101-годишната Сабрие Йешилбахче, изселничка от ардинското село Хромица, пропътува 653 км от Бурса, за да види родния си край.

„Може би идвам за последен път. Тук сме родени и където и да отидем носталгията по родните места не ни изоставя", споделя баба Сабрие, цитирана от 24rodopi.com.

Столетницата живее в Бурса и е в отлично здраве и работоспособност, шета из двора на къщата на синовете си, грижи се сама за себе си, всяка сутрин пие кафе с мляко или липов чай и гледа телевизионните сериали.

Баба Сабрие бе посетена и от кмета на община Ардино Ресми Мурад, който седна на сладка раздумка с нея, синовете й Бестами, Зюлкеф и дъщерите й Зейнеб и Басрие.

„Възрастните хора са нашето богатство. Те са живата история на Родопите и ние трябва да се отнасяме с уважение към тях", заяви Ресми Мурад. Той пожела на столетницата да бъде все така жизнена и да празнува още много рождени дни.

Баба Сабрие е родена на 17 май 1916 година в бедно земеделско семейство в близкото село Богатино. На полето е от малка, родителите й били тютюнопроизводители. На 19 години се омъжва. Със съпруга си Мустафа Милязим, починал през 70-те години на миналия век, са били сплотено семейство и са отглеждали с голяма любов и всеотдайност своите наследници. Имат две дъщери и четирима синове. Радва се на осемнадесет внуци и четири правнука. През 1971 година заедно със семейството си се изселва в Турция.

Столетницата сподели, че над 50 години е работила на тютюневите ниви от изгрев до залез. В същото време е залесявала земи от горския фонд с хиляди дръвчета от бор, смърч и бяла бреза. „Сега като ги видях пораснали, отново си спомних за тези години", казва със сълзи на очи баба Сабрие. Обича да яде плодове и зеленчуци, краве кисело мляко. Рядко яде месо и то предимно на празници. На 96-годишна възраст й се сбъдва най-голямата мечта – да отиде на хаджилък в Мека.

Съветът, който дълголетницата отправя към днешните млади, за да съхранят своята жизненост, е вместо да спортуват във фитнес залите в града, да отидат до крайградските села, за да помагат на земеделците и да работят на полето, докато се изпотят. Столетницата се надява през лятото отново да посети родния си край.