Св. Олга се самоубива в тази местност, за да не я заловят турците. Паметникът е символ на незабрава, която й дължат потомците. Дарението по преценка на автора е за близо 5 хил. лв. Врачанският варовик, с който е изработен, е дарен от каменоделец в Мездра.

Ние сме 3 поколения вече отдадени на каменоделието, разказва Иван Симеонов пред Actualno.

Дядо ми е завършил училището. Баща ми също. Дядо ми се е занимавал с рисуване – Иван Христов, рисувач на кратуни, така го знаят из целия регион. Той е бил единствен с тоя занаят. Иначе покрай баща ми се запалих с камъните. Както се казва, започва се от едно парче камък и един чук, лека полека, от малък, 5-6 годишен покрай него се запалих по тази професия, не съм мислил за друга освен за каменоделието. И това си ми е в кръвта вече. Обмислям за Художествената академия. Тук ни е базата в кв. Бистрец, дано се развие и скулптурата, сега повече правим облицовки, чешми, камини, паметници… Само аз съм в скулптурата тук, няма други от работниците. Най-добре е семеен бизнес с любимите ти хора.

В Мездра преди ден се откри изложба на ученици от Каменоделското училище в Кунино, там имам изложен един охлюв- още от 9 кл. съм го работил. Сега са ми интересни фигурите, портрети, бюстове, моделирам от натура хора, деца, разнообразни фигури…

Завежда ме да покаже поредната творба. Почти готова е една статуя на млада гръцка жена, издялана от светъл камък, тя ще краси Спа център във Вършец, курортно селище недалеч от Монтана с минерална вода. Каменоделството е древен занаят, идва още от прапрадедите ни. Сега е на изчезване, чрез нас лека –полека се възвръща, защото това е професия, която е уникална сама по себе си.

Усещаш ли го вече материала?

Скулптурата бих казал, че е цял Космос. Много по-трудно е от всичко, това е като да знаеш 5 езика, колкото повече разбираш, че си навлязъл, толкова повече разбираш, че не знаеш, че има още много пред теб да научаваш. Търсиш още и още да се ошлайфаш самия ти.

Иван Симеонов е един от участниците в проекта за създаване на паметник на Дядо Добри. Заедно с още 4-5 от абитуриентите тази година на Гимназията по каменоделство и обработване вече са направили първите стъпки по творбата от камък. Тя ще представлява човешка фигура в цял ръст, Дядо Добри е седнал и в ръка държи чашка със събраните парички. Паметник на доброто, в реални размери, може и да е малко по-голяма, за да се забелязва, уточнява Иван. В момента се работи от глина, след това се отлива от гипс, най-накрая ще го изработим от камък. Oще не е решено от какъв материал ще бъде, може би варовик от Кунино, той се работи много добре. От друга страна – местен материал е, има снежнобял цвят, бялото излъчва светлина, излъчва доброта.

Първата ми работа беше риба от бял мрамор, вкопана в червен едролюспест гранит, представих я на изложба в София. Правили сме доста добри демонстрации и на Балчик, на плажа има големи камъни, които да спират вълните. Именно на тях бяхме дялали, релефи, надписи, като на пленер. Около 5-6 бюста имам, 2 са от камък. Участвах в една изложба с бюст на Куна Кралица, по нейно име е създадено селото, според една древна легенда. Тя е създадена по модел на предишния директор на нашето училище Стефан Стефанов. Дипломната ми работа е Рудолф Браун, първият директор на Каменоделната школа в Кунино. eРаботата ми от гипс е приключила, остава ми камъка. Не е лесно. Има една поговорка, в Кунино я научих: 'Ражда се в глината, в гипса умира и възкръсва отново в камъка" И си е напълно вярно, усмихва се момчето. Като го слушам има доста зрели мисли, а като го погледна – дете си е още. Ръцете и пръстите му, обаче, вече са побелели от камъка и носят следите от работата с него.

Кое ти харесва повече – фигурата или абстрактни форми?

Всяко, дори и най-малкото нещо, има своя хубост, казва Иван. Но фигурата е доста сложна, трябва да познаваш анатомията. Както казваше Стефан Стефанов – практика, практика!

Иван е роден на 21 август 2000 г. зодия лъв и също толкова упорит.

"Харесва ми спорта, любителски, играл съм футбол. Нямам много време. Чета книги, които ме интересуват и са свързани с работата ми – анатомии, история на изкуството, пластична анатомия, атласи..."

Минава чичо Христо от местните работници. И ме пита: Кой е най-великият скулптор от Враца, аз казвам, че не знам, много са… А той казва доволен: Андрей Николов. А този Иван Симеонов е новият Андрей Николов. Камъкът оживява в ръцете му, да знаеш.

Как ти минава един ден?

Сега ходя на училище с влак всеки ден. По-рано оставах да спя там, сега си пътувам. Помагам на нашите с поръчки, със задачи. Баща ми ме учи да взимам размери, ходим на изложения в Сърбия. Всяка година от училище ходим на демонстрации в Трявна и представяме работата си. Там има панаир на занаятите. Показваме училището - може би май месец ще бъде. Обменяме идеи, приятелства завързваме, интересно е. 5-та година съм в Кунино, от 14-тата си година уча там.

Кои са достойните българи според теб?

Достойните българи са добрите хора. Да направиш добро на някого, дали ще дариш нещо или ще спасиш някого, да си по-човечен, да има разбирателство между хората.

Лично ти чувстваш ли се такъв човек?

Бих казал, че съм готов винаги да помогна. Моята сфера е такава, че мога да крася със скулптура и изкуство, да вдъхвам живот на младото поколение, да имат добър пример. Младежта да се стегне малко и да започне да се занимава с дела, с които да помагаме един на друг.

Искам да благодаря на нашите, които са ме възпитали да бъда такъв, на учителите в Кунино, от тях съм научил много. Всички са важни за мен. Класната ми Павлинка Стоянов ме научи на рисуване и графика и е много добър човек. Петър Трифонов – имаме много общи мисли за изкуството и съм попил съм много от него. Той знае как да подходи към едно подрастващо момче. Предишните години със Стефан Стефанов съм работил много, за мен е пример, много съм му благодарен. Това са добри хора, които ме вдъхновяват и ме карат да продължавам напред и нагоре.

Каменоделството е древен занаят, идва още от прапрадедите ни. Сега е на изчезване, чрез нас, лека полека, се възвръща, защото това е професия, която е уникална сама по себе си.

С тези думи се разделяме, а момчето ми обещава да ми разкаже за новите си проекти, когато ги завърши.