали традиционните български ритуали на тези празници „помагат на хората да излязат от икономическата и духовна криза”.

В днешно време на празниците Цветница и Лазаровден няма толкова наситеност с различни обреди, а по-скоро фокусът на съвременните българи е насочен към традициите, свързани с Великден - с подготовката на писаните яйца и с Великденската трапеза, каза етнографът. По думите на Мишкова групите от лазарки в днешно време обикалят малка част от селищата на страната и този ритуал се организира, предимно от читалищата. Етнографските музеи в страната също събират групи от момичета, които да изпълняват ритуала за Лазаровден, но по-скоро това е показно мероприятие, смята тя.

Мишкова каза, че все още има селища у нас, в които на Лазаровден, могат да се видят групите от момичета, обикалящи всяка една къща. Според традицията за празника, девойка, която не е лазарувала - не може да се ожени, но днес тя вече не се спазва, посочи Иглика Мишкова. Тя отбеляза, че някога това е бил един обред на посвещение в моминство, ритуал за задомяване, а днешната ситуация с Лазаровден вече не е такава.    

Някогашните, но и днешните лазарки, са облечени в празнични, традиционни дрехи, с венчета на главите и носят кошнички, окичени с дарове, разказа етнографът. Лазарките обикалят къщите с песни и пожелават здраве, плодородие и благоденствие на хората от семейството, а стопаните ги даряват с яйца и плодове.

Попитана дали българите ходят в храма на Цветница, по-скоро, „следвайки модата”, да отидат там с върбови клонки, с които да се върнат след това вкъщи за здраве, Мишкова каза, че има хора, които отиват в храма не само на Цветница, но и в самата Великденска нощ, наистина водени от своята вяра, но и има и други, които отиват заради цялата показност и заради навика.

На литургията през нощта на Великден има голямо струпване на хора, които нямат представа какво се случва на службата, а голяма част от младите присъстват на нея само, защото могат да бъда извън дома си до късно през нощта, без да имат ограничения от своите родителите., коментира Мишкова Много тъжно и неприятно е, когато около храмовете има пияни хора, които започват да ядат своите яйца и козунаци, очаквайки само свещеникът да произнесе „Христос Воскресе”, посочи етнографът.

Много е важно, всички вярващи хора на Цветница, да отидат в храма, да получат от осветените върбови клонки, защото винаги се е вярвало, че те ще донесат здраве на всички, а болните ще бъдат излекувани, препоръча Мишкова. Тя уточни, че осветените върбови клонки ще пазят от зло всеки дом и те трябва да се поставят върху домашната икона. На всяка входна врата трябва да се окачи венец, който да престои до следващата година, за да пази къщата.