Доказателствата за това не са малко ...

Звънели ли сте на спешния номер 112? А знаете ли в какви ситуации можете да го наберете?

При пожари, наводнения, спешни медицински случаи, ураганни ветрове, земетресения, пътнотранспортни произшествия, промишлени аварии и други замърсявания, радиация, зимни бури, съмнения за антракс и други биологични агенти.

Също така, от 30 септември 2011 г. спешните повиквания на телефони 150, 160 и 166- Спешна медицинска помощ, Полиция и Пожарна безопасност и защита на населението са пренасочени към този същия телефон- 112.

Общо взето, 112 е номерът, който трябва да наберете, при нужда от помощ.

За съжаление, обаче, на него, никой не отговаря. И не, нямам в предвид, че наистина няма кой да вдигне, ако позвъните. Има, но смисълът от телефонното обаждане почти винаги ... е никакъв ...

Поредното доказателство за това е бездомникът, който почина на автогарата в Кърджали, носеща гръмкото име 21-ви век.

По неофициални данни, причината за смъртта на човека е измръзване.

Очевидци разказват, че  предишният ден, той се е почувствал зле. Хората звъннали на спешния телефон 112, от където им отговорили, че в Кърджали няма място за настаняване на бездомници, но въпреки това, те ще се погрижат за транспортирането на бездомника до специализиран дом в София.

На сутринта, обаче, човекът е открит мъртъв.

Самоличността му не е установена, тъй като в него не са открити никакви документи. Относно причините за смъртта му, те тепърва ще се установяват.

Какъв парадокс!, ще си кажете вие. Да умреш от студ в 21-ви век.

Аз пък бих казала: Какъв парадокс, да умреш от бездействието на институциите в 21-ви век.

Причините за смъртта му щели тепърва да бъдат установени ..

А ще бъде ли установено бездействието и немърливостта на служителите от високотехнологичната система?- питам аз.

Или смъртта на бездомника просто ще бъде констатирана и всичко ще приключи, все едно никога нищо не се е случвало?

Ще бъде ли потърсена отговорност на служителите, работещи в 112 или отново безнаказаността ще възтържествува?

Автор: Ванина Дончева/ No-comment