Веднъж един мъдрец бил поканен при многолюдно семейство за Великден.

На масата имало кошница с разноцветни яйца.

- Вижте колко са хубави яйцата! - рекъл той - Най-различни цветове... И хората са като яйцата.

- А защо са хубави?- попитала стопанката на къщата, очаквайки да бъде похвалена.

- Чрез страдание. Бог ги е варил в купела с вряла истина, боядисвал ги е с поучения и тъй душите са се пречистили и засветили като тези на трапезата.Но не всички - едни останали недосварени, други се счупили...

През това време децата започнали да се чукат с яйцата.

- Вижте ги тези малките! Те знаят една истина.

- Каква е тя? - запитал бащата – Та те са още неузрели за мъдрост!

Мъдрецът разчупил едно яйце и показал жълтъка.

- Ето това е истината! Независимо как изглеждаме отвън- червени, сини, жълти - да запазим сърцевината си чиста. Защото тя е най-скъпата и съкровена връзка с Отца.

- Но нали все пак яйцата ще бъдат изядени? - възразил бащата.

През това време най-малкото дете заплакало, тъй като батковците му счупили яйцето. Мъдрецът взел своето яйце и го подал на малкия.

- Мъдростта е да даваш. - отвърнал той. - Да даваш от сърцевината си, без да дириш сметка колко от жълтъка е останало. И тъй да обичаш ближния както Исус бе казал на учениците си. Тъй отпечатъка от доброто ще остане в сърцето на ближния.

Тъй мъдрецът посял словото Божие на светия празник на Възкресението...