През изминалата седмица учени в Китай оповестиха за първото бебе в азиатската държава, родено след трансплантация на матка от жив донор.

Български лекари по репродуктивна медицина поискаха законодателна промяна, която да позволи операцията и у нас, предава bTV.

Първото бебе в света родено след трансплантация на матка идва на бял свят през септември 2014 г. в Швеция. Момченцето се ражда няколко седмици преждевременно с тегло малко под 2 килограма. Майката е в средата на 30-те и забременява около година след трансплантация от жив донор на 61 години.

„Тя беше близка на семейството, тъй като с майката не бяха съвместими. Решихме, че донор ще стане приятелка и беше успешно”, обясни проф. Милан Миленкович от Гьотеборгски университет.

Професор Миленкович е част от екипа на проф. Матс Бранстрьом  от университета Гьотеборг в Швеция, извършил първата успешна трансплантация на матка, довела до раждането на здраво бебе.  Професор Миленкович пристигна у на по покана на болница "Надежда" на форум, събрал учени от цял свят.

 „Аз вярвам абсолютно в тази процедура. Дори бих казал, че тя изобщо не  е сложна. Ние отдавна като екип се готвим за нея. Мисля, че можем да я направим съвсем спокойно. Единственото, което в момента ни спира е чисто законовата пречка”, заяви д-р Георги Стаменов, специалист по репродуктивна медицина.

Няма данни колко са българките, които биха искали да станат майки, но нямат матка – по рождение или заради заболяване. Лидия Чорбанова е изправена пред изпитанието, когато е съвсем млада, след открито онкологично заболяване.

„Тогава предприехме тази стъпка със съпруга ми, която да съхрани живота ми. И така се оказах пред възможността да нямам собствено генетично дете”, разказва Лидия Чорбанова.

Проектът на проф. Бранстрьом  за трансплантация на матка от жив донор започва през 99-та година. След множество клинични изпитвания и над 40 научни публикации 9 жени са трансплантирани от жив донор, при 7 операцията е успешна, а 6 от тях успяват да родят.

„Имаме критерии за донора – не повече от 4 години в менопауза и вторият ни критерий е не повече от едно Цезарово сечение. Задължително е да имат поне едно живородено бебе. Най-добрият донор е в репродуктивна възраст - между 30 и 40, но е много важно донорите да са приключили репродуктивните си функции”, обясни проф. Милан Миленкович.

Лекарите препоръчват на жените с този проблем да замразят яйцеклетки или ембриони преди да навършат 35 години. Преди пациентката да бъде трансплантирана, специалистите правят ин витро оплождане. Тази стъпка е задължителна, за да са сигурни, че ембрионът се развива нормално. Естествено зачеване е невъзможно.

„Ние трансплантираме само матка без фалопиеви тръби. Ако направим операцията с фалопиеви тръби, възниква по-голям риск от извънматочна бременност на по-късен етап и би затруднило протичането на операцията”, казва проф. Милан Миленкович.

Пациентката живее с органа докато роди най-много две деца. След това лекарите препоръчват нова операция за премахването му.

„Приели сме, че реципиентът може да има максимум 2 деца, защото ако не премахнем матката, след това пациентката трябва да продължи да приема лекарства за потискане на имунната система и може да предизвика  риск от рак, диабет или инфекции. Но когато имаме трансплантация между еднояйчни близначки, какъвто беше случаят в Сърбия, този човек може да продължи да живее с матката до края на живота си, защото няма нужда да потиска имунната система”, поясни проф. Милан Миленкович.

Преди половин година 38-годишна сръбкиня роди момченце след трансплантация на матка. Донор е еднояйчната й близначка, майка на 3 деца. Трансплантацията е извършена година по-рано в Университетската детска болница в Белград от шведските учени.

„Всъщност имаме 100% успех в забременяването, но процентът на живородени бебета е 86. В сравнение  със стандартното ин витро оплождане при пациенти с безплодие, нашите резултати са много по-добри. Но възможно обяснение е по-младата възраст, в която замразяваме ембрионите и изобщо възрастта е много важна”, отбеляза проф. Милан Миленкович.

Според специалистът по репродуктивна медицина д-р Георги Стаменов не всички пациентки са подходящи за интервенцията. Но успехът дава надежда да се реши доскоро непреодолим медицински проблем.

„Има толкова много стъпки преди това. Само си мисля за тези момичета, които са загубили матките си, за тези момичета, които имат огромни миоми, които не могат да бъдат премахнати без да се отстрани матката, за тези момичета, които са се родили без матки. Не са много, но дори да са няколко десетки в България, това са поне десетина за България. А аз мисля, че всяко едно бебе, всяко едно живо същество, което иска да стане българин, трябва да му се даде шанс”, смята д-р Георги Стаменов.

В момента законът в България разрешава даряване на органи от жив донор само за чифтни органи или за част от самовъзстановяващи се органи. Трансплантацията на мака от жив донор на практика е забранено. Здравното министерство коментира, че до момента в Изпълнителната агенция по трансплантация не е постъпвало официално искане от репродуктивната общност за регламентиране на трансплантация на матка.

„Животът на жената след едно такова събитие минава през всички кръгове на ада. Няма чувства от психологическия спектър, през които тя да не преминава – от гняв, обида, през болка, през това да не знаеш къде да продължиш…живеем в 21 век. Човек изпрати луноход на другата страна на луната, така че трябва да е възможно и за семейства с репродуктивни проблеми, при които е невъзможна детеродната функция на жената  да има някакъв шанс за избор”, каза Лидия Чорбанова.

Миналата година беше съобщено за първото бебе в света родено след трансплантация от трупен донор. 32-годишната бразилка е родила през 2017 г. след като получава органа от 45-годишна майка на 3 деца,починала след инсулт.

„Направихме всички трансплантации от живи донори, защото е много трудно да се синхронизира. Ако имаме трупен донор, ние трябва да съберем много голям екип за кратко време, което е почти невъзможно. Но в един трансплантационен център, където хората могат да бъдат извикани много бързо, е съвсем възможно”, според проф. Миленкович.

В момента екипът на проф. Бранстрьом работи върху нови 10 случая на жени, трансплантирани с робот. Преди дни оповестиха и първата настъпила бременност.

„С робот е почти същото, но пациентът има 3 или 4 разреза по 5-10 милиметра и в края на операцията се изважда матката през разрез между 6 и 7 сантиметра. Това е много по-малко травматично и по-бързо възстановяване”, обясни проф. Миленкович.

Репродуктивните проблеми, свързани с матката бяха единствените при жените, за които не съществуваха никакви възможности за лечение.

„Когато се присъединих към екипа на проф. Бранстрьом през 2006 г., тогава звучеше като научна фантастика. Но днес имаме изследвания и върху изкуствена матка от стволови клетки, имаме проект и за изкуствен яйчник. И миналата година публикувахме проучването и може би то е бъдещето”, обясни още проф. Миленкович.

Проектът на проф. Бранстрьом  е отворен за всички пациентки – те могат да получат консултация в Стокхолм и Белград.