22 лева тол такса би трябвало да плати всеки автомобил, преминаващ по евентуалния бъдещ скоростен път от Варна за Бургас.

Това би се случило, ако се реализира вариантът отсечката да бъде построена от частен инвеститор. Засега обаче този вариант е преценен като „неприемлив в социално отношение“. Възможните сценарии за изграждането на трасето са записани в предпроектното проучване на Националната компания за стратегически инфраструктурни проекти (НКСИП) към регионалното министерство, но все още обаче няма нито концесионер, нито решение за финансиране от бюджета, пише вестник „Сега“.

Трасето от близо 100 км между двата морски центъра се определя като част от магистралния пръстен на България. То е в плановете на правителството и е част от дългосрочната стратегия за пътищата на всяка власт. Нужното финансиране за изпълнението му е оценено на 524 млн. лв. без ДДС.

Предвидено е изграждането на 95 км скоростен път. „Избран е скоростен път вместо магистрала, за да се спестят 15% от нужните средства“, казва регионалният министър Лиляна Павлова в отговор на депутатски въпрос, цитирана от БГНЕС. Според нея се търсят различни варианти, включително и публично-частно партньорство. До момента обаче финансиране за изграждането на ново трасе между Варна и Бургас няма. Павлова посочва, че през септември България е кандидатствала за финансиране за изготвянето на детайлен строителен проект по програма „Транспорт“ 2014-2020 г. Министърът очаква до две години той да е готов, но за момента няма яснота откъде ще се намерят средства за самото строителство.

От финансова гледна точка има два основни сценария за строежа на пътя. Ако се приеме, че вариантът с такса за преминаване е неприемлив, остава този, при който инвестициите на частния партньор и разходите за поддържане се покриват от бюджета. Сметката в проучването показва, че ще са нужни около 39.5 млн. лв. (без ДДС), които да се плащат към инвеститора всяка година в периода 2016 – 2049 г.

Малка част от нужните пари – около 3 млн. лв. годишно, са за покриване на разходите за експлоатация и поддържане. Тя може да бъде финансирана от винетни такси. „Оставащата част от плащанията към частния партньор следва да бъдат финансирани от държавния бюджет“, е записано в предварителните планове на държавата за проекта. Важно е внимателно да се проучат възможните варианти за структуриране на финансирането, така че да се постигне минимална тежест за бюджета, се допълва в документа.

Ако на политическо ниво бъде прието, че разходите за проекта са допустими, може да се пристъпи към изпълнението му и така към 2020 г. да имаме нов скоростен път „Черно море“.