Това е една истинска история.

От нея ще научите само толкова, колкото  ви позволява съвестта и човещината у вас. Може и нищо да не научите. В нея няма сензация, няма и шокиращи разкрития, но подобно на надписите във филмите: „Разказът е  по действителен случай“, пише Дамян Дамянова в Нова Варна.

В него няма да срещнете статистика за престъпността във Варна, но може би ще ви накара да се замислите.

Това е една чисто човешка история за хората в системата на МВР, погледнати под необичаен ъгъл, както не сме свикнали да ги гледаме. История за техните болки. История, на която станах свидетел и която искам да ви разкажа:

"В един много студен февруарски ден, привечер, двама двама мъже сядат да пият бира в едно никому известно затънтено варнеско заведение. Не от тези със салфетки и пищни танцьорки, а обикновено квартално барче.

Единият се обръща към другия: „Колега, не мога повече, 20 години съм в системата. Не знам кога ще си загубя живота. Никой не се интересува. Началниците само ги сменят по политическо назначение и си пазят задниците. Онзи ден, със жена си бях, предложиха ми дрога на улицата. Арестувах ги! А те ме порицават. Не знам защо по медиите пишат само това което е угодно някому. Защо не кажат в какви условия работим. Как със 700 лв. ще нахраня децата си и ще платя сметката от 200 лв. за ток. Ами дрехи? За това ли рискувам живота си? Да ме порицават, да оцелявам. Една похвала не получих.“

Другият събеседник отговаря: „Колега, какво да ти кажа. Мене ме порицаха защо съм дал 5 лева за течност за чистачки в големия студ. Как да си вършим работата. Нищо не се вижда. Да не говорим, че със собствени пари купих чистачки, които да стават за нещо. Ама нищо не казах. В академията им дават евтини кебапчета за 15-20 ст. Хабят ресурси за какво ли не и после няма пари за нищо.“

Думите на участниците в разговора бяха придружени с известна доза ругатни, които навярно са напълно на мястото си в случая. За жалост те не са в състояние докрай да опишат видимия яд и разочарование, които се четяха в очите на тези мъже.