23 април е Световният ден на книгата и авторското право, обявен през 1995 г. от ЮНЕСКО - Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура.

С празнуването на този ден в целия свят ЮНЕСКО се стреми да насърчава четенето, издателска дейност и защитата на интелектуалната собственост.

Идеята за празника произхожда от Каталуния, където 23 април е денят на Св. Георги Победоносец и по традиция се подарява книга.

Датата 23 април е символична, защото през 1616 г. на този ден са починали Сервантес и Шекспир. На тази дата са починали и други големи писатели - Инка Гарсиласо де ла Вега, Морис Дрюон, Мануел Мехия Вайехо, Владимир Набоков.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

181 г. пр.н.е. — В Рим е открит храмът на Венера, превърнал се в място за поклонение на куртизанките.
1348 г. — Крал Едуард III учредява Орден на жартиерата в деня на свети Георги Победоносец.
1800 г. — Елена е нападната от кърджалии, опожарена е черквата „Св. Никола“.
1827 г. — Уилям Роуън Хамилтон представя теорията си за системата от лъчи.
1856 г. — По инициатива на Кръстьо Пишурка в Лом е създадено българско читалище.
1876 г. — Въстава Перущица в рамките на Априлското въстание.
1896 г. — В Ню Йорк се състои първата публична кинопрожекция.
1907 г. — Писателят Джек Лондон се отправя на околосветско пътешествие.
1916 г. — По време на Ирландското въстание революционери завземат ключови сгради в Дъблин и провъзгласяват независимостта на Ирландия.
1920 г. — В Анкара е свикано Велико национално събрание на Турция, което отменя правомощията на султан Мехмед VI и въвежда временна конституция.
1932 г. — В Стратфорд на Ейвън е открит Кралският Шекспиров театър.
1935 г. — Приета е новата конституция на Полша.
1940 г. — При пожар в нощен клуб в Начез (Мисисипи) загиват 198 души.
1945 г. — Втората световна война: Фелдмаршал Херман Гьоринг уведомява с телеграма Хитлер в обсадения Берлин, че поема властта като негов заместник.
1964 г. — В Москва е открит театър Таганка — сцена на авангардния руски театър.
1967 г. — Космическа програма на СССР: СССР изстрелва космическия кораб Союз 1 с Владимир Комаров на борда; при завръщане на Земята настъпва авария и космонавтът загива.
1986 г. — Във Великобритания са възстановени полетите с дирижабъл като туристическа атракция.
1992 г. — Приет е Закон за приватизацията на държавните предприятия в България.
1992 г. — В Пекин (Китай) е открит най-големият в света ресторант от веригата Макдоналдс (700 места).
1996 г. — За първа година се чества обявеният от ЮНЕСКО Световен ден на книгата в памет на починалите на този ден през 1616 г. Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега.
1997 г. — Започва кулинарното предаване "Вкусно"
2001 г. — Компанията Intel пуска на пазара микропроцесора Pentium 4.
2004 г. — При престрелка в Кербала (Ирак) е ранен старши сержант Димитър Иванов Димитров, който по-късно умира от раните си.

Родени

1420 г. — Иржи Подебрад, чешки крал († 1471 г.)
1464 г. — Жана Френска, френска благородничка († 1505 г.)
1676 г. — Фредерик I, шведски крал († 1751 г.)
1775 г. — Джоузеф Търнър, английски художник († 1851 г.)
1791 г. — Джеймс Бюканън, 15-ти президент на САЩ († 1868 г.)
1804 г. — Мария Тальони, италианска балерина († 1884 г.)
1823 г. — Абдул Меджид, Султан на Османската империя († 1861 г.)
1856 г. — Иван Мърквичка, български художник († 1938 г.)
1857 г. — Руджиеро Леонкавало, италиански композитор († 1919 г.)
1858 г. — Макс Планк, германски физик, Нобелов лауреат през 1919 г. († 1947 г.)
1859 г. — Никола Желявски, български офицер († 1926 г.)
1863 г. — Георги Тенев, български военачалник († 1912 г.)
1867 г. — Йоханес Фибигер, датски патролог, Нобелов лауреат през 1926 г. († 1928 г.)
1887 г. — Андре Мот, белгийски дипломат (?)
1891 г. — Сергей Прокофиев, руски композитор († 1953 г.)
1897 г. — Лестър Пиърсън, министър-председател на Канада, Нобелов лауреат през 1957 г. († 1968 г.)
1899 г. — Бертил Олин, шведски икономист, Нобелов лауреат през 1977 г. († 1979 г.)
1899 г. — Георги Каракашев, български художник († 1970 г.)
1902 г. — Халдоур Лакснес, исландски писател, Нобелов лауреат през 1955 г. († 1998 г.)
1905 г. — Георги Златев-Черкин, български композитор († 1977 г.)
1911 г. — Роналд Нийм, английски оператор
1915 г. — Кристине Буста, австрийска поетеса († 1987 г.)
1918 г. — Морис Дрюон, френски писател († 2009 г.)
1923 г. — Петър Слабаков, български актьор († 2009 г.)
1928 г. — Шърли Темпъл, американска актриса († 2014 г.)
1932 г. — Ален Безансон, френски политолог
1936 г. — Рой Орбисън, американски певец († 1988 г.)
1942 г. — Барбра Стрейзънд, американска актриса
1942 г. — Ванча Дойчева, българска актриса
1954 г. — Майкъл Мур, американски режисьор
1955 г. — Джуди Дейвис, австралийска актриса
1957 г. — Патрик Оуржедник, чешки писател
1959 г. — Братя Аргирови, български естраден дует
1964 г. — Димитър Йорданов, български политик
1970 г. — Малин Кръстев, български актьор
1976 г. — Хенинг Рюменап, немски китарист
1977 г. — Араш Лабаф, ирански певец, актьор и продуцент
1977 г. — Джон Сина, американски кечист
1984 г. — Александра Костенюк, руска шахматистка
1987 г. — Иван Сашов, български актьор
1989 г. — Никол Вайдишова, чешка тенисистка
1990 г. — Дев Пател, британски актьор

Починали

303 г. — Свети Георги Победоносец, мъченик на християнската вяра (* ок. 275-281)
1038 г. — Людолф, граф на Брауншвайг (* ?)
1124 г. — Александър I Шотландски, шотландски крал (* ок. 1078)
1616 г. — Де Ла Вега, перуански писател (* 1539 г.)
1605 г. — Борис Годунов, руски цар (* ок. 1551)
1616 г. — Мигел де Сервантес, испански писател (* 1547 г.)
1616 г. — Уилям Шекспир, английски драматург (* 1564 г.)
1850 г. — Уилям Уърдсуърт, английски поет (* 1770 г.)
1851 г. — Михаил Лазарев, руски морски капитан (* 1788 г.)
1863 г. — Никола Богориди, османски политик от български произход (* 1820 г.)
1895 г. — Карл Лудвиг, германски физиолог (* 1816 г.)
1914 г. — Харитон Генадиев, български журналист (* 1861 г.)
1916 г. — Густав Швалбе, германски анатом, хистолог и антрополог (* 1844 г.)
1918 г. — Димитър Ризов, български общественик, публицист и дипломат (* 1862 г.)
1922 г. — Леополд Маунтбатън, английски аристократ (* 1889 г.)
1942 г. — Иля Рабинович, руски шахматист (* 1891 г.)
1951 г. — Чарлс Дос, американски политик, Нобелов лауреат през 1925 г. (* 1865 г.)
1953 г. — Питър Де Розе, американски композитор (* 1900 г.)
1972 г. — Жорж Папазов, български художник-модернист, писател и критик (* 1894 г.)
1978 г. — Жак Рюеф, френски икономист (* 1896 г.)
1990 г. — Полет Годар, американска актриса, бивша съпруга на Чарли Чаплин (* 1910 г.)
1992 г. — Сатяджит Рей, индийски режисьор (* 1921 г.)
1996 г. — Памела Травърз, английска писателка от австралийски произход (* 1899 г.)
1998 г. — Константинос Георгиу Караманлис, президент на Гърция (* 1907 г.)
2003 г. — Курт Клингер, австрийски писател (* 1928 г.)
2005 г. — Джон Милс, британски актьор (* 1908 г.)
2007 г. — Борис Елцин, първи президент на Русия (* 1931 г.)
2012 г. — Хачо Бояджиев, български режисьор (* 1932 г.)

Празници

Българска православна църква - Свети мъченик Лазар Български
Бермудски острови — Ден на пипера
Великобритания, Гърция и Канада — Ден на св. Георги Победоносец (патронен и национален празник на Англия)
Германия — Национален ден на бирата
Израел — Ден на независимостта (по Еврейския календар)
Каталуния (Испания) — Ден на любовниците (подарява се книга и роза като знак на любовен трепет; празникът е в чест на Сервантес и Шекспир)
Турция — Ден на суверенитета (от 1920 г.) и Ден на децата (от 1929 г.)