75% от субсидиите за единица площ отиват в 100 свързани лица, посочват от БАН

В повечето държави в Европа дават по-малки помощи на големите стопанства

В България 1,5% от земеделските стопанства обработват 82% от земята. В тях са концентрирани основните финансови ресурси – и като стойност на произведената продукция, и като размер на субсидиите, които получават. Това посочват от Института за икономически изследвания при БАН в тазгодишния си доклад за икономическото развитие на България.

Докладът на икономистите от БАН за 2016 г. се фокусира върху аграрния сектор. Участието на България в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС показва, че субсидиите се концентрират в малка част от фермерите. По т стълб – Директни плащания 2007-2013 г. 75% от субсидията е получена от 3700 физически и юридически лица, които на практика представляват 100 свързани лица, пише в доклада на БАН. По тт стълб – Развитие на селските райони – от 3,242 млрд. евро са усвоени около 2,609 млрд. евро, като от тях 67% са усвоени от 100-те свързани лица.

Това показва няколко трайни тенденции за последните 20 години, посочват икономистите. Това са: концентрация на земята и капитала; прекъсната връзка между земеделските производители и потребителите; инвазия на мултинационални търговски вериги; западащо животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство; производство на продукция с ниско ниво на добавена стойност, основно зърно и други суровини; почти напълно преустановено производство на традиционни български храни; липса на интегриране на производството на храни с туризма като приоритетен отрасъл. Опростеният отговор е, че това е резултат от ОСП на ЕС и начина на разпределение на директните плащания по т стълб, коментират икономистите. И наистина – ако за зърнопроизводството 20 лв. на дка (средният размер на субсидията на 1 дка земеделска земя) е около 30% от производствените разходи, то при зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството тази сума не надвишава 1-2% от разходите за производство. Така европейската субсидия се превръща в икономически стимул за производство на интензивни култури – зърнени и технически, при огромна концентрация на земята и капитала. Но ОСП описва само рамката на общите цели, правилата и инструментите на политиката, а останалото е въпрос на национална политика, посочват от БАН. Във всички страни на ЕС, където се прилага системата на „Единно плащане на единица обработваема земя“, с изключение на България и Чехия, се прилага модулация на размера на субсидията.

Това е механизъм, при който след определени размери на земеползване субсидията на единица площ се намалява, а над определен размер въобще не се изплаща. Например, в Германия субсидията на единица площ се изплаща по следната схема: до 500 дка – 100%; от 500 до 1000 дка – 80%; от 1000 до 3000 дка – 60%; над 3000 дка – не се плаща субсидия.

В Чехия няма модулация според размера, защото там основна стопанска форма е модернизираната кооперация, която е с големи размери. В повечето от старите членки на ЕС системата на единно плащане на единица обработваема земя не се прилага, а земеделието се субсидира на база стопанство в зависимост от наличие на животновъдство и други земеделски производства с по-голям дял на добавената стойност.

Следователно, в България е избран модел на прилагане на ОСП, в резултат от който се наруши традиционната за България структура на земеделското производство, пише в доклада. Този избор може да се илюстрира с историческата реалност на земеделието в България. През 1987 г. България произвежда годишно над 10 млн. т зърно, което нарежда страната между 20-те водещи аграрни държави в света. Въпросът е защо през този период България изнася не повече от 450 хил. т, а днес, когато произведеното зърно не надвишава 4,5 млн. т, над 2 млн. т от тях е износ? Опростеният отговор е, че от зърното се произвежда фураж, с фуража се хранят животни, от животните се произвежда мляко и месо, а от млякото и месото се произвеждат млечни и месни произведения. Голяма част от тези продукти, освен че осигуряваха рационалното хранене на българина, преди години отиваха за износ не само по линия на СИВ, но и в Западна Европа и в много други страни от целия свят, посочват икономистите. Немалка част от тази продукция отиваше в чинията на туристите по нашето Черноморие и планинските курорти.

Посредници изнасят за арабските страни

През 2015 г. страната ни е 10-та в Европа по износ на зърно, пише в доклада на Института за икономически изследвания при БАН. Според данните на НСИ, България изнася зърно главно за страните от ЕС. Нашето зърно е нискоглутеново и е изключително ценно за арабските страни поради спецификата на произвеждания там хляб. Износителите за тези страни са фирми, регистрирани предимно в Европа. Техните адреси са в Женева, Париж, Лондон. Това са фирми, които нямат складове, товарни автомобили или търговски кораби. Тяхната дейност се изчерпва с логистика. Те купуват от нас и продават на арабските страни само по документи. Въпросът е защо ние и арабските ни партньори не можем сами да организираме търговския процес, а трябва да ползваме логистика на трети лица?, питат икономистите от БАН. Това е пазар, на който страната някога изнасяше големи количества живи животни, месни и млечни продукти, зеленчукови консерви и други продукти с висок дял на добавената стойност, значително по-голям от този на зърното, пише в доклада на БАН.

От експорт на месо ще печелим повече

Когато зърното се преработи в брашно, добавената стойност е почти два пъти по-висока отколкото, когато то се изнася като суровина, посочват икономистите от БАН. За съжаление страната почти не изнася брашно. Следователно се губи добавена стойност. Ако това брашно бъде преработено в хляб, хлебни и други тестени изделия, добавената стойност нараства значително (2,2 пъти). Ако се произведе фураж – над 3 пъти. Ако с този фураж се хранят животни, ще се произведе мляко и месо, чиято добавена стойност е почти 9 пъти по-голяма от тази на зърното, което се изнася. Ако се преработи произведеното мляко и месо в млечни и месни продукти, добавената стойност нараства близо 13 пъти. Ако тази продукция, или поне част от нея, се поднесе в чинията на туриста, добавената стойност ще е 20 пъти повече от стойността на суровината в началото на веригата – зърното. Разбира се, всичко това е много теоретично, въпреки че е изчислено по методика на ФАО към ООН и Евростат, посочват от БАН. Икономистите обаче изчисляват, че ако се мине през веригата за производство на крайни продукти, добавената стойност ежегодно ще бъде близо 1,5-2,5 млрд. лв. Освен добавена стойност България губи и около 200 000 работни места в преработката на зърното от суровина до краен продукт, се посочва в доклада на БАН.

БАН: Сменете зърното с плодове и зеленчуци

Икономисти предлагат да отглеждаме храни за средиземноморска диета

България да замени индустриалното земеделие, в което залага на отглеждането на зърно, с нов модел, основан на средиземноморската диета, се препоръчва в годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН. Географското разположение на България прави страната ни подходяща за производство на продукти от т.нар. Средиземноморска зона. Това означава да предлагаме грозде, плодове и зеленчуци за прясна консумация, вино, дребен рогат добитък за месо, овче мляко и продукти от него, етеричномаслени продукти или да произвеждаме традиционните български храни с голяма добавена стойност, пише в доклада на БАН. Практиката от последните 20 години показва точно обратното – развиват се области от земеделието, които не правят страната конкурентоспособна. У нас има благоприятни възможности за отглеждане на зърнени култури в Добруджа и в някои други райони на Северна България. А интензивният тип производство на зърнени култури е съсредоточен в страни с огромни територии като САЩ, Русия, Украйна, Германия, Франция. Там могат да си позволят да изнасят непреработено зърно, посочват учените от БАН. Страните от нашата географска група също отглеждат зърнени култури, но като предпоставка за развитие на животновъдството. Зърното се превръща в мляко и месо, а тези суровини се преработват във висококачествени и скъпи млечни и месни продукти. И точно с тези стоки страните са известни на пазара. В европейските държави от средиземноморската географска зона преобладава моделът „Средиземноморска диета“. Тези страни са и най-развитите туристически дестинации в Европа, а и в света. Освен това „Средиземноморска диета“ е много полезна за здравето, защото предполага консумация на пресни плодове и зеленчуци от местни сортове, прясно месо, биохрани, както и отсъствието на ГМО технологии.