Това ще се случи, ако парламентът въведе видеонаблюдение в данъчните складове.

Бюджетът ще загуби милиони от акцизи заради свито потребление.

Цигари и алкохол ще поскъпнат заради македонската наука. Това става ясно от предложенията за промени в законопроекта за държавния бюджет за следващата година, внесени от депутати от ГЕРБ и “Обединени патриоти”, пише 24 часа.

Според народните представители трябва да се намерят допълнителни средства за Македонския научен институт – неправителствена организация, свързвана с ВМРО. И това става като се натоварят легалните производители на алкохол и цигари с допълнителни мерки за видеонаблюдение. Според депутатите така ще се съберат още около 10 млн. лв. Това обаче е свързано с нови разходи за производителите, които ще се калкулират в крайната цена.

С колко ще поскъпнат цигари и алкохол, все още е рано да се каже, тъй като трябвало да се пресметнат разходите.

Никой не е пресметнал и колко ще загуби държавният бюджет от свиването на потреблението на акцизни стоки. Алкохолът и цигарите вкарват в хазната близо 3 млрд. лв. годишно. Намаление с между 5 и 10 на сто на легалното потребление би означавало около 200 млн. лв. по-малко приходи, без да се броят ДДС, осигуровки и данък печалба, които компаниите вкарват в бюджета. Това ще доведе до намаление на средства за здравеопазване, социална политика и увеличение на заплати, посочват финансисти.

От мярката основната печалба ще е за нелегалните казани, които произвеждат алкохол със съмнително качество, без да плащат данъци и осигуровки.

Производителите на ментета не са и чували за камери

Вместо да удари тях и да напълни хазната, законодателната промяна ще натовари легалните заводи, които плащат дължимото на държавата; А основна част от тези пари отиват за образование, здравеопазване и социални грижи, посочват експерти по бюджета.

Според лозаро-винарската камара заради липсата на законодателни решения срещу нелегалния сектор хазната губи годишно над 100 млн. лв.

Лозарите твърдят, че над 8 000 субекта произвеждат нелегален алкохол - без регистрация или лиценз. Този нелегален алкохол се плаща най-вече със здравето на българските граждани.

Първоначално депутатите решиха, че видеонаблюдението ще има неясен ефект върху приходите и не трябва да се въвежда. Пилотно може да се приложи за горивата, където нелегалният сектор е твърде висок, заключиха народните представители и решиха ефектът да се анализира, преди да се разшири върху останалите акцизни стоки.

Само седмица по-късно - на 20 ноември, те вкарват предложението за видеонаблюдението. Какво се е случило за 6 дни, не е ясно. Мотивите са, че така ще се намерят пари за предучилищното образование и за Македонския научен институт. Любопитното е, че въпросният институт не е държавна структура, а частна структура към ВМРО. В същото време парите за БАН, която е лицето на българската наука, имат минимално увеличение.

В държавните разходи за образование са предвидени около 1,3 млрд. лв. Според специалисти по бюджета не е ясно как десетина милиона, на колкото се оценяват потенциалните приходи от въвеждането на камерите, ще допълнят значително тези харчове.

Легалните производители и сега работят като в концлагер

Те се проверяват постоянно от митниците, НАП, Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция по лозата и виното към Министерството на земеделието, храните и горите, РИОСВ, РЗИ, КЗП и куп други органи с контролни функции.

Производителите поддържат за своя сметка постоянна дистанционна връзка към Агенция “Митници”, предавайки в реално време данни за всички входящи и изходящи потоци на акцизни стоки във и от данъчните складове, както и за движението на тези стоки в самите складове.

В реално време компаниите дават и данни за всички превозни средства при въвеждане и извеждане на акцизни стоки, включително номерата на регистрационни табели, данни за шофьор и маршрут.

Подобни драконовски мерки няма в нито една държава в ЕС, показва стравка в данъчните режими. А въвеждането на видеонаблюдение би надградило системата за отчитане на приходите в момента

Според Асоциацията на производителите вносителите и търговците на спиртни напитки “Спиритс България” (АПВТСН) от видеонаблюдението ще пострадат водещи български компании, които имат основен принос за приходите в държавната хазна и за развитието на българската икономика. Опериращите в сектора компании годишно допринасят със стотици милиони левове в приходната част на бюджета.

Най-голямата работодателска организация КРИБ също застава зад производителите. Според едрия бизнес въвеждането на такава мярка би поставило българските компании в по-неконкурентно положение спрямо европейските им колеги.

Не приемаме за пореден път, без да се предоставени ясни разчети, чрез необосновани законодателни текстове да се поставя под съмнение данъчната почтеност на български предприятия, които са доказали през годините, че работят в светлата част на икономиката, създават работни места, имат съществен принос в приходната част на хазната и са се доказали като партньор на компетентните институции в борбата със сивия сектор, се казва в становището на КРИБ.

Цигари и алкохол се очаква да поскъпнат заради допълнителни разходи на производителите, ако те бъдат задължени да въведат система за видеонаблюдение в данъчните складове.

Евгений Иванов, изпълнителен директор на КРИБ: Очакваме депутатите да защитават интересите на българските данъкоплатци и на легалния български бизнес, а не обратното

Не приемаме за пореден път да се оказва административен натиск върху легални производители и да се поставя под съмнение данъчната им почтеност

САМУИЛ ОГНЯНОВ

- Г-н Иванов, как ще коментирате предложението за въвеждане на видеонаблюдение в акцизните складове за алкохол и тютюневи изделия, внесено между двете четения на бюджетния закон?

- Мнението на КРИБ е ясно изразено в няколко становища, които организацията внесе на вниманието на народните представители. Последното е от тази седмица и е по повод на направени промени между първо и второ четене на законопроекта за държавния бюджет за 2020 г. Ние сме против тази мярка, защото тя е насочена единствено и само срещу легалния бизнес. Тя не адресира реалните проблеми с незаконната търговия с този вид продукти.

Законодателното предложение се прави, без да са предоставени ясни разчети за наличието на реален фискален риск. Не приемаме чрез прибързани и необосновани законодателни текстове да се поставя под съмнение данъчната почтеност на български предприятия, които са доказали през годините, че работят в светлата част на икономиката, създават работни места, имат съществен принос в приходната част на хазната тук, в България, и са се доказали като партньор на компетентните институции в борбата със сивия сектор. Продължаваме да твърдим, че това е пореден опит да се оказва административен натиск върху легалния бизнес. Очакваме в своята законодателна дейност народните представители да защитават интересите на българските данъкоплатци и на легалния български бизнес, а не обратното.

- Вярно ли е, че има разнобой и сред депутатите за въвеждането на такава крайна мярка?

- Мярката не е просто крайна. Тя е неоправдана по отношение на алкохолния и тютюневия сектор, визирайки предприятията, които работят легално, в условията на издаден лиценз и под постоянния надзор на всички възможни контролни органи в страната. Очевидно и част от вносителите на предложението осъзнават, че то е безумно. Защото само 6 дни преди да предложат тези спорни текстове, същите депутати изразиха позиция, че подобна мярка е непропорционална спрямо лицензираните производители на алкохол и тютюневи изделия. Можете да го прочетете в стенограмата от заседанието на Комисията по бюджет и финанси от 14 ноември 2019 г.

Тук възниква въпросът какво се е променило във възприятията на народните представители, които първо (на 14 ноември 2019 г.) отхвърлят като непропорционална идеята за въвеждане на видеонаблюдение в акцизните складове за алкохол и тютюневи изделия, а само 6 дни по-късно (на 20.11.2019 г.) внасят законодателно предложение за въвеждането на подобна мярка?

- И все пак нужна ли е такава система за следене на производителите, след като при тях се правят постоянно проверки?

- Алкохолният и тютюневият бранш са най-следените в държавата. Проверяват ги митническите органи, приходната агенция, Министерството на икономиката, министерството на земеделието, РИОСВ, РЗИ, КЗП и други органи с контролни функции. Всички лицензирани акцизни складове са под постоянен мониторинг от страна на Агенция “Митници”. Тоест освен че в тези складове има измервателни уреди, които предават постоянно данни към администрацията по електронен път, митниците следят какво влиза, какво излиза и какво се движи в тях като акцизни стоки. Има дори постоянно присъствие на митнически служители и дори на жандармерия в тези складове. Какво повече трябва да се въведе?

В цигарената индустрия през последните години се констатират рекордно ниски нива на незаконната търговия. Компаниите в сектора бяха принудени да инвестират милиони левове в системи за проследяване и контрол на тяхната продукция съгласно изискванията на правото на ЕС. А сега и това видеонаблюдение?!

Всяко нещо си има граници.

Ако представителите на законодателната власт и на контролните органи като част от изпълнителната власт имат реалното намерение да се преборят с проблемите, свързани със сивата икономика в сектора, за пореден път призоваваме да бъдат предприети законодателни инициативи и реални контролни действия в съвсем друга посока - там, където са реалните проблеми. За алкохола това са т.нар. селски казани, чийто общ капацитет надхвърля този на легалните производители, но никой не ги контролира.

За тютюневата индустрия през последната година всички видяхме къде са реалните проблеми. Докато легалните производители са под постоянен контрол и мониторинг, се оказа че паралелно са съществували една дузина напълно нелегални фабрики, които са работили необезпокоявано.