Животът и делото на един от най-значимите български възрожденци

На 7 ноември 2024 година се навършват 190 години от рождението на един от най-значимите български революционери и писатели - Любен Каравелов. Роден в семейството на Стойчо и Неделя Каравелови през 1834 година, той получава своето първоначално образование в гръцката гимназия в град Пловдив, след което продължава обучението си в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий", основано от Найден Геров.

Образование и първи стъпки

През 1857 година младият Каравелов заминава за град Одеса - един от най-големите градове в Руската империя и средище на българската възрожденска емиграция. След неуспешен опит да постъпи в елитния Кадетски корпус, той се отправя към град Москва, където по това време в Московския университет се обучава значителна част от бъдещия елит на Третата българска държава, включително и неговият брат - бъдещият министър-председател Петко Каравелов.

Революционна дейност

В периода на своя десетгодишен престой в Русия, Любен Каравелов попада под влиянието на руските революционни демократи и публикува първите си литературни творби. През 1867 година той се премества в град Белград, където създава Български комитет с цел обединение на родната емиграция в Сърбия за включването ѝ в предстоящата освободителна борба.

БРЦК и издателска дейност

През октомври 1869 година, заедно с Васил Левски и други революционери, Каравелов основава Българския революционен централен комитет (БРЦК) в град Букурещ. На 7 ноември 1869 година започва да издава вестник "Свобода" - политически орган на БРЦК, който се превръща в трибуна на народнодемократичните идеи и обосновава народното въстание като единствен път към освобождение от турско робство.

Последни години

След прекратяване на революционната си дейност през 1874 година, Каравелов работи като преводач в щаба на руската армия по време на Руско-турската освободителна война. След войната участва в създаването на комитет "Единство" в град Търново, който подпомага революционното движение на българите в Македония и организира Кресненско-Разложкото въстание от 5 октомври 1878 година.

Любен Каравелов се установява в град Русе, където здравословното му състояние се влошава значително. Умира на 21 януари 1879 година от туберкулоза и е погребан тържествено от българската общественост.