Най-младият предприемач у нас е само на 16 години и учи в столичното 23 училище „Фредерик Жолио-Кюри".

В земеделски имот в Добричко, който се води на баба му и дядо му, е засадил 150 лешникови фиданки, като очакванията са му продукцията да му носи годишно по 8000 лева, съобщава БНТ.

От съвсем малък Димитър Керанов се интересува от земеделие. Разказва, че засадил първото си дърво на 4 години. За това му помогнали баба му и дядо му, които го научили как да се грижи за земята, за да си осигурява прехраната. Именно тези умения го насочили да се запише в паралелка по предприемачество и бизнес в 23-то училище в София. Миналата година Митко решава да се захване с отглеждането на лешници и да развие наученото.

„Стартирах бизнеса изцяло с мои пари, които съм си заделил от джобни, рождени дни, празници. И това в рамките на две години. След което ги инвестирах в закупуването на дърветата и в земята, която закупих", разказва младият предприемач.

Със спестените пари ученикът купува 2 декара земя в село Войниково край Добрич, където засажда 150 лешникови фиданки. Разказва, че цялото му семейство го подкрепило в начинанието. Най-голяма помощ Митко получил от братовчед си, който освен с труд, го подпомогнал и със 700 лева и така стартирал бизнеса си с 1700 лв. Надява се резултатите да не закъснеят.

„Годишната ми печалба от тези 150 дървета може да е около 8000 лева. Като аз имам желанието да ги развия и да станат много повече", казва Димитър Керанов.

Ученикът вече е разговарял с фирми, които са заявили готовност да изкупуват продукцията му. Младият предприемач е категоричен, че земеделието дава много възможности за развитие: „Земеделието не е отживелица. От земеделието може да се печелят много пари. Това е много успешен бизнес. Особено сега, откакто България е в ЕС и може да се кандидатства по много европрограми, да се пускат проекти, което много може да помогне на такива млади земеделци като мен".

Освен със земеделие, младежът се занимава и с програмиране. Споделя, че в момента разработва проект за роботизирано напояване на растенията и следене на полезните вещества и минерали в почвата, тъй като няма възможност често да ходи до селото. А това лято планира да поправи машините на дядо си, с които е обработвал земята. Но най-вече няма търпение да стане на 18 години, за да се регистрира като земеделски производител и да кандидатства по Програмата за развитие на селските райони, за да разшири бизнеса си.