В първата глава на "Произход на човека и естественият подбор" Чарлс Дарвин идентифицира около десетина части на тялото, които той с радост описва като "безполезни".

Категоризацията на Дарвин обаче далеч не е завършена - телата ни са изпълнени с части, от които не се нуждаем.

Нека да разгледаме някои от тях, подбрани от BrightSide, цитиран от Profit.bg.

1. Окосмяването на тялото

Веждите пазят очите ни от потта, а мъжкото лицево окосмяване играе важна роля в сексуалното привличане към противоположния пол.

Очевидно е обаче, че повечето косми, останали върху човешкото тяло, не изпълняват никаква функция.

2. Параналните синуси

Никой не знае защо еволюцията е запазила тези обезпокоителни кухини с лигавица в черепа ни, освен може би за да бъде главата ни по-лека.

3. Външните мускули на ушите

Някои животни, като например зайците и кучетате, могат да мърдат ушите си благодарение на тези екзотични мускули.

При хората те също съществуват, но не ни служат за нищо.

4. Мъдреците

Предците ни е трябвало да дъвчат сериозно, за да си осигурят достатъчно калории за оцеляване. Ето за какво са им служили мъдреците.

В днешно време обаче само около 5% от населението разполага с тези здрави, но определено безполезни зъби.

Надяваме се, че това ще бъде първото, което ще изчезне от списъка с безполезни части на човешкото тяло - и ще ни спести някои тлъсти сметки при зъболекаря!

5. Шийните ребра

Така наречените цервикални ребра, вероятно остатък от времето, когато сме били влечуги, все още се срещат при по-малко от 1% от населението.

Някои хора имат само по едно от едната страна, докато при някои те са по две вляво и вдясно от последния шиен прешлен.

И докато не ни носят никаква полза, те често предизвикват нервни и артериални проблеми.

6. Мускулът палмарис

Този дълъг тесен мускул се простира от лакътя до китката и липсва при 11% от хората днес. В миналото е бил важен заради непрекъснатото катерене, което е практикувал човекът.

7. Зърната на гърдите при мъжете

Както жените, така и мъжете имат зърна на гърдите, защото в ранните етапи на развитие на плода нероденото дете е практически без пол.

По този начин зърната присъстват и при двата пола. Мъжете обаче нямат необходимите нива на пролактин, за да се стимулира лактация и не могат да произвеждат кърма.

8. Мускулите arrector pili

Тези малки мускули позволяват на животните да изправят козината си за изолация или да плашат други животни. Хората са запазили тази способност, но очевидно са загубили козината си.

9. Апендицитът

Тази тясна мускулна тръба, прикрепена към дебелото черво, е служела като специална област за смилане на целулозата, когато човешката диета се е състояла от повече растителна материя, отколкото от животински протеин.

10. Тринадесетото ребро

Нашите най-близки братовчеди - шимпанзета и горилите, имат допълнителен набор от ребра. Повечето от нас имат 12, но 8% от възрастните хора разполагат с 13-о ребро.

11. Пръстите на краката

Учените са открили, че хората в миналото са балансирали при ходене благодарение на пръстите на краката си. С течение на времето центърът на баланса се движи към вътрешната част на крака.

Това означава, че хората все още разчитат на пръстите си за запазване на равновесие, но не толкова много. Ако тази тенденция се запази, вече няма да имаме нужда от тях.

12. Опашната кост

Наричат я и просто опашка. Това е наследството ни от древността. Днес при нас е безполезна, но повечето бозайници все още я използват за балансиране и комуникация.

13. Третият клепач

Един общ предшественик на птиците и бозайниците може да е имал мембрана за защита на окото и изхвърляне на частици, попаднали в него. Хората да запазили малка част от този трети клепач част във вътрешния ъгъл на окото си.

14. Издатината на Дарвин

Намира се на ушната мида, в горния й край. Среща се при част от съвременните хора. Това може да е остатък от по-голяма формация, която е помагала на хората да улавят далечни звуци.

15. Мускулът subclavius

Този малък мускул, простиращ се под рамото от първото ребро до ключицата, би бил полезен, ако хората все още ходеха на четири крака. Някои от нас имат един такъв мускул, а други имат два.