Министерството на здравеопазването (МЗ) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са окончателно осъдени да платят 100 000 лева на родителите на починало дете, на което е било отказано лечение в чужбина заради дискриминация.

Това реши Върховният административен съд (ВАС), който за втори път разгледа делото, заведено от родителите на починалото дете, съобщи lex.bg

Съдебната им битка продължи 5 години, след като Административният съд в Пловдив на два пъти осъди здравното ведомство и съществуващия тогава Фонд за лечение на деца да обезщетят родителите, но ВАС веднъж върна делото за ново разглеждане.

Миналата година съдът в Пловдив отново прие, че солидарна отговорност носят министерството и здравната каса, която се явява правоприемник на Фонда за лечение на деца, който беше закрит през април м.г.

5-годишната Габриела Йорданова от Русе почина през октомври 2012 г. в Италия след направена операция по присаждане на костен мозък. Момиченцето страдаше от остра лимфобластна левкемия. Парите за интервенцията бяха събрани от дарения, тъй като Фондът за лечение на деца в чужбина отказа финансиране. Мотивът на фонда е, че има съвместим фамилен донор за стволовите клетки - 9-годишната сестра на Габи - Виктория, което намалявало трансплантационния риск и следователно процедурата можело да се извърши в България.

В същото време обаче други две деца със същата диагноза са получили финансиране от Фонда за лечение на деца в чужбина.

Още през 2013 г. Комисията за защита от дискриминацията (КЗД) установи, че с отказа си да финансира и организира лечението в чужбина, Фондът за лечение на деца е дискриминирал 5-годишната Габи по признак „лично положение“, който се изразява в това, че има сестра и само заради това обстоятелство е било третирано по-неблагоприятно от посочено за сравнение друго дете с такова заболяване. След това и съдът прие, че изначалната вина на министерството е в бездействието му, че не е приложило приетата Национална програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки 2007-2013 г.

Програмата предвижда да бъдат създадени нужните условия в България да се извършва качествено лечение на пациентите с онкохематологични заболявания, чрез подсигуряване на необходимия брой донори на костен мозък за нуждите на страната ни и натрупването на достатъчно количество генетичен материал в обществената банка за стволови клетки от пъпна връв. Ако това е било изпълнено, вероятно нямаше да се стигне и до неравното третиране от страна на фонда, приема КЗД, а съдът е съгласен с извода и пише, че е налице неделима вреда, която обуславя и солидарна отговорност.

Първата инстанция прие за справедлив и размера на обезщетението от 100 000 лева, като в решението беше подчертан изключителният интензитет на преживените от родителите мъка, тъга, безсилие, стрес, страдание и притеснение, че не са могли да помогнат на болната си дъщеря, гняв, безнадеждност, безпомощност и обреченост.

Съставът на ВАС с председател и докладчик Панайот Генков напълно споделя изводите на съда в Пловдив, като подчертава, че държавата, чрез Министерството на здравеопазването, е длъжна да изравни възможностите за лечение на всички деца с онкохематологични заболявания с тези на останалите членове на обществото.

Според магистратите от събраните по делото доказателства категорично се установява, че е налице връзка между описаното бездействие на здравното ведомство и отказа от финансово подпомагане за лечението на детето в чужбина. Съдът цитира като правилно и решението на КЗД, в което е прието, че починалото момиченце е било дискриминирано по признак „лично положение“ заради сестра си.

„Починалото дете на ответниците по касация е било лишено от възможност да получи адекватно лечение както в България, така и в чужбина, като свидетели на това бездействие са нейните родители. Изложеното в мотивите на съда в тази връзка се споделя напълно от настоящия касационен състав на ВАС, поради което не е необходимо да се приповтаря“, пише в решението на ВАС, което е окончателно и не подлежи на обжалване.