Проблемите, които отнемат времето ни в търсене на решения, всъщност не са проблемите, които имат нужда от решаване. Целият фокус насочен към: "по-бързо, по-евтино, по-ново", всъщност измества усилията ни от: "по-сигурно, по-здравословно и по-справедливо".

Ставаме все по-добри и по-добри играейки грешната игра. Защото нашата икономика е проектирана, като игра, а всяка игра има правила. Правила и инструкции, които ни показват каква е целта на играта. След, като разберем каква е целта и какви са правилата, всяко наше решение бива съобразено с тях, за да достигнем до крайната цел - победата.

Естествено всеки преследва победата и целта, а целта в тази система е "повече". Повече пари да се изхарчват, повече пътища да се строят, повече молове да се отварят, повече неща да се произвеждат. Икономистите наричат това "растеж", което означава, че като съберем сумите на изхарченото за всичко, което прави живота по-добър, като болници и пътища и ги съберем с парите изхарчени и за неща, които правят живота по-лош, като производството на оръжия, полученото наричаме "Брутен Вътрешен Продукт".

В инструкцията на играта е записано, че повече от този "Брутен Вътрешен Продукт" или "икономически растеж" означава, че печелим и това е сумата, която хиляди закони и проекти се опитват да увеличат: "повече, повече, повече".

Разбира се в тази игра на "повече" никога не е било важно, дали ще имаме повече деца в училище или повече хора в затворите, повече вятърни генератори или повече ядрени електроцентрали, повече градски транспорт или повече автомобили замърсяващи околната среда, повече зеленчуци или повече алкохол и цигари, повече произведени оръжия или повече селскостопански машини, защото когато всичко се сумира еднакво и когато сумата на "БВП" е повече - това е по-добре и ние се движим в правилната посока.

Въпросът е там, че не можем да променим такава игра правило по правило или инструкция след инструкция. Просто не можем и това би било чиста загуба на време. Проблемът е самата цел на играта и ние се нуждаем от решения, които променят точно тази цел.

Замисляли ли сте се какво ще се случи, ако играем същата тази игра, но целта вместо "повече" е "по-добро"? По-добро образование, по-добро здравеопазване, по-добри стоки, по-добри услуги, по-добър шанс за оцеляване на тази планета. Нали всъщност всички искаме това? Не би ли трябвало това, а не онова да означава победата?

Промяната на целта на цялата икономика е огромна задача. Разбира се не можем да го направим с магическа пръчка, но когато се фокусираме над решения, които променят целта от "повече" на "по-добро", постепенно ще бъде възможно да играем съвсем различна игра. За да направим това е нужно да разбираме разликата между "променящо целта решение" и "поддържащо остарялата цел решение".

Нека вземем за пример две решения, които се борят с един от проблемите, пред които сме изправени днес: напастта от пластмасови опаковки и найлонови торбички, за които знаем, че са бедствие за природата и особено за океаните. Едното от решенията е на хората, на които им е писнало и са започнали гражданска кампания за забрана на найлоновите торбички. Другото е решението на един бизнес сектор, който поощрява рециклирането, като издава ваучери за потребление. Да, ваучери за потребление на повече продукти.

И двете са настоящи и действащи решения и опит за справяне с проблема, но само едното решение променя целта: Решението с ваучерите наистина премахва част от пластмасовите опаковки и торбички от сметищата и околната среда, като поощрява рециклирането, но същевременно увеличава потреблението, което произвежда повече от същите неща, които се опитва да намали. Нещото, което е още по-лошо от това е, че това решение учи хората, че повече потребление означава по-добър гражданин, като с това прави още по-трудно да се мисли извън рамките на остарелите икономически правила.

Да се забранят найлоновите торбички е по-трудното решение, но то е решението, което променя играта и целта й. Посвещавайки доброволно времето си за тази кампания, гражданите участващи в нея заявяват, че за тях има нещо повече от това да печелят и консумират повече. За да постигнат целта си тези граждани трябва да се обединяват с прогресивно мислещите предприемачи, които предлагат алтернативи на найлоновите торбички, да се обединяват и противопоставят на химическите компании, които всъщност лобират в правителствата в полза на производството на найлонови торбички. Те трябва да разпространяват информация и да събират повече хора от общностите си - приятели, роднини и съседи, като ги вдъхновяват да се замислят над остарелите правила на играта. И това е точно онова, което се случва в най-различни градове по света и да, тези кампании печелят, но дали като забраним найлоновите торбички ще променим целта на играта? Разбира се само по себе си едно такова решение няма да успее, но в комбинация с още милиони други такива изменящи правилата решения, зад които хората застават заедно, постепенно посоката ще бъде променена.

И докато хората набират силата за промяна на играта, техните граждански мускули се увеличават, като споделят локалните си решения и спомагат да се разпространяват и прилагат в глобален мащаб. Когато такива инициативи се изправят пред компании с прекалено голямо влияние - те се обединяват с други групи предлагащи променящи играта правила, като тази борба вече приема каузата на истинската демокрация - "От хората и за хората!". Ваучерите никога няма да постигнат това, но хилядите граждански кампании и инициативи могат.

Когато получавате предложение да се включите в такава инициатива или кампания задайте си този въпрос: "Това решение трансформиращо ли е, тоест наистина ли променя целта на играта?". За да идентифицирате едно истинско решение - мислете за целта. Дава ли решението повече власт на хората и отнема ли от властта на корпорациите, за да се изгражда и развива истинската демокрация? Отваря ли очите на хората? Спомага ли да се осъзнае, че след задоволяването на базовите нужди, щастието не идва под формата на повече консумация и потребление, а от общностите ни, здравето и усещането за смислен живот, принадлежност и адекватни цели и стремежи? Как това решение се отразява на хората и на планетата, опитва ли се да ограничава разходите си, вместо да преразходва ненужно, както повечето икономически субекти правят днес? И може би един от най-важните въпроси: "Стреми ли се да облекчи икономическото неравенство между тези, които не успяват да посрещнат базовите си нужди и тези, които имат повече от предостатъчно?"

Когато видите такова решение или потенциал да се превърне дадена кауза в такова променящо играта решение - включете се! Те наистина изникват навсякъде! Хранителни кооперативи, производства притежавани от работниците, обществени перални, соларни компании и супер-продуктивните градски ферми, каузи които са здравословни и безопасни, които предлагат постоянна заетост за хора отпаднали от старата игра, обединете се с тях, отговорете на въпросите и създайте своята кауза, инициатива, локална гражданска група или обединение. Устойчивост, демокрация и справедливост - това са основите на кооперативността, която е решение променящо целта от "повече" на "по-добро". Всички знаем, че бизнесът трябва да излезе от демокрацията, а кооперативите и гражданските обединения връщат обратно демокрацията в бизнесът.

Алтернативи има!

Отпадъците могат да бъдат намалени с 82%, когато граждани, общини и производители мислят заедно по новите правила. Такъв е примерът от Италия и община Капанори, където граждани работещи заедно с правителството, общината и бизнеса поставят под въпрос не по-добрата обработка на отпадъците, а самото им съществуване. Работейки заедно, като общност техните решения са устойчиви и алтернативни - повече компост за почвите, замяна на стоките за еднократна употреба и откриване на алтернативни продукти, производството им от рециклирани материали и същевременното разкриване на нови работни места, като с всичко това те подобряват самите взаимоотношения помежду си и работят, като общност обединена, около една цел: "по-добро", вместо "повече".

Алтернативи има!

Новия тренд на "споделеното потребление" също измества фокусът от "повече, повече, повече". Той дава достъп до иначе непосилни за джоба ни неща, пести ресурси и изгражда общности и колективи. "Споделен велосипед" е програма, която добива все по-голяма популярност в големите градове. От велосипедна стоянка можете да наемете колело и да се придвижите от точка "А" до точка "Б", като не ви е необходимо закупуването на велосипед. Също, като в библиотеката - не е нужно да притежавате книгата, а просто да я ползвате определено време. И да не споменаваме онлайн платформите, които позволяват споделянето от кола до екипировка за къмпинг или обществените библиотеки, които предлагат и инструменти под наем. Просто вече не е необходимо и дори е вредно всяко домакинство да разполага с дрелка, къртач, принтер, горелка, бетонобъркачка или помпа за гуми, когато можем да си ги споделяме.

Алтернативи има!

Европейската Гражданска Инициатива за Безусловен Базов Доход събра за по-малко от една година подкрепата на над 300 000 европейци, като България застана на първото място в последните дни на инициативата. Безусловния Базов Доход е икономическо решение, което се справя с крайната бедност, икономическото неравенство и еманципира обществото да разкрие пълния си потенциал. В Швейцария над 130 000 граждани пожелаха национален референдум по този въпрос, референдум който ще се проведе в следващите две години.

И когато такива трансформиращи решения наберат скорост, ние неизбежно ще достигнем до превратен момент, който ще преобрази цялата игра, но трябва да запазим фокусът си върху целта за "по-добро". Без тази нова цел всичката работа, която вършим уж за постигането на "по-добро бъдеще" ще бъде недостатъчна и твърде трудна. Прекалено много гениалност и фокус ще продължават да бъдат изразходвани над проблеми, които нямат реална нужда от решаване, докато застрашаващите живота ни проблеми на тази планета излязат извън контрол и започнат да диктуват събитията.

Време няма. Алтернативи има и всеки, който реши да направи нещо ще намери начин. Който реши да стои и да не прави нищо - ще намери причина. Дали ще запазим фокусът или ще го променим е изцяло наша, индивидуална отговорност, а решенията които вземем днес със сигурност ще окажат влияние над живота ни утре и то не само над нашия, но и над този на децата ни.

Каква цел и какви правила ще им завещаем зависи изцяло от нас, днес.

Боби Ангелов, активист за "по-добро".

Европейска Асоциация за Безусловен Базов Доход