През последните петнайсетина години търговията с деца от бедните ромски общини в България стана почти обичайна.

С помощта на трафиканти, бедстващи родители продават новородените си деца в съседна Гърция, където законите за осиновяване са по-либерални. Бедността сред тази често потискана общност подхранва тази практика, пише БГНЕС.

"Илияна замина бременна за Гърция. Върна се преди седмица без корем и без бебе, като каза, че то е починало при раждането в Гърция", разказва жена в бедното село Екзарх Антимово в югоизточната част на страната.

"Това е третото бебе, което тя продава", казва съседката. Селото се намира недалеч от град Бургас. Търговията сред ромите там е започнала още в началото на века. Разпространила се е и в други региони, включително и в източните градове Варна, Карнобат и Айтос, както и в Сливен и Казанлък - в централна България.

Само през 2015 г. бургаските прокурори са повдигнали обвинения по 27 случая с продадени в Гърция 33 бебета от 31 бременни жени. Друга майка от същото село като Илияна е обвинена за това, че е продала новороденото си момче в Гърция.

"Не съм тази, която търсите", казва пълничка млада жена, която се скрива бързо. Къщата е варосана, с нова дограма, и изглежда прилично, сравнена със съседните дървени бараки, където многолюдните семейства често са принудени са спят на пода. 97% от местните са неграмотни, казва ромският кмет на Екзарх Йосифово Сашко Иванов.

Продажбата на бебета остава изолиран феномен, който се случва сред най-маргинализираните, казва кметът. "Бебета се продават и ще се продават, тъй като мизерията е дълбока."

Властите признават, че водят една тежка битка. "Случаите са трудни за доказване. Майките, които считаме за жертви, не сътрудничат и не дават показания срещу трафикантите. Често те самите са тези, които търсят трафикантите да им помогнат да си продадат бебето", казва бургаският прокурор Иван Кирков.

На жените се плаща между 3 500 и 7000 лв. за бебе, което е малка част от печалбата на трафикантите, но е голяма сума в сравнение със средната работна заплата в България от 400 евро. Гръцкото законодателство задълбочава проблема: за да се осъществи едно осиновяване, достатъчно е майката да отиде при нотариус и да заяви пред него, че иска да даде бебето си на дадено семейство.

Вземането на пари за това обаче е незаконно. Много разследвания у нас приключват с условни присъди за трафикантите, като повечето са с чисто криминално досие, според Кирков. Съгласно българското законодателство, майката може да бъде обвинена, само ако е действала сама, което рядко се случва, добави той. Общо 16 души бяха осъдени за трафик на бебето в Бургас през последните пет години.

Едно скорошно телевизионно интервю с мъж от ромски произход от Бургас, участващ в мрежа за търговия с бебета, хвърли нова светлина върху незаконната практика. "Трима или четирима трафиканти владеят целия гръцки пазар, продавайки между пет и шест бебета месечно", каза Пламен Димитров пред "Нова телевизия". Жената на един трафикант от Казанлък държи рекорда по даване на бебета - осем. Истинска фабрика., добавя той. Големи лъскави къщи се редят на улица в ромския квартал в град Камено, близо до Бургас.

Те принадлежат на трафиканти, които водят жените до Крит, както обяснява местният полицай. "Парите им идват също и от други незаконни дейност, като трафик на мигранти, например", казва той, пожелавайки анонимност. Официални данни потвърждават, че контрабандата е голям бизнес в България, която често е критикувана от ЕС заради слабото си правораздаване и широката корупция.

"България остава една от страните - главен източник на трафик на хора в ЕС", казва в своят доклад за трафика на хора за 2015 г. Държавният департамент на САЩ. Изправена пред провалящата се съдебна система, директорката на детската градина в Камено Мария Иванова е подела голяма инициатива с неправителствената организация "Равновесие" срещу търговията с бебета.

Иванова учи децата в местните ясли и училища, че "продаването на брат или сестра не е нормално нещо". Първоначалните й опити да осъжда темата с майки са срещнали "открита враждебност", казва самата тя. Затова, вместо това, Иванова се насочва директно към малките ромски ученици, много от които сега носят гривни, портмонета и стикери с пет прости думи: "Аз не съм за продан".