Хипертрихоза или свръхокосмяване е състояние включващо прекомерен растеж на косми по тялото, независимо от възрастта, пола и расата. Свръхокосмяването на тялото предизвиква редица неудобства поради наличието на нежелано окосмяване по видими области на тялото, което повлиява външния вид и самочувствието.
Хипертрихозата може да бъде локализирана (под формата на малки петна) или генерализирана (обхваща цялото тяло), като допълнително може да се класифицира като вродена (налична още при раждането) или придобита (развива се по-късно през живота).

Вродената хипертрихоза представлява рядко състояние (известни са около 50 случая в световен мащаб). Характеризира се с повишено окосмяване на детето при раждането. По-голямата част от тялото е покрита с лануго (непигментирана, мека и фина коса, която покрива плода в утробата и обикновено опада самостоятелно около осмия месец от бременността и се заменя с велус косми, а те, по-късно през пубертета се заменят от терминални косми). При вродената хипертрихоза ланугото продължава да расте и след раждането. Съществува и друг вариант на вродена хипертрихоза, означаван като вродена терминална хипертрихоза („синдром на върколака”). Характеризира се с окосмяване на цялото тяло, при което космите са груби, плътни и пигментирани. Интересно е да се отбележи, че често състоянието е в съчетание с хиперплазия на венците.

Какво може да причини излишно окосмяване на тялото?

Причини за вродена хипертрихоза могат да бъдат различни генетични заболявания и аномалии като:
•    Локализирана невоидна хипертрихоза -  форма на свръхокосмяване, характеризираща се с анормален растеж на терминални косми в ограничена област. Обикновено не е свързана с друго заболяване, освен когато се намира в долната част на гръбначния стълб, което често е във връзка със спина бифида;
•    Вродени меланоцитни невуси;
•    Съдови малформации;
•    Бекер невуси (Becker nevus); и други.
Придобитата хипертрихоза (свръхокосмяване) може да се дължи на:
•    Нежелан ефект от някои лекарства
Фенитоин – използва се за лечение на епилепсия, може да причини генерализирана хипертрихоза, която се проявява 2 до 3 месеца след приема на лекарството. По-често засяга жени, отколкото мъже;
Ацетазоламид - използва се за лечение на глаукома при деца. Предизвиква усилен растеж на дълги, черни косми по гърба и краката при момичетата;
Стрептомицин - има случаи на развитие на хипертрихоза при деца страдащи от туберкулоза, лекувани със стрептомицин;
Циклоспорин - обикновено се предписва на пациенти претърпели органна трансплантация с цел потискане на имунната система, така че да не бъде отхвърлен присадения орган. Възможно е да доведе до свръхокосмяване;
Псорален (за лечение на кожни заболявания);
Диазоксид (за поддържане на кръвното налягане);
Миноксидил (за лечение на плешивост);
Локални стероиди и други.
•    Токсичност - излагане на действието на някои химикали като хексахлорбензен може да доведе до развитие на порфирия, свързана с хипертрихоза на лицето и крайниците. Хронично живачно отравяне може да доведе до развитие на рядко срещана реакция наричана акродиния, при която се наблюдава свръхокосмяване.
•    Травматично въздействие - травма на главата, локално триене и възпаление;
•    Хранително разстройство (анорексия нервоза);
•    Локална реакция след ваксинация против едра шарка, тетанус, дифтерия;
•    Локална реакция след употреба на гипсова отливка за лечение на фрактура;
•    Злокачествено заболяване – при някои форми на рак настъпва повишено окосмяване на носа, клепачите и други, които обикновено не са окосмени;
Как да се справим с излишното окосмяване?
Лечението на хипертрихоза включва основно козметични процедури (подстригване, избелване) и различни форми на епилация – бръснене, скубане, химическа епилация, лазерна епилация, електролиза и термолиза. Неудобството на тези методи е, че трябва да се извършват редовно, тъй като не преустановяват растежа на космите, а също така може да причинят дерматит, реакции на свръхчувствителност и белези.
Какви са алтернативните методи за борба с хипертрихозата?
 

Хомеопатия - естествена и безопасна система на лечение, базирана на теорията, че „подобното лекува подобно” -  в смисъла, че болестта може да се излекува от вещество, което причинява подобни симптоми при здрави хора и „правото на минимална доза” – в смисъла, че колкото по-ниска е дозата на лекарството, толкова по-ефикасно е то. Много от хомеопатичните продукти са толкова разредени, че в тях почти не се откриват молекули от изходното вещество.

Хомеопатичните лекарства се получават от субстанции, произхождащи от растения, минерали или животни, като червен лук, отровен бръшлян, арника, беладона, бял арсен и други. Обикновено са под формата на гранули, които са предназначени за поставяне под езика, но може да се открият още като гелове, мехлеми, кремове, таблетки и други. Характерно за хомеопатичното лечение е, че то е строго индивидуално и съобразено с индивидуалните особености на пациента. То е изключително безопасно и може да се прилага дори при малки деца и домашни любимци без наличието на страничните ефекти на много от конвенционалните лекарства.
Хомеопатични продукти, намиращи приложение при хипертрихоза (свръхокосмяване) са:
Олеум йекорис (Oleum Jecoris Aselli), рибено масло - подходящо е за лечение на деца с повишено окосмяване на лицето в съчетание с нисък ръст, телесна слабост и усещане за парене в дланите и главата.

Туя окциденталис (thuja occidentalis) – използва се при прекомерен растеж на косми по страничните части на тялото в съчетание с брадавици, кафеникави петна и замърсен вид на кожата, анални фисури и брадавици около аналния отвор. Може да се наблюдават и конкретни психологически симптоми като идея за наличие на нещо живо в корема и чувство, за слабост и чупливост на крайниците, като че ли са направени от стъкло.
Тироидинум (Thyroidinum) – подходящо средство при комбинацията от прекомерно окосмяване по цялото тяло, затлъстяване или измършавяване, чувствителност към студено, слабост, лесна уморяемост, слаб пулс и склонност към припадъци. Може да се установява още студени ръце и крака, ниско кръвно налягане, сърцебиене и усилен апетит към сладкиши.
Медоринум (Medorrhinum) – подходящ за генерализирано свръхокосмяване в комбинация с различни заболявания като подагра, миома, хроничен салпингит, заболяване на гръбначния мозък. Допълнителни условия може да включват слаба памет, склонност към бързане, безпокойство, неспокойни крака, парене в ръцете и краката и непрекъснат стремеж те да бъдат покрити.

Ликоподиум (Lycopodium)
Псоринум (Psorinum)
Натрум мурикатум (Natrum Muriaticum)

Абразивна епилация

Премахването на нежелано окосмяване по тялото посредством абразиви датира от хиляди години. За целта древните египтяни, римляни и гърци са използвали камък от пемза и други абразивни материали.

Камъните от пемза могат да бъдат открити в съвременния свят, но съвременните форми са изработени от прах от пемза (вулканична скала), който се пресова в твърда форма, наподобяваща камък. Откриваните най-често камъни от пемза в аптечните мрежи са подходящи за отстраняване на мъртвата кожа от петите, а тези, използвани за епилация имат гладка текстура, но не са широко достъпни.

Принципът на използване на абразиви за премахване на излишното окосмяване се основава на факта, че механичното триене на абразивите уврежда космите по повърхността на кожата и те опадат. Когато за пръв път се прилага абразив за премахване на излишното окосмяване, се препоръчва първоначално обръсване на по-грубите и дълги косми и на следващия ден да се приложи абразив, тъй като по-късите и стърчащи косъмчета по-лесно ще бъдат износени, отколкото дългите и гъвкави косми. За да се поддържа гладка повърхност на кожата е необходимо редовното приложение на абразива. Методът е подходящ за областите на краката и кожата на главата, но не се препоръчва за меката и нежна кожа на лицето.

Епилацията посредством абразиви е популярен метод сред хората в афро-американската общност, които искат гладко избръснат вид на кожата на главата.
Абразивните продукти за епилация са евтини и лесни за употреба. По-малка е вероятността да причинят дразнене на кожата в сравнение с химически депилатоари или кола маска. Отрицателните страни на метода са, че приложението им върху големи площи на тялото отнема време, а при по-грубо триене може да доведе до раздразнение или дори ожулване на кожата. След употреба на абразив се препоръчва лек масаж с овлажняващ крем или лосион, несъдържащ парфюм, в засегнатия регион, за да се намали кожното дразнене.