На 29 май 1989 година, точно в 20 ч по националната телевизия тогавашният генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков обявява в обръщение към сънародниците, всички, които не се чувствуват българи и не приемат България за своя родина, да се махат от страната.

“България е готова да пусне българските мюсюлмани в Турция. Времето за заигравки премина - Турция би следвало да отвори границите си за света съгласно международните норми и договорености така, както го направи Народна република България. Българският народ няма да падне на колене. Дълбоко се заблуждават онези среди, които лелеят надеждата, че ще могат да върнат колелото на историята назад към времената на Османската империя” , заявява Живков в 20 минутната реч.

Думите на тогавашният първи стимулират масовото изселване на български турци през следващите месеци. Започва „Голямата екскурзия”, когато след призива на Живков, на 3 юни турската страна отваря границата си с България. След невиждания поток от емигранти Турция разбира, че няма да успее да се справи с вълната изселници и на 21 август затваря границата си. За 3-те месеца, в които трае Голямата екскурзия, България напускат между 300 и 360 000 турци.