Хладнокръвният убиец до последно не се разкайва за престъплението

Преди 26 години едно престъпление, извършено с чудовищна жестокост, измести сводките за мутри, рекет и престрелки. В дома им в столичния кв. „Гео Милев“ бяха застреляни мъж и съпругата му, а 4-годишният им син беше открит с прерязано гърло. За часове разследващите стигнаха до убиеца - 18-годишния Димитър Кънчев. Той призна за зверството, но пред съда отрече, твърдейки, че е бил подложен на тормоз. И досега твърди, че е невинен, пише Труд.

На 2 март 1997 г. в апартамента им в квартал „Гео Милев“ в София са открити мъртви оръжейникът Николай Кънчев, втората му съпруга Миглена и 4-годишното им момченце, кръстено на баща си. За труповете съобщава в полицията 18-годишният Димитър Кънчев – син на застреляния мъж. Той твърди, че се е прибрал след среща с приятели и е заварил страшната гледка. Нямал представа кой е натиснал спусъка и защо са мъртви роднините му. Телата на двамата възрастни са в коридора на втория етаж на мезонета и са надупчени на решето от куршуми. Детенцето е намерено върху леглото пред телевизора на долния етаж. Телцето му е потънало в кръв и е почти обезглавено. Гледката идва в повече дори за криминалистите с дългогодишен опит.

Първоначално на разследващите и през ум не им минава, че убиецът може да бъде 18-годишният син на Николай - Димитър. На разпита симпатичното момче убедено заявява, че е открило труповете същия ден, когато се е прибрал сутринта на 3 март, неделя. Един от първите, които насочват разследването към осиротелия Митко е оперативният работник Марио Янчев. Той разпитва съседките и една от тях – Радка Ганчева, разказва, че е видяла младежа в нощта на убийството да тича надолу по стълбите на блока. Това се разминава с показанията на Димитър, че предишния ден е излязъл рано сутринта и не се прибирал до неделя сутринта, когато открил мъртво семейството си. Момчето е задържано и отведено на разпит в СДВР. Следователите го притискат с единствения си коз – показанията на комшийката и малко преди полунощ на 3 срещу 4 март младежът признава за тройното убийство. Прави го без капка вълнение и разкаяние. Не забравя и да попита дали може да се разпорежда с магазините и сметките на татко си. Димитър сам отвежда разследващите до доказателствата, които ще го пратят в затвора.

Малко след като прави пълни самопризнания, той посочва къде е изхвърлил ръкавиците, с които е бил по време на убийството – контейнер за боклук на ул. „Плачковски манастир“ в кв. „Гео Милев“. Той признава, че е изхвърлил в него окървавени тефтерче и портфейл на баща си, ръкавиците, които са били на ръцете му по време на убийството и странично огледало от автомобила на баща си, което счупил същия ден. Ако всичко в стенограмата от разпита е вярно, в деня преди убийството Димитър задигнал от баща си 200 долара, които пропилял на покер-машинки. Това окончателно вбесило родителя, който дори си водел тефтерче с изхарчените средства, които сам му е давал на тийнейджъра. След като разбира за кражбата, Николай Кънчев разярен крещял на сина си да си събира багажа и повече да не се мярка пред очите му.

„Бях изиграл на кредит 540 000 лв. на покер-машини и просто се чудех какво да направя, за да си върна тия пари. Знаех, че баща ми има пистолет и се реших. Щом така и така ще се изнасям, поне да го взема и да го продам“, разказал Димитър пред полицаите. Бащата обаче добре познава сина си, надушва намеренията му и се опитва да осуети кражбата. Заедно с жена си Милена се качва на второто ниво на мезонета, за да си прибере оръжието и установява, че е изчезнало. Вратата на стаята на момчето се отваря, на прага застава Николай Кънчев и тъкмо отваря уста, за да попита къде е „Зиг Зауер“-а, залп от куршуми го покосява. Митко доизпразва пълнителя в мащехата си. След това слиза на долния етаж и хладнокръвно прерязва шията на братчето си. На въпроса защо е посегнал на детето, тийнейджърът отговаря, че Ники много пищял, бил достатъчно голям и щял да го издаде.

След първоначалния разпит заподозреният разкрива още много подробности за тройната екзекуция. Следователите са убедени, че за тях може да знае само извършителят. Тепърва обаче започва съдебното ходене по мъките. На 16 октомври 1999 г. обвинителите са попарени сякаш с вряла вода. Председателят на наказателния състав от Софийски градски съд сензационно признава за невинен Димитър Кънчев по делото. 20-годишният вече младеж напълно се отрича от самопризнанията си, като заявява, че те са изтръгнати с физически и психически тормоз. Оправдателната присъда е заради съществени процесуални пропуски при изземването на доказателствата. Следват 16 години съдебни дела, оправдателните присъди са общо 5. Накрая Димитър е признат за виновен и получава 18 години решетки. През цялото време в затвора той продължава да твърди, че е невинен.

Николай се канел да му прехвърли част от бизнеса си

„Димитър на баща си не беше сърдит, защото за абитуриентската вечер му беше купил западна кола. Бяхме се разбрали, есента отива войник и се връща тук при нас. Николай каза: „Ще му регистрирам две фирми, ще му дам капитала. Ще работи с мене, ако иска. Ако не - да работи самичък“, разказа след убийството бабата на Димитър – Стоянка. Навремето Николай дошъл в дома ѝ като студент 2-и курс, когато се залюбили с дъщеря ѝ, с която по-късно се развел. След 1990 г. му потръгнало в бизнеса. Първата му фирма била за търговия, внасял лакомства с тирове. После навлязъл в оръжейния бизнес. „Имаше две леярни, ресторант, чейнджбюра в Нова Загора и Стара Загора, всичките заредени с валута. Беше оценено на 7 млн. долара, когато го убиха. Всичко се окраде“, твърдеше възрастната жена.

Димитър отишъл при баща си и Миглена на 11 г., дотогава го гледала баба му, след като майка му починала през 1990 г. Няколко години след втория брак на баща му се родило малкото братче Николай, което той много обичал. И което хладнокръвно заклал.