Първи април, ден на лъжата е.

Впрочем той си е като всеки друг - понеже лъжите, които ни заобикалят, са всекидневие. И докато се чудим кого да метнем по телефона - хехе, бъзикам те бе, братле, не е вярно, че съм катастрофирал, ти пък как се върза - да вдигнем поглед и към широката картина и истински големите лъжи, които ни заобикалят.

Ето онези 10, които не заслужават нито празник, нито прошка.

1. "Капиталът е справедлив"

О, да. Само дето вие изобщо не получихте нищо от облагите му. Колко да е справедлива една система, при която (това са данни на "Оксфам") 1% от хората на планетата притежават повече пари от останалите 99% ? И още: как така 62-ма мултимилиардери са с богатство, по-голямо от това на 50% от населението на Земята? 62-ма с повече блага от 3,5 милиарда души!

Това е реалната статистика, а вашата вяра в бъдещето е безпочвена като мечтите на тийнейджър. Балансът между меда и жилото е толкова нарушен, че жилото е за вас, а медът за други. Вие сте колелцето на колелцето на колелцето на колелцето в една система, в която големият печеливш е човек, чието лице никога няма да видите. И не, не жалим по социализма в онзи му вид. Казваме само, че начинът, по който функционира големият капитал, е отредил за вас една не особено завидна позиция: на мравки в чужд мравуняк. "Окупирай Уолстрийт" знаеше всичко това, но тогава вие гледахте най-новия турски сериал и не разбрахте.

2. "Преходът ще свърши"

За да се нарече едно нещо "преход", би трябвало да продължи от 5 до 10 години. А не цели 26! Голямата лъжа бе, че преходът ще е онзи кофти период, в който стискаш упорито зъби, чакайки да дойде Великата компенсация. И така си стискаш зъби цял живот, докато не осъмнеш на 50 с разбито здраве, кичури бели коси, никакви спестявания в банката и пълно кошче с неосъществени надежди. Чак тогава - и то на каква цена само! - проумяваш следното: че преходът не е път от една система към друга, а е самата система. Системата Преход е взела най-лошото от социализма и най-лошото от капитализма, обединени в злобен захват. Овластила е хора без капацитет и морал, но с брутална амбиция и никакви скрупули. Това са последните хора, която биха довели прехода до щастлив край - това означава изгубят привилегиите си. Чакай и се надявай! Преходът не е динамична промяна, а корумпиран застой. Социализмът уж беше цяла епоха, а продължи 45 години. Преходът уж беше само преход, а може да се окаже и по-дълготраен.

3. "Всички гледни точки!"

Че не беше добре да има само едно радио и една телевизия, не беше. Но масовото нарояване на медии се оказа не по-малко безполезно. В момента си толкова пренаситен от информация, че вече нищо не ти прави впечатление. Убийство? На ден има по три. Катастрофа? Всеки ден умират по 10. Скандал в парламента? Не ти пука, това е третият за седмицата. Еталонът за професионализъм в журналистиката - да зачиташ всички гледни точки, пък се оказа капан. Понеже за всеки протест бе изфабрикуван контрапротест и срещу всеки интелектуалец можеше да излезе Мишо Шамара. Свободата на словото, която е стълб за всяко демократично общество, тук бе извратена и изнасилена от медийни паразити - те хитро се сетиха, че могат да се възползват от златното правило на журналистиката и да го обърнат в своя полза. Не, няма всички гледни точки. Обикновено има няколко правилни и десетина малоумни. Когато между тях обаче има равнопоставеност в медиите, вторите потушават първите и така истината остава удавена в релативност.

4. "Политиците са необходимо зло"

Не започнахме с тях само защото щеше да е прекалено предсказуемо. Ако на лъжата краката бяха къси, политиците щяха да се влачат по корем, но и да си гласуват по-големи заплати като за физически предизвикани. Дори в "Приказка за стълбата" нещата изглеждат добре: по пътя към властта там поне започваш като беден и сърцат юноша, а дяволът впоследствие ти взема душата, докато се качваш нагоре. При нас средностатистическият политик от самото начало започва като алчен тип, рано разбрал, че политиката е ефективен начин да забогатееш, без да произведеш благо за когото и да било. Необходими са три умения: Изкуството на лъжата. Предизборното обещание. Следизборното грабене. А накрая винаги имаш големия ескейп бутон - тъкмо да загазиш, и иде спасението: тиха, сладка кариера в Европейския парламент, за почетни заслуги и с неприлично висока заплата.

5. "Ти си това, което пазаруваш"

Е, всеки обича новите вещи, няма спор. Но да се чувстваш нещастен, понеже нямаш последния таблет на "Епъл", а твоят е вече на цели 2 години, батерията му свършва с 35 процента по-бързо и е с цели 110 грама по-тежък, и инч и половина по-малък: ето това си е драма! И тя е в това, че за да не забелязваш големите лъжи и да изгубиш граждански рефлекс, си успешно превърнат в неспособен на критична мисъл консуматор. Който е сведен до два основни импулса - че се чувстваш щастлив ако редовно консумираш вещи и се чувстваш нещастен, ако не успяваш. На моменти ти се струва, че не си толкова елементарен - но тези моменти все повече заредяват. Както се казва в един филм: "Работиш нещо, което мразиш, за да си купуваш неща, от които нямаш нужда". Добре сте дошли в бойния клуб.

6. "Ентъртейнмънт от сутрин до вечер"

Сменил си отдавна книгите със сериали. Не можеш да гледаш нищо, което не те разсмива или напряга през 40 секунди. Гледаш 12 сезона на 12 различни сериала едновременно и те е яд, че не можеш да проследиш всичките. А как не ти се е изтърка палеца от скролването във Фейсбук? Изглежда имаш нужда да бъдеш забавляван непрекъснато. Докато си на работа, докато учиш, докато пътуваш, докато си почиваш. Няма котка, която да не си виждал в youtube, а те са наистина много. Гледал си всички компилации на победители от риалити предавания. И въпреки всичко нещо не е наред - струва ти се, че има и някаква друга истина, която ти убягва. Коя е - не знаеш; но може би е и логично целият съвременен ентертейнмънт да я покрива като сянка, за да не я видиш. Но момент, момент...Да не отиваме при конспирациите - пуснали са нова игра с коли за таблета, почвам!

7. "Пилето няма консерванти"

Ядеш отвратителни неща. Едно време си ходил при баба на село, за да си почиваш лятото. Сега отиваш, за да ядеш нещо качествено поне един път в годината. Баба ти те пита как си, но ти не можеш да отговориш - това е истински домат, трябва да изядеш поне два килограма, за да си припомниш вкуса му. Иначе знаеш какво те чака. Месото е от нещо като месо, което е от нещо като соя, а ти си нещо като човек, който съвсем скоро ще имаш нещо като храносмилателна система. Казват, че ти си това, което ядеш - но какво ядеш - не казват.

8. "Гласувай задължително"

Преди да дойдат избори, се случва винаги. С приповдигнат тон, дълбоко уверени в силата на демокрацията, най-често медиите съветват: гласувай! Само че знаем и две други максими: че революцията няма да я дават по телевизията и че ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят. Да гласуваш в България е такова прежалване, такова напрягане до червено на умението да правиш компромис, че не си струва. Уверяват те, че си длъжен да спазиш принципът на най-малкото зло, когато ти, като всеки нормален човек, търсиш поне най-малкото добро. Къде е то обаче?
Човек поне трябва да може да си запази достойнството и да не гласува.

9. "Университетът знае отговора"

С такова усещане започваш в първи курс, докато не го завършиш и проумееш, че образованието ще ти даде натрупвания, но не и генерални отговори за въпроса как да живееш. А следването дори може да те захвърли в още по-голямо чувство за безсмислие. Съвременният университет е място, в което все по-често властват икономическите принципи, които определят една специалност като добра, ако може да те отведе до по-добро заплащане и лоша, ако не успява. Какъв е тогава смисълът от ученето - директно фирмите могат да обучават, тестват, изпитват и накрая назначават хората, които са им нужни (справка, ИТ сектора), без да се налага да прекарваш 4 години в университета и да зарадваш баба си с диплома.

10. "Мисли позитивно"

Това е оксиморон! Да мислиш позитивно означава да не мислиш, понеже мисленето е именно онзи процес, който разделя позитивното от негативното и слага чертата между двете. На фона на всички безумия на съвременния свят, върви някаква блага пропаганда на позитивизма. Тя настоява, че ако си нещастен, си виновен заради себе си и начина си на мислене - а не заради това, че живееш в изродена среда, която награждава конформизма, корупцията и раболепието: все неща, на които - какво пък толкова - не си способен.
Но нищо - мисли позитивно и вярвай в себе си: нека завалят всички мотивационни клишета за собствения ти живот, които да променят фокуса на критичното ти мислене - не към заобикалящата те средата, а към личните ти провали, за които впрочем имаш много по-малко вина, отколкото предполагаш.