Днес се навършват 139 години от освобождението на Плевен по време на Руско-турската война 1877-78 г.

Името на Плевен става световноизвестно по време на Руско-турската освободителна война 1877-78 г. Петмесечните боеве за освобождението му през 1877 г. са едни от най-забележителните страници в многовековна история на града. Те са и едни от най-значителните събития в Освободителната война - по своята продължителност, по броя на участващите в тях войски, по дадените жертви, и най-вече - по своята решаваща роля за хода и изхода на войната.

В края на юни 1877 г. руската армия пресича река Дунав в района на Свищов. Тъй като не разполага с достатъчни сили в района, османското командване прехвърля от Видин петнадесетхилядна част, командвана от Осман паша, за да укрепи Никопол. На 16 юли руските военни части превземат Никопол сравнително лесно, преди подкрепленията да достигнат града, което кара Осман паша да се насочи към Плевен. Часове, след като той се укрепява в града, там започват да пристигат първите руски части.

За превземането на Плевен през лятото на 1877 г. се водят три тежки кръвопролитни щурма, завършили с неуспех. Нарастващият брой на руските жертви в трите щурма довеждат до прекратяване на преките нападения и до промяна в командването. Официално начело на обсаждащите сили застава румънският княз Карол I, като негов началник-щаб става руският генерал Едуард Тотлебен.

На 13 септември започва вторият етап от бойните действия за завладяването на Плевен - блокадата на града, която продължава до 10 декември.

Положението на блокираната турска армия става критично. Избухват епидемии, провизиите и медикаментите привършват.

На 28 ноември (10 декември н. с.) 1877 г., след тримесечна изолация, Осман паша се опитва да пробие блокадната линия с цел да се оттегли към София. В долината на р. Вит, след полудневен кръвопролитен бой, Гренадирският корпус на генерал Ганецки разгромява и пленява 43-хилядна турска армия. Победен е един от най-талантливите турски военачалници - маршал Осман паша, попадат в плен и 10 паши, 128 щабни офицери, 77 оръдия и много бойни знамена.

Само месец и половина след победата при Плевен турското правителство приема руските условия, започва преговори и на 3 март 1878 г. подписва Санстефанския мирен договор.