Отива си още една година, която премина под знака на скандалите, политическата арогантност на властта, на лъжата как всичко в държавата просперира, а народът богатее. Резултатът от цялата тази повсеместна демагогия, масирано насаждана от ГЕРБ и обслужващите го медии и всевъзможни клакьорски трубадури, е събуденото гражданско недоволство в последните месеци на годината, което придоби масовост.

Видно за всички е, че управлението в страната се срива, но като че ли енергията на хората е загубила силата си. Няма и как да е другояче при положение, че за десетилетието, което е на власт, ГЕРБ успяха да изгонят над 2 милиона активни българи, а тези, които са останали в родината си, са смачкани до степен, при която единствената им цел е всекидневното оцеляване, пише Валентин Георгиев за duma.bg.

Прехваленото европредседателство

бе основното, с което властта си приписа успехи и суперлативи през първото полугодиe. Главно за пред чужденците, заради жизненоважните оценки за нея, които идват отвън. За огромното мнозинство от българите обаче това председателство си остана встрани от живия живот като нещо, донесло облаги и ползи само на ВИП персоните.

Бяха пръснати стотици милиони държавна пара, с които да се крепи имиджът на управляващите. Според някои оценки нашето европредседателство е било едно от най-скъпите в историята на ЕС. Основният „приоритет“, с който ГЕРБ и патриотите излязоха, бе свързан уж с приобщаването към ЕС на Западните Балкани, въпреки че Брюксел, Берлин и Париж ясно показаха, че това изобщо не е в дневния им ред. Прозрачно ясно беше, че се работи по реализирането на американски проект с форсираното приемане на Македония в НАТО и появата там на поредната военна база.

Българските управници обаче проспаха споровете и стрелите, с които Атина и Скопие месеци наред се замеряха, а накрая си разпределиха и дивидентите. Оказа се, че сме на път да загубим дори историята си, свързана с общото ни минало с Македония, но твърде късно се усетиха. Каракачанов днес може да си заплашва колкото си иска Скопие за членството в НАТО и ЕС, факт е, че Вашингтон е този, който дирижира случващото се. А то не е изобщо в наш интерес.

Президентът Румен Радев излезе с остра критика към резултатите от българското европредседателство, след като то приключи. Да се абстрахираме от фанфарите за Западните Балкани, призова държавният глава и посочи доста слабости, допуснати от страната ни. Проблемите на Балканите остават нерешени, а актуалният въпрос за бъдещето на ЕС и неговото единство остана встрани от вниманието, посочи Радев. И няма как да бъде другояче, след като всичко бе употребено за вътрешнополитически пиар.

Два безспорни успеха

на българското общество през годината бе солидарността при отхвърлянето на Истанбулската конвенция и Пакта за миграция на ООН. Първото се случи на два етапа – през януари православната ни църква излезе с остро становище против конвенцията, а 6 месеца по-късно точката по споровете сложи Конституционният съд. Засега! Властта бе принудена да отстъпи под натиска на хората, въпреки че и до ден днешен нейни представители не спират да лобират или да прокарват отровните темели на джендър идеологията. Обществената непримиримост към политиката на мигрантите, която претърпя провал и в Европа, пък доведе в края на годината до отказа на България да се присъедини към миграционния пакт на ООН.

През годината ударите на властта срещу обикновените хора бяха постоянни. Кризата през лятото с повсеместното изтребване на животните в Странджа за сетен път показа, че у нас няма закони, няма и справедливост. Чума не бе доказана, виновните за касапницата останаха ненаказани. Пострада поминъкът на хората, които занапред едва ли ще имат и желание, и сили да го продължат.

Най-дългият протест, продължил месеци наред, бе този на майките на деца с увреждания. Той приключи с оставката на един от най-наглите и арогантни политици – вицепремиера Валери Симеонов. Властта обаче успя и от този протест да си направи пошъл пиар, след като раздаде пари и обещания за законодателни промени.

Раздаването на пари без одобрението на парламента впрочем е главният инструмент, с който Борисов крепи управлението си. Виждаме го в края на всяка година, пък и не само в края, когато „щедростта“ на ГЕРБ се изсипва към послушни кметове, близки кръгове от фирми или към армията от над 400 000 чиновници, която е основен негов електорат. В хода на тази престъпна политика лъснаха и имената на доста от галениците на властта, които вече не се спестяват, особено в социалните мрежи: ДжиПи груп, Трейс, Домусчиев, Пеевски… Трябва ли да се учудваме, че строителните босове точно от тези компании сътвориха и невиждания водевилен протест срещу опозицията преди седмици, изкарвайки тежките си машини на „Цариградско шосе“?

От скандал в скандал

Рокадите в кабинета тази година също бяха под напора на общественото недоволство. Освен Симеонов оставки подадоха министрите Ивайло Московски, Николай Нанков и Валентин Радев. Поводът за тях бе катастрофата при завоя – убиец край Своге – отново дело на безхаберието, кражбите и безконтролната дейност на фирмите, близки на ГЕРБ и държавните институции. През цялата година впрочем продължи традицията по разкриване и разобличаване на корупцията и далаверите на управниците, а сред най-отявлените активисти се открои лявата депутатка Елена Йончева. Ударите срещу нея не престанаха, дори се пренесоха в съда.

Ако обаче има фигура у нас, от която Борисов и ГЕРБ най-много да се притесняват и дразнят, това безспорно е президентът Румен Радев. Затова и опитите да бъде дискредитиран по всякакъв начин не спират. Рейтингът му, който е два пъти по-висок от този на Борисов, не дава на опонентите му мир и покой, а ерозията на управлението, която продължава да ги срива, ги прави още по-нагли и агресивни. Повече от видно е, че обхваналата Европа криза на представителната демокрация е още по-дълбока в България. Недоверието в управляващите е огромно.

Нараства протестният потенциал

който дори в определена степен вече се изяви и предстои през следващата година да продължава рязко да ескалира, прогнозират почти всички сериозни анализатори.

Изостря се и сблъсъкът в обществото, който става необратим. Обществото у нас е разделено на няколко части, а на политическо равнище битката между управляващи и опозиция става все по-непримирима. Да заравяш главата си в пясъка, да затваряш очите си за реалните проблеми при положение, че в Европа ври и кипи, означава безсилие, което трасира последните месеци на това вредно за всички управление. Извънредното законодателство, което властта се опитва да прокара през своята „антикорупционна комисия“ КПКОНПИ за конфискация на имущество или при задържането на хора с тайни арести за 48 часа, е признак, че се преминава на следващ етап. Диктат, репресии, директна саморазправа с неудобните – това вече са финалните акорди на всяко управление, което се опитва да се задържи на всяка цена. Твърде вероятно е през 2019-а да станем свидетели на откровена диктатура. Но е възможен и друг сценарий – ако евроизборите пробият прогнилата Матрица и пратят в ъгъла нейните крепители в Брюксел и големите столици на ЕС. Тогава наистина има надежда за промяна и у нас.