"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят политическата 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отиващата си година вече беше оценена от списание "Тайм" като най-ужасната досега за съвременните хора

 Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до Новата година, а очакванията за 2021 г. - след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на рекламиста Радослав Бимбалов. 

Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?

- Годината всъщност започна устремно и позитивно. И се сгромоляса за броени дни. След това очакванията ми бяха в голямата си част песимистични и за съжаление повечето се сбъднаха.

България се оказа неподготвена за кризисна ситуация - с разбита здравна система, слаби управници и зле работещи институции с тотално сринато доверие към тях. Първата епидемична вълна беше относително слаба у нас и това спомогна за измамното усещане на управляващи и управлявани, че някаква кармична сила ни пази от мащабите на злото, което сполетя други европейски държави през март и април. Лошото е, че пропиляхме лятото, в което сякаш животът се върна. А трябваше да се готвим за мрачната зима, в която влязохме.

Другото мое сериозно очакване, което се сбъдна, е свързано с маските. Сложихме ги, за да се пазим от дъха на другите, но истината е, че в тази драматична година свалихме маските си. Ясно се видя кой какъв е всъщност, какви демони горят отвътре и какво сме се опитвали да крием по един или друг начин.

Властимащи показаха откровена ненавист към суверена. Медии показаха липса на обективност и тежки зависимости. Публични лица показаха, че сричат прогнили мисли на задкулисни суфльори. Звезди свалиха грим и сценични костюми. Обикновени хора станаха необикновени бунтари. Този катарзис обикновено е бавен процес, но тази година ескалира.

Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?

- Имам усещането, че "политическа криза" е перманентното състояние на България през последните 30 години. Нестабилни правителства, бързо сменяща се върхушка, нови политически формации с кратък живот, лабилни коалиции - с всичко това сякаш сме свикнали.

В последните 10 години обаче се наблюдава ужасяващ феномен. Въпреки всички скандали, брутални провали и очевадно престъпно поведение, управляващите корупционни модели проявяват изключителна издръжливост. Живеем в нова, арогантна форма на социализъм от феодален тип. Наричам я социнизъм.

Ролята на държавата е да държи частната инициатива в пряка зависимост. Пропагандата е всесилна, а лъжата е в доволни количества и се раздава щедро. Обикновеният човек живее в страх, но не от законите, а от институциите, които открито ги поругават. Това не е просто политически провал на една управляваща коалиция. Това е крах на демокрацията.

Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?

- Смисъл от протести има не само сега. Ние като граждани сме длъжни да изразяваме своето недоволство - веднага, на висок глас, по всяко време. Протестите тази година бяха важни, защото се изправихме открито - не толкова срещу скрилите се в окопите на властта мишоци, колкото срещу собствения си страх. Именно него трябва да преборим като общество, защото страхът ни прави лесни за манипулация.

Трудно е обаче енергията на недоволството да кипи дълго и да се излива по площадите. Затова е важно борбата за истината да се води на всички възможни фронтове - медии, социални мрежи, лично общуване.

Как оценявате поведението на президента през изминалата година?

- По конституция правомощията на президента са доста ограничени. През последните години обаче президентството съвсем целенасочено беше превърнато в крайно парадна институция. По времето на Плевнелиев често и в пародийна институция. Ветото на президента реално няма никаква тежест. Изпълнителната власт използва арогантния си контрол върху законодателната и съдебните власти не само чрез отхвърляне на всеки опит на президента да изрази своя държавническа позиция, но и като предприе открита битка, която премина отвъд нормалния политически сблъсък.

Цялата фиксация върху личността на президента Радев и пропагандното противопоставяне между него и Борисов е публичен параван, зад който се случва реално престъпно сливане на властите. Според мен президентът Радев спечели тази изкуствено създадена битка, защото показа много повече адекватност и присъствие на духа. Ако щете, показа и повече възпитание и културен език - нещо, което драстично липсва в повечето ни управници. За мен обаче Румен Радев продължава да бъде слаба личност.

Все още смятам, че той не притежава харизмата на лидер и е с прекалено униформено съзнание и поведение. Въпреки това ме изненада приятно и заслужи моето уважение. Нещо, което в никакъв момент не успя да направи предишният президент например. Не знам какви са стремежите на Радев и как планира да се възползва от моментната си сила в политически план. Ще наблюдавам това развитие с особен интерес, но не мисля, че той има реални шансове да надскочи летвата, която вече достигна.

Какво ви изненада през 2020 (в политическата среда)?

- Има един феномен, който ме изненада. Популизмът претърпя ужасяваща метаморфоза. Преди властимащите се стараеха да се харесат на голяма част от хората - раздавайки с широки шепи красиви лъжи и неизпълними обещания. Тази година, притиснати от все по-шумното недоволство, както и от собственият си страх и безсилие, те демонстрираха откровена ненавист към хората. Изредиха се да се обръщат към нас с грозни епитети, отправяха крайни и недостойни обвинения.

Властта показа не просто липса на уважение към суверена, но и откровена неприязън. Избраните, които получиха доза внимание и демонстративна подкрепа, бяха само сигурните им гласоподователи - чиновниците на държавна хранилка, приближените до властта бизнеси и местни васали.

А какво не ви изненада?

- Не ме изненада арогантната помия на лъжите, която залива действителността ни от десетилетия. Управници и институции бяха най-активните създатели и разпространители на фалшиви новини - открито, без свян и под формата на публични обръщения и съобщения.

Тази безскрупулност далеч задмина вътрешнодържавните ни дреболии - прокуратурата например съвсем официално на сайта си излъга, че главният прокурор е инициирал изслушването си в Брюксел (на което дори не отиде). Честотата на измамите създаде един доста опасен прецедент. Всяка нова лъжа вече замита не само истината, но и лъжата отпреди малко. Живеем под един непрестанен кафяв, миризлив водопад.

Коя е думата на 2020 според вас?

- Щеше ми се да е нещо красиво. За съжаление думата, която взе превес тази година, е "страх". Страхът е за всички по много. За уплашените за здравето и живота си обикновени хора. За притеснените за оцеляването на бизнеса си предприемачи. За притиснатите до стената на некадърното си безсилие управляващи.

Страхът е инстинкт, който трудно се контролира. Но той може да бъде полезен, ако го използваме като нужната доза адреналин, за да предприемем смели действия - нещо, което в една спокойна ситуация по-скоро не бихме направили. Тези от нас, които проявят смелост насред страха, могат да изпратят 2020 като победители.

Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?

- Кризите са част от кръговрата на живота ни. Когато колелото стигне в най-ниската си точка, е съвсем логично скоро да тръгне нагоре. И когато това се случи, ще е добре да сме натрупали не само негативни спомени от лошото, но и да сме взели добри уроци. Със сигурност тази пандемия ще помени много неща, някои от тях в положителна посока. Ще останем много по-отговорни към личната си хигиена и по-внимателни към собственото си здраве. Ще оценяваме повече семейството и близките си хора. Ще пазим личното си пространство и свобода, но ще сме по-готови да се съобразяваме с общите правила и публични порядки.

Този катарзис ще засегне и държавните системи, които вече нямат никакъв шанс да бъдат държани в мрака на миналото. Здравната система има нужда от тотален ремонт и той е неизбежен, без значение кой ще е отговорен за това след изборите. Образователната система бързо ще се модернизира и адаптира. Така дълго обещаваното и неизпълнено дигитализиране на държавата ще трябва да се случи не скоро, а веднага. Натискът, който 2020 осъществи върху нас като хора и върху държавата като цяло, ще доведе до промени, които всъщност искаме да случим от много години.

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

- Истината е, че без значение коя партия е на върха, властта е в ръцете на апатията. Това е страшна зависимост и може да има различни измерения. Сблъсквам се с ужасно много хора, които живеят в собствения си балон на лично благополучие. Те не искат да поглеждат встрани, защото знаят, че няма да им хареса това, което ще видят. Има и такива, които са се примирили със собственото си несполучие и не вярват, че нещо или някой може да ги извади от него. Има и трети, които живеят с горчилката на недоволството си, но се страхуват, че промяната може да доведе до по-големи злини.

Всички тези апатични хора са част от нашето общество. Ако искаме да сме едно цяло, което гледа в обща посока, трябва да се опитаме да извадим вцепенените от безразличие свои приятели, съседи, познати и приятели. Смятам, че в последните месеци това се случва - виждам все повече отворени очи. Чувам все по-ясни гласове на хора, които искат да спорят, да обсъждат, да защитават своето мнение.

Гражданското общество е съставено от личности, които невинаги имат достатъчно много общи неща помежду си. Те са тотално различни в демографско отношение, имат коренно различни нужди, възможности, интелект и изразяват различни партийни пристрастия. За да бъде общество, тази група трябва да намери поне една обща кауза, зад която да се обедини.

Мисля си, че в момента имаме възможност да посочим тази кауза, която ще ни направи едно цяло, без да отнема правото ни да бъдем различни. Живеем в архаична държава - закостенели обществени порядки, допотопни държавни системи, политици и политики, спрели развитието си в миналия век. Тази криза може да ни помогне да се изтласкаме напред, ако обществото ни приеме една обща кауза. Каузата да модернизираме България. От утре.